Решение № 1250 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9914/2013 г.

Решение № 1250 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9914/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Виктор Кинов против решение № 3077/09.05.2012 г. на Административния съд София-град, 39-ти състав, постановено по адм. д. № 2256/2012 г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Поддържаните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати съдопроизводствени нарушения при постановаването му. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважат предявените искове по основание и размер. Конкретните оплаквания на касатора са, че съдът е подменил фактическото основание, във връзка с което са предявени исковете; неправилно е квалифицирал твърдяното бездействие като такова по чл. 256, 257 от АПК и не е изложил мотиви, които да обосноват извода му, че разглеждането на документите е достатъчно действие. Претендират се разноски. Ответникът- Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Виктор Кинов е предявил два обективно съединени иска пред Софийски районен съд. Първият иск е за обезвреда на претърпени от него имуществени вреди, а вторият за обезвреда от претърпени неимуществени вреди. В обстоятелствената част на исковата молба и последваща уточняваща молба ищецът поддържа, че вредоносният резултат е настъпил в резултат от несвоевременно изпълнение от НЗОК на задължението си да осигури заплащане на лекарства за домашно лечение на хронични вирусни хепатити, вкл. на болните от хепатит С. Делото е изпратено от СРС по подсъдност на Административния съд София-град, който е разгледал исковете. Административният съд приема, че в основата на исковете на ищеца е "бездействието на НЗОК да разгледа документи с вх. № 95-В/11.08.2009 г., което е следвало да направи в двумесечен срок от подаването им". Съдът е приел, че фактическият състав на иска с пр. осн. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва в кумулативна даденост следното: противоправно бездействие при изпълнение на административна дейност по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК за периода от 11.08.2009 г. до 11.10.2009 г. на НЗОК да разгледа документи с вх. № 95-В-/11.08.2009 г.; вредоносен резултат (причинна връзка между бездействието и вредоносния резултат. Съдът е приел, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 256 и 257 от АПК, тъй като се касае за правно, а не фактическо действие, каквото регламентират посочените законови текстове. Посочено е, че правопораждащият юридически факт за фактическото действие трябва да е самата правна норма, а в конкретния случай решението на НЗОК да отпусне скъпо струващи лекарства е опосредено от решение на комисията по чл. 78, т. 2 от ЗЗО при ЦУ на НЗОК, с което може да се реши отпускането на лекарства или да не се уважи заявлението. Решаващият извод на съда е, че въведеното основание на предявения иск за обезщетение - "бездействие, в периода от 11.08.2009 г. до 11.10.2009 г. на НЗОК да разгледа документи с вх. № 95-В/11.08.2009 г. и отпусне лекарствените продукти" не може да се квалифицира като фактическо по смисъла на чл. 256 и чл. 257 АПК. Решението на административния съд е неправилно. Основателно е възражението на касатора, че съдът не се е произнесъл по фактическото основание, което е в основата на предявените искове. Видно, както от обстоятелствената част на исковата молба, така и от уточняващата молба от 02.05.2012 г. е, че никъде ищецът не е твърдял, че е налице бездействие на НЗОК да разгледа заявление вх. № 95-В/11.08.2009 г. и приложените към него документи, както е прието от административния съд От съдържанието на исковата молба, уточняващата молба и от писмената защита, представена пред административиня съд е ясно твърдението на ищеца, което е в основата на предявените искове, а именно - за закъсняло подсигуряване на медикаментите във връзка с депозираното искане от 11.08.2009 г. след като той вече е закупил медикаментите, които са му необходими за 1 месец от предписаното 6-месечно лечение. Правото на ищеца за заплащане на домашното му лечение за заболяването - Хроничен вирусен хепатит С е визирано в чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето във връзка с чл. 1 вр. с приложението към него от Наредба № 38 за определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение Националната здравноосигурителна каса заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично. Задължението за плащане е възложено на НЗОК, съгласно чл. 45, ал. 1, т. 11 от Закона за здравното осигуряване. Съгласно чл. 78 от Закона за здравното осигуряване НЗОК може да извърши експертиза при необходимост от скъпи лекарствени средства, в случаите, предвидени в НРД. Съгласно чл. 47 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК тази експертиза се извършва от НЗОК чрез Комисия за извършване на експертиза по чл. 78, т. 2 ЗЗО в ЦУ на НЗОК. В конкретния случай такава експертиза е извършена. Процедурата в това число и сроковете за извършването й са регламентирани както в Правилника, така и в Правила за извършване на дейността на експертна комисия, утвърдени от директора на НЗОК. От гореизложеното следва, че е налице нормативно установен ред за заплащане от НЗОК на лекарствата по заявлението на ищеца за лечението му. Както правилно е посочено в решение № 348/11.01.2011 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 8399/2010 г. лечението следва да бъде навременно и адекватно. В конкретния случай, ищецът е поддържал, че е налице забава в произнасянето от НЗОК по заявлението му за отпускане на скъпоструващи лекарства за лечението му, а не, че не е произнасяне по него. В обжалваното решение, съдът е извършил фактически установявания относно някои от релевантните за спора обстоятелства, а именно - относно датата, на която е подадено заявлението от ищеца, датата на която Комисията в ЦУ на НЗОК е взела решение да се отпуснат скъпоструващите лекарства за лечението на ищеца, както и относно датата на заповедта на директора на НЗОК, издадена въз основа на решението на Комисията. Съдът обаче не е формирал изводи във връзка с така установената фактическа обстановка и твърдяното закъсняло разрешение на управителя на НЗОК. В тази връзка съдът е следвало да прецени реда и сроковете, в които НЗОК е следвало да се произнесе по заявлението на ищеца и спазени ли са те в конкретния случай. От значение за спора е и обстоятелството, предвидено ли е уведомяването на лицата за всяко едно от решенията, взети в хода на процедурата и/или установена ли е практика в този смисъл, и изпълнена ли е тя в конкретния случай. Ако е налице забава, с колко дни е тя, вредоносна ли е за здравето на ищеца, по какъв начин, като последните две обстоятелства биха могли да бъдат установени чрез формулирането на съответните въпроси за отговор от съдебно-медицинската ексепртиза, назначената по делото. Поради липса на формирани изводи от административния съд относно релевантните за съдебния спор обстоятелства, обжалваното решение следва да се отмени, а вместо това делото се върне на друг съдебен състав на АССГ за ново разглеждане. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд