Решение № 10578 от 4.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9789/2013 г.

Решение № 10578 от 4.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9789/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Георги Пейчинов, в качеството му на процесуален представител на Антон Василев Кьосев, управител на "Тони - К" ЕООД, срещу решение № 1210 от 28.05.2013 г. по адм. дело № 2195 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 16251100507 от 30.03.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден и изменен с решение № 659 от 12.06.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив, относно определено задължение за ДДС, поради непризнаване право на данъчен кредит в общ размер от 176 430.23 лв. и лихва за забава в размер на 41 705.10 лв., по доставки, за които са издадени фактури от "К. М. Х. комерс" ЕООД за данъчни периоди от м. 04.2009 г. до м. 04.2010 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба от търговското дружество срещу ревизионен акт № 16251100507 от 30.03.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден и изменен с решение № 659 от 12.06.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС за ревизирани данъчни периоди от м. 04.2009 г. до м. 04.2010 г. С него на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер на 176 430.23 лв. по 78 броя фактури, издадени от "К. М. Х. комерс" ЕООД, с предмет на доставките платове. При административното обжалване е намелен размерът на дължимата лихва, като е определена такава в размер на 41 705.10 лв. В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата обстановка по спора и конкретно, че в ревизионното производство е установено, че предметът на доставките е платове, като по фактурите е осъществено плащане по банков път, а според обясненията на управителя на ревизираното дружество транспортът е бил за сметка на доставчика. Извършена е насрещна проверка на последния, като по повод ИПДПОЗЛ са представени копия на фактурите, приемо-предавателни протоколи, банкови извлечения и два броя договори с транспортна фирма "Анди - 96" ЕООД. Представени са и 7 броя фактури, издадени от това търговско дружество за извършени транспортни услуги. За транспорта е ползван бус, марка "Фиат", с рег. № РВ 30 08 КА. Представени са договори за наем на склад в Пловдив за времето от 1.04.до 31.05.2009 г. и за такъв в с. Войсил за периода след 1.06.2009 г. и фактури за плащане на наемна цена. Представени са и трудови договори, разчетно-платежни ведомости за наети общи работници, оборотни ведомости, хронологични ведомости и фактури от предходен доставчик "Дидава" ЕООД. Извършена е насрещна проверка на предходния доставчик, като е констатирано, че фактурите към прекия доставчик са осчетоводени, стоките са изписани. Това дружество има складова база, магазин, транспортни средства и работници. Предходни негови доставчици са "Джордан дизайн" ЕООД, "Надин интернешънъл" ЕООД и "Овербрет консулт" ЕООД. На същите са осъществени насрещни проверки, като са връчени ИПДПОТЛ по реда на чл. 32 от ДОПК. Извършена е и насрещна проверка на транспортната фирма, като са представени фактури за транспорт и пътни листове с маршрут с. Войсил - гр. Пловдив. Представена е фактура за закупено гориво и по дадени обяснения от управителя то е съхранявано в гаражна клетка, складово помещение, във варели. Прието е, че това дружество не доказва да е съхранявало гориво, с което да е осъществявало транспорт през 2009 г., а за 2010 г. не е закупувало гориво. Прието е също, че не е доказано осъществяването на транспорт на процесните платове по фактури, издадени от "К. М. Х. комерс" ЕООД. Правното основание е чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 6 от ЗДДС. Съдът конкретно е посочил представените доказателства при обжалването по административен ред - декларация от собственика на фирмата - Антон Толев, за която се твърди, че е осъществявала транспорта, ревизионен доклад, по повод осъществявана ревизия на същата фирма и декларация от предишния управител на прекия доставчик Костадин Митев. В съдебното производство са изискани и са представени съставени ревизионни актове на "Джордан дизайн" ЕООД, "Надин интернешънъл" ЕООД и "Овербрет консулт" ЕООД, относими към процесните периоди, разпитан е като свидетел Антон Толев, едноличен собственик и управител на "Анди-96" ЕООД, както и изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза и конкретно поставените й задачи - три, относими към размера на задължението за ДДС и лихвата за забава. Първоинстанционният съд е изложил подробни правни съображения. Според него по делото безспорно е установено наличието на стоки от рода на процесните в дружеството - жалбоподател, както и тяхното влагане в продукцията му и последващата й реализация, видно и от констатациите в ревизионния акт. Основната дейност на дружеството е производство на долно облекло, бельо, производство на ишлеме. Производствената база се намира в цех с адрес в гр. Пловдив, който цех е под наем, съгласно сключен договор с наемодател ЕТ "Тони К Антон Кьосев". Дружеството финансира дейността си със собствени средства, регистрирано е по ЗДДС, не са извършвани промени в регистрацията му. При предишна ревизия през 2010 г. е установен ДДС за възстановяване. По повод на процесните фактури е констатирано още в ревизионното производство, че същите са счетоводно документирани при него и при прекия доставчик, като е направен извод от самия административен орган след цялостна проверка на счетоводството на ревизираното дружество, че е водено редовно, съобразно принципите на ДОПК за пълно, всестранно и цялостно изследване на фактите и обстоятелствата от значение за ревизията. От същия орган е направен извод, че дружеството реално осъществява стопанска дейност, включително и облагаеми доставки, в които са вложени материали от рода на процесните. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Съдът е установил коректно фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните доказателства и приложимите правни разпоредби, като е изложил по принцип правилни съображения. Настоящият състав не споделя изложените аргументи относно разпоредбата на чл. 85 от ЗДДС, неотносима към спора, на която няма позоваване и от страна на ревизиращия орган. Основният спорен момент е реалността на процесните доставки, осъществени по отношение на ревизирания субект като получател, за който безспорно се установява, че е работещо предприятие. По делото е установено издаването на фактурите, счетоводното им отразяване в счетоводството на получател и доставчика, осъщественото плащане по тях и реализирането на последващи облагаеми доставки. Настоящият състав не споделя изводите относно установяване произхода на стоките, както и транспортирането им, като определящи факти, обосноваващи нереалността на доставките. Произходът не е елемент от фактическия състав, който урежда правото на приспадане на данъчен кредит. Освен това по делото се установява, че транспортирането е ставало в изпълнение на договор с фирма, която има собствено превозно средство и е реализирала транспортни услуги от място, където стоката е била на склад, до мястото, където се намира цехът на ревизираното дружество. Разпитан като свидетел е и собственикът на фирмата, съответно на МПС и водач на същото, осъществявал транспортирането. Основният спорен е този по прехвърлянето на правото на собственост върху предмета на доставките, за установяване на който са представени съставяните към фактурите приемо-предавателни протоколи от съответните дати. Правилно касаторът се позовава на изключително формалния подход, който рефлектира върху търговските отношения между страните. Обжалваното решение следва да се отмени и понеже спорът е изяснен от фактическа страна трябва да се постанови решение по съществото му. При този изход от делото следва да се присъдят съдебни разноски на касатора, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 161 от ДОПК, в общ размер от 7 775.00 лв., включващи платени две държавни такси, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение за двете инстанции. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение