Решение № 7447 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1514/2012 г.

Решение № 7447 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1514/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Чавдар Димитров Димитров против решение № 14334 от 07.11.2011 г., постановено по адм. д. № 4973 по описа за 2011 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Релевира доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Конкретните му оплаквания са за това, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е същият има качество на трето лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията и срокът за обжалване на решението на КЗК тече от публикуване на решението в електронния регистър на комисията, поради което и неправилно е изследвал единствено основанията за нищожност на обжалваното решение. Твърди, че е имал качество на страна в административното производство пред КЗК, образувано по него сигнал срещу "Алфа банк - клон България", поради което и решението на комисията е следвало да му бъде съобщено по реда на чл. 61 от АПК и срокът за обжалване следва да тече не от съобщаване на акта на сайта на КЗК, от датата на връчване на акта по реда на чл. 61 от АПК. В случай, че касационната инстанция разгледа спора по същество, претендира обявяване нищожност на решението на КЗК като постановено извън компетентността на този орган, доколкото същата се е произнесла по гражданскоправен спор между него и Алфа Банк, клон България. Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита на конкуренцията оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е било образувано по жалба на Чавдар Димитров Димитров от гр. Бургас, подадена против решение № 1350 от 28.10.2010 г., постановено по преписка № КЗК - 217/2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което КЗК е приела, че действията на "Алфа банка - клон България" във връзка с рекламиране на ипотечен кредит с фиксирана лихва за 15 г. период, последваща едностранна промяна на лихвения процент и уведомяването на клиентите на банката по същия ипотечен кредит за настъпилата промяна, не противоречат на добросъвестната търговска практика, поради което поведението на "Алфа Банк - клон България" не осъществява състава на нарушение по чл. 29 от ЗЗК. С обжалваното по касационен ред решение Върховният административен съд е отхвърлил жалбата на Чавдар Димитров Димитров против решение № 1350 от 28.10.2010 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК - 217/2010 г. Съдът е разгледал жалбата по същество, като в хода на съдебното производство е изследвал наличието на основания за нищожност на оспореното решение на КЗК. По отношение на въпроса за унищожаемостта на оспорения административен акт, съдът е посочил, че срокът за оспорването му като незаконосъобразен е изтекъл, предвид обстоятелството, че жалбоподателят има качество на трето лице по см. на чл. 64, ал. 1 от ЗЗК и срокът за оспорване на решението в тази хипотеза започва да тече от публикуване на решението на КЗК в електронния регистър на комисията. Решението на Върховния административен съд, тричленен състав е валидно, допустимо, но е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, което обусловя наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По делото е било установено, че с решение № 300 от 18.03.2010 г. КЗК е образувала служебно производство по преписка № КЗК-217/23.03.2010 г. на основание чл. 94, ал. 1, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК за разследване на евентуално извършено нарушение по глава VII от ЗЗК и глава VII от ЗЗК (отм.), от страна на "Алфа Банк - клон България", по повод на постъпил в комисията сигнал вх. № ВХР-382/25.02.2010 г. от Чавдар Димитров Димитров. Оплакването в сигнала е относно проведена рекламна кампания през първата половина на 2008 г. от посочената банка, с която кредитите се рекламират със запазване на лихвения процент от 6,2 пункта непроменим през първите 15 години от погасяване на кредита. След сключване на договор за кредит през март или април 2009 г. банката е изменила лихвения процент от 6,2% на 7%, което право банката си е запазила в общите условия. Твърдението на Чавдар Димитров е, че не е бил уведомен за тази промяна и "Алфа Банк - клон България" е осъществила нелоялна конкуренция спрямо останалите банкови институции в страната, доколкото неговото единствено основание за сключване на договора с тази банка е бил твърдият лихвен процент и сигурността, гарантирана му с клаузата за непроменимост на лихвения процент в първите 15 г. на сключения договор. По така подадения сигнал КЗК е образувала служебно производство и е констатирала, че банката е започнала да предлага процесния кредит от 01.10.2007 г., а обявената от нея промяна на лихвения процент влиза в сила от 12.04.2009 г., уведомяването на нейните клиенти за извършената промяна предхожда датата на влизане в сила на същата, в резултат на което органът по конкуренцията е приел за процесен периода от 01.10.2007 г. - 12.04.2009 г., тъй като 12.04.2009 г. е крайният срок, в който банката е следвало да уведоми надлежно своите клиенти за промяната на лихвата. КЗК е съобразила началото на действието на новия ЗЗК, в сила от 02.12.2008 г. и е приела, че процесните действия са започнали да се осъществяват при действието на стария ЗЗК, но са завършили по времето, когато е в сила новият ЗЗК, поради което се прилагат разпоредбите на действащия ЗЗК. Комисията е обсъдила поведението на посочената банка с оглед разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК, като е преценила, че те не попадат в приложното поле на никой от специалните състави на глава VII от ЗЗК. С решение № 1350 от 28.10.2010 г., което е постановено по преписка № КЗК - 217/2010 г., КЗК е приела, че действията на "Алфа банка - клон България" във връзка с рекламиране на ипотечен кредит с фиксирана лихва за 15 г. период, последваща едностранна промяна на лихвения процент и уведомяването на клиентите на банката по същия ипотечен кредит за настъпилата промяна, не противоречат на добросъвестната търговска практика, поради което поведението на "Алфа Банк - клон България" не осъществява състава на нарушение по чл. 29 от ЗЗК. При тази фактическа установеност, която настоящата инстанция възприема, неправилно в мотивите си съдът е приел, че е следвало да разгледа жалбата против решение № 1350/28.10.2010 г. по същество единствено относно наличие на основание за обявяване на нищожност на решението на КЗК, без да разглежда по същество и останалите основания по чл. 146 от АПК, обуславящи незаконосъобразност на акта, имащи за последица неговата унищожаемост - съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Неправилността на този извод произтича от неправилната преценка за процесуалното качество, което физическото лице - Чавдар Димитров Димитров е следвало да има в административния процес. Освен това, в случай, че е било налице основание за преклудиране на възможността за оспорване на акта като незаконосъобразен, с цел неговата унищожаемост, като например изтичане на преклузивен срок за това, съдът при правилно процедиране, е следвало да остави жалбата в тази част без разглеждане и да прекрати производството, като постанови диспозитива си само относно валидността на решението на КЗК. Така, в съответствие със съдопроизводствените правила и служебната преценка по чл. 168 от АПК, би ограничил предмета на спора до основанията за нищожност на акта. Като не е направил това, съдът е постановил решение, с което по същество се е произнесъл по целия предмет на спора, включително и в частта за незаконосъобразността му, в която е преценил оспорването за просрочено. Освен това за тази част на произнасянето не са изложени мотиви. Видно от преписката, административният орган е възприел като основание за сезиране за установяване на евентуално нарушение на по глава VII отЗакона за защита на конкуренцията оплакване, подадено от Чавдар Димитров Димитров от гр. Бургас и с решение № 300/18.03.2010 г. е образувала производство по преписка № КЗК - 217/23.03.2010 г. на осн. чл. 94, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК - служебно, по решение на комисията. Писменото оплакване на гражданина Чавдар Димитров, което не е наименовано от него, е квалифицирано като сигнал. В проведеното административно производство гражданинът не е бил конституиран като страна, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗЗК. Съгласно същата, страни в производството пред комисията са лицата, по чието искане или уведомление е образувано производството, както и лицата, за които се твърди, че са извършили нарушение. Видно от съдържанието на решение № 300/18.03.2010 г. поводът за образуване на производството е уведомлението за извършено нарушение на норми от глава седма на ЗЗК от страна на Алфа банк - клон България, в същото решение твърденията за евентуалните нарушения базират изцяло на посочените от Чавдар Димитров действия от страна на банковата институция по отношение на него самия. Случаят с твърдяната нелоялна конкуренция се базира на договорните отношения между банката и физическото лице, които са предмет на обсъждане и в мотивната част на обжалваното пред първата инстанция решение на КЗК. От тези данни следва да се направи извод, че Чавдар Димитров е лице, по чието уведомление е образувано производството по см. на чл. 43, ал. 1 от ЗЗК и притежава качеството на страна в производството. Задължение съгласно чл. 27 от АПК на административния орган е да конституира в производството страните. Видно от съдържанието на решение № 300/18.03.2012 г. при образуване на производството, макар и на осн. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, комисията не го е конституирала като страна, не го е призовавала за проведеното открито заседание, от същия не е взето и становище по преписката. Ето защо следва да се приеме, че комисията, нарушавайки нормата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила - чл. 27, ал. 1 от АПК в рамките на проведеното пред нея производство. За представяне на доказателства и писмени документи с цел установяване на нарушение по глава седма на ЗЗК от Чавдар Димитров са изискани писмени документи по реда на чл. 55, ал. 2 от същия закон, като от лице, извън кръга на страните в административното производство, предоставящо информация на комисията. Същият, ведно от съдържанието на преписката и протокола за проведеното открито заседание на 28.10.2009 г., не е призоваван като страна, въпреки че са налични доказателства, за това, че съобщение за крайния акт на КЗК му е изпратено с препоръчано писмо, с обратна разписка. Писмото обаче не е получено от него, а на поставения от пощенската служба печат е отбелязано, че адресът е недостатъчен и че "не съществува блок № 45", в ж. к. "Изгрев", гр. Бургас, на който адрес КЗК е изпратила съобщението. След проверка на материалите по от настоящата инстанция, се установява, че КЗК е изпратила писмото, съдържащо съобщението за решение № 1350/28.10.2010 г. на неправилен адрес. Видно от преписката, в сезиращото комисията оплакване гражданинът Чавдар Димитров е посочил адреса си и той е в гр. Бургас, ж. к. "Изгрев", но в бл. 54, а не в бл. 45, на който КЗК е изпратила акта си. Предвид гореизложеното, неправилно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че жалбоподателят Чавдар Димитров е трето лице с правен интерес по см. на чл. 64, ал. 1 от ЗЗК, и само в това материалноправно качество има право на оспорва решението на КЗК, а за него, по тази причина, актът не следва да се връчва по реда на чл. 61 от АПК и срокът за обжалване започва да тече от публикуването на решението в електронния регистър на комисия. Неправилният извод, направен в нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, относно качеството на този гражданин в процеса, е попречил на съда да извърши цялостна проверка за законосъобразност на обжалваното решение № 1350 от 28.10.2010 г. на КЗК, задължение, което има по силата на чл. 168 от АПК, с което е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебното решение. Поради наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК решението на тричленния състав на Върховен административен съд следва да се отмени, а а делото, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, делото следва да се реши по същество. Както се установява от изложените по-горе в мотивите съображения, при проведеното административно производство Комисията за защита на конкуренцията е нарушила нормата на чл. 27, ал. 1 от АПК, отричайки качеството на страна на лицето, по чието уведомление е започнало производството, като го е лишила от правото на участие в административния процес, чрез упражняване на всички процесуални права, които АПК предоставя на страните в административния процес. По тази причина, решение № 1350/28.10.2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията, като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при наличие на основание по чл. 146, т. 3 от АПК, следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за законосъобразно извършване на административнопроизводствените действия по сезиращото комисията уведомление № ВХР-382 от 25.02.2010 г. на Чавдар Димитров Димитров. Водим от горното, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд