Решение № 10076 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2267/2013 г.

Решение № 10076 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2267/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби: от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"- гр. Варна и от "Попов С. И. Е" ООД - гр. Шумен. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. Варна обжалва Решение № 2900 от 30.11.2012 г. поставено по адм. дело 2356/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Варна в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 03251100344/02.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 235/28.05.2012 г. на началника на отдел "Обжалване" в дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, изпълняваща правомощията на директор на дирекция "ОУИ - Варна при ЦУ на НАП, вкл. и тези по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, съгласно ЗЦУ - 575/15.06.2011 г. на изпълнителния директор на НАП. С жалбата, подадена от "Попов С. И. Е" ООД, гр. Шумен, се оспорва решението в отхвърлителната му част. Касаторите твърдят касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Отправя се искане за потвърждаване на решението в съответните благоприятни за страните части на съдебния акт. Пълномощникът на дружеството- касатор излага и допълнително мотивирани съображения в писмена защита. Претендира се и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"- гр. Варна и неоснователност на тази, подадена от дружеството. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество- за неоснователни. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 03251100344/02.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 235/28.05.2012 г. на началника на отдел "Обжалване" в дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, изпълняваща правомощията на директор на дирекция "ОУИ - Варна при ЦУ на НАП, вкл. и тези по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, съгласно ЗЦУ - 575/15.06.2011 г. на изпълнителния директор на НАП, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС за д. п. м. 03.2011 г., д. п. м. 05.2011 г. и д. п. м. 07.2011 г. в общ размер на 262403.40 лв. Административният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административно-производствените правила, поради което е правно валиден и поражда действие. След това съдът е разгледал материалната законосъобразност на оспорения акт. Относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит съдът в мотивите е изложил доводи в подкрепа на възприетата от него теза за цялостна правилност и законосъобразност на изводите досежно доставките, извършени от "Медия Организатор" ЕООД. Формирал е извод, че от изслушаното в хода на съдебното обжалване заключение по ССчЕ не следват други изводи, тъй като единствено надлежното счетоводно отразяване на доставките не е доказателство за реално извършена услуга. По- нататък в мотивите на обжалваното решение е прието, че доказателствената задача на жалбоподателя като ревизирано лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право за приспадане на данъчен кредит, е да установи по несъмнен начин обема, вида и стойността на фактурите, тяхното действително изпълнение и приемане. Първоинстанционният съд е посочил в решението си, че горното не е сторено от жалбоподателя, вследствие на което е приел, че липсва реална доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 ЗДДС. Относно доставките, произхождащи от доставчика "Тенс" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че неправилно с ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит по фактурите издадени от тях. Първостепенният съд в мотивите си е приел, че датата на извършения внос е 01.07.2011 г. и това се установява от събраните в хода на съдебното обжалване Уведомление за вземане под отчет и Протокол № 5 от 01.07.2011 г. за извършена проверка на пратката, от които е видно, че на 01.07.2011 г. стоките предмет на оспорената доставка са влезли на територията на Република България и, че те са по вид и количество съответни на декларираните в ЕАД, от което следва извода, че доставчикът е имал възможност да извърши доставката. По жалбата на "Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. Варна: Жалбата е неоснователна. По делото са събрани необходимите доказателства и фактическата обстановка е правилно установена. При анализирането им, съдът е релевирал доводите на страните, изградил е обосновани изводи и е приложил правилно нормативната уредба. Следва да бъде споделен извода на съда, че в първоинстанционното производство са представени заверени копия на платежни документи за платени мита и ДДС към Митница с цел освобождаване на стоката, както и доказателства, че ревизираното лице е платило на четири вноски сумата от общо 40 000 лв. от общия размер на стойността на издадените фактури. Въз основа на данните по делото административният съд правилно е установил, че датата на извършеният внос е 01.07.2011 г. и това се установява от събраните в хода на съдебното обжалване Уведомление за вземане под отчет и Протокол № 5 от 01.07.2011 г. за извършена проверка на пратката, от които е видно, че на 01.07.2011 г. стоките предмет на оспорената доставка са влезли на територията на Р. България и, че те са по вид и количество съответни на декларираните в ЕАД, от което следва извода, че доставчикът е имал възможност да извърши доставката. В РД и РА не е оспорена последващата доставка на стоки към Италия. При изграждане на своите изводи за реалност на доставките по процесните фактури решаващият съд не се е позовал единствено и само на заключението на експертизата, а при спазване на разпоредбата на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК е обсъдил всички обстоятелства по делото. Съгласно категоричното заключението на вещото лице стойността на шапките, предмет на внос, е включена в стойността на готовото изделие предмет на износ. Само в допълнение на изложеното е и обстоятелството, че процесните шапки, декларирани като внос на "промишлени стоки", са проверени и от ГДБОП при МВР на 01.07.2011 г. и в цитирания протокол е записано, че стоката съответства по вид на декларираното ЕАД 1449/2011 и ЕАД 1445/2011 г., т. е. самите органи на МВР са констатирали съответствие на декларираната с внесената стока. Що се отнася до релевираните оплаквания от касатора за неправилна преценка на липсата на доказателства за осъществен транспорт, то настоящият състав споделя приетото от административния съд. Липса на доказан транспорт, както приема ВАС трайно в своята практика не обосновава извода за липса на реалност на доставката. В тази насока следва да се има предвид и Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., с което при сходна фактическа обстановка на спора по главното правоотношение по дело С-80/11. По жалбата на "Попов С. И. Е" ООД: Възраженията в касационната жалба преповтарят възраженията, наведени в първоинстанционната жалба, на които административният съд е отговорил като е изложил подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя. Правилен е изводът на съда, че в случая липсват годни доказателства за действителното извършване на услугата, т. е за фактическия изпълнител на рекламните пана. Позоваването на писмо от "Медиа Организатор" ЕООД до НАП и приложен към него снимков материал е неоснователно, като по този начин не е установено изработването на реклами които са поставени на билбордовете, като изпълнение на доставките, описани в представените фактури. По делото липсват каквито и да е доказателства за реално извършване на услугите, относно фактическия изпълнител на рекламните пана. Изработването на рекламни постери не е установено, като двете дружества, посочени от жалбоподателя като изпълнители, сочат, че не са печатали такива. При липсата на доказателства, че са монтирани /демонтирани, както и за времето на изпълнение на такива пана и при установеното по-малко количество наети от предоставените на дружеството билбордове, правилно е направен извод, че и в този аспект не е установена реалност на доставката. Въз основа на данните по делото първоинстанционният съд правилно е установил, че "Крис-Р-Холдинг" ООД е дало под наем на "Медиа Организатор" ЕООД по - малко билбордове отколкото последното е преотдало под наем на ревизираното дружество, видно от справките изготвени от дружествата и цените по договора между "Медиа Организатор" ЕООД и "Крис-Р-Холдинг" ООД са значително по-ниски от тази, която заплаща "Попов С. И. Е" ООД на "Медиа Организатор" ЕООД за ползването на рекламни билбордове. При тези данни, правилен е изводът на съда, че дори цитираните съглашения, постигнати във визираните по- горе договори да установяват съществуваща облигационна връзка между страните, те не доказват фактическото й реализиране. Доколкото тези писмени доказателства съставляват частни диспозитивни документи, то същите не се ползват с материална доказателствена сила досежно тяхното съдържание, а събраните доказателства не дават основание да се приеме, че същото кореспондира с останалия доказателствен материал по делото. Нещо повече - останалите доказателства по делото дават основание за извод в противната насока, както обосновано е приел и първостепенния съд. Съответен на закона е изводът на административния съд, че притежаването на фактура и отразяването на дължимия ДДС на отделен ред е само едно от условията на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, но същото не е достатъчно за да бъде зачетено правото на приспадане на данъчен кредит, по смисъла на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС. Извършената доставка по нея следва да бъде икономически и документно обоснована, които обстоятелства ще установят извършената услуга от доставчика. Предвид това, не е достатъчно и обстоятелството, че стойността на услугата по нея е заплатена от получателя по сметка на доставчика. Едва след изпълнение на всички тези условия ще бъде налице доказана реално извършена доставка, по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и на данъчно събитие, по смисъла на чл. 25, ал. 1 от с. закон. Доказването на всички тези обстоятелства са били в тежест на жалбоподателя, тъй като от тях същият черпи изгода от това. В случая, както по време на ревизията, така и в съдебното производство, същият не е представил такива, поради което реалността на доставките по фактурите е останала недоказана. В тази връзка, както органите по приходите, така съдът правилно са приели, че данъкът по тях е неправомерно начислен, по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и са отказали правото на приспадането му. Въз основа на всичко гореизложено настоящият състав на касационната инстанция намира, че административен съд- Варна е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на никоя отстраните не се следват разноски за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение