Решение № 475 от 19.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 422/2009 г.

Решение № 475 от 19.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 422/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. Б. И. срещу решение № 179/27.05.2009 г. по внохд № 213/2009 г. на Софийския апелативен съд с оплакване за явната му несправедливост - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата и молят да бъде намален размера на наложеното наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК установи следното: С присъда № 2/22.01.2009 г. по нохд № 724/2008 г. Софийският окръжен съд признал подсъдимия В за виновен в това, че на 18.11.2007 г. умишлено и по особено мъчителен за жертвата начин умъртвил Т. Ц. И. и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 и чл. 55 от НК го осъдил на дванадесет години лишаване от свобода. С атакуваното решение Софийският апелативен съд изменил присъдата, като намалил наказанието на десет години лишаване от свобода и я потвърдил в останалата й част. Жалбата е неоснователна. Оплакването по релевираното касационно основание е мотивирано с доводите, че съдът не е отчел в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства - направените от началния момент на разследването пълни самопризнания, тежкото семейно положение на подсъдимия, липсата на криминални прояви и трудовата му ангажираност. Тези доводи обаче са лишени от фактическо основание. Всички изтъкнати аргументи са обсъдени от въззивния съд и са в основата на решението му за намаляване на наказанието до десет години лишаване от свобода. В полза на подсъдимия и в съответствие с ТР № 1/2009 г. на ВКС е отчетен факта, че той е признал съставомерните обстоятелства още в началото на досъдебното производство. В същото време, като отегчаващо отговорността му обстоятелство правилно е преценен начинът на извършване на деянието и проявената изключителна агресия към пострадалия. Затова настоящият състав намира, че наказанието е отмерено в размер, който напълно съответства на конкретната обществена опасност на деяние и на дееца и липсва основание за намаляването му. При тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение