Решение № 4882 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13785/2017 г.

Решение № 4882 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13785/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Южен" при община Пловдив срещу решение № 1708 от 18.10.2017 г., постановено по адм. дело № 353/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за неговата отмяна и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Б. М. Н., чрез адв. П. като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил, по жалба на Б. М. Н., заповед № 46 РОА-62/2.02.2016 г. на кмета на район "Южен" при община Пловдив, с която, на основание чл. 194, ал. 1 и ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е наредено на А. И. Н., В. Т. Т., Ж. Б. Н., И. С. Н., Н. А. К. и Ю. А. Н., в качеството им на собственици на имот № [номер], да осигурят свободен достъп до същия за периода от 3.02.2016 г. до 28.02.2016 г. от 8. 00 до 20. 00 часа за извършване на посочените в заповедта строително-монтажни работи (СМР) и след ремонта възложителят да отстрани причинените повреди на имота. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на установената форма поради непълнота на фактическите основания, равняващо се на тяхната липса и поради недоказаност на друга техническа възможност за извършване на строителството. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗУТ собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол. По делото е установено, че на името на Сдружение на собствениците [ЮЛ] е издадено разрешение за строеж № [номер] от 15.10.2015 г. на главния архитект на район "Южен" при община Пловдив за: "Обновяване за енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда с рег. № [номер] по СФПИОЕЕ – Оперативна програма "Регионално развитие" – 2007-2013 година". Разрешението за строеж е влязло в сила. Сдружението е изпратило нотариална покана с искане да получи съгласие от собствениците на съседния имот с идентификатор [номер] за достъп до същия с цел изпълнение на разрешените СМР, но след тяхното бездействие се е обърнало за съдействие към общинската администрация. В резултат на това е издадена процесната заповед. Единственото условие, което поставя приложимата законова норма на чл. 194, ал. 1 ЗУТ е съответните работи да са разрешени или предписани, което в случая е изпълнено – налице е разрешение за строеж. Неправилно съдът е приел, че са налице непълноти в заповедта, които обуславят извод за неспазване на установената форма съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. От съдържанието на заповедта е видно, че в нея са изложени фактическите основания за издаването й. Такива се съдържат и в съпътстващите писмени документи като част от административната преписка, сред които и разрешението за строеж. Противно на изложеното в съдебното решение, имотът, в който следва да се осигури достъп за извършването на СМР, е индивидуализиран с неговия кадастрален идентификатор. Изрично е посочено на кого този достъп следва да бъде осигурен. Определен е и точният период от време - от 3.02. до 28.02.2016 г. за достъп през чуждия имот. Освен това от мотивите на заповедта е видно, че достъпът е за доставка, монтаж и демонтаж на фасадно скеле и извършването на дейностите по полагането на топлоизолация на калканната стена на сградата, с което фактически е определен и обема на СМР, които се съдържат и в приложената строителна документация. Възражението на ответника в настоящото производство за отнемане на част от имота чрез поставянето на девет сантиметра външна топлоизолация на сграда [номер], както е посочено в приетото заключение на съдебно - техническа експертиза, е неотносимо към настоящия спор. В чл. 194, ал. 4 ЗУТ е предвидена процедура по обезщетяване за причинени вреди от осигурения достъп. Предвид изложеното жалбата срещу оспорения акт е неоснователна и като го е отменил, първоинстанционният съд е постановил неправилно поради нарушение на материалния закон решение. Същото следва да бъде отменено и вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, с което жалбата на Б. М. Н. се отхвърли. При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното искане на касационния жалбоподател се дължат разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Б. М. Н. следва да заплати на община Пловдив юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 лева (по 100 лева за всяка съдебна инстанция) съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,