Решение № 9232 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4548/2019 г.

Решение № 9232 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4548/2019 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Роял Астория" ЕООД, гр. Б., представлявано от Д. П. - прокурист, чрез пълномощник - адв. Станчев, против решение № 2447 от 21.12.2018 г. по адм. дело № 1374/2018 г. на Административен съд - Б., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответникът: Зам. кмет по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" при община Б., редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощник - юрисконсулт Димитров, е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Пред АС - Б., "Роял Астория" ЕООД е оспорило Заповед № 1185/11.05.2018 г. на зам. кмет по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" при община Б., издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Постройка-Склад", изпълнен в ПИ с идентификатор 07079.30.1082 по КК на гр. Б., кв. Крайморие, представляващ публична общинска собственост. Адресат на заповедта е оспорващото дружество, като собственик на строежа. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, е приел, че заповедта е законосъобразна като издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. По същество е установил, че за строежа няма издадени строителни книжа и че не е търпим, тъй като е извършен върху имот, извън регулацията на кв. Крайморие, гр. Б., за който към 2005 г., а и преди това няма одобрен ПУП-ПРЗ, който да го допуска. Според съда строежът е недопустим и противоречи и на сега действащия ПУП-ПУР от 2017 г., тъй като попада върху имот с идентификатор накрая 1082, отреден по този план за второстепенна улица. Установил е, че новообразувания имот 1082 е образуван от имот 925, с което опровергава възражението на дружеството, че строежа не попада върху първия. Отхвърлил е и другите оплаквания за законност на строежа, поради наличието на нот. акт за него, а по отношение на издаденото удостоверение за търпимост № 18/29.04.2005 г. е приел, че е неотносимо, тъй като е издадено за друг строеж - павилион "Бира-скара", в същия имот. Поради това е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е установена правилно, като изводите на съда за наличие на незаконен строеж в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ са законосъобразни. От събраните доказателства и заключението на СТЕ, неоспорено от страните, е установено, че процесния строеж: "Постройка-склад" се намира в ПИ с идентификатор накрая 1082, който по действащия ПУП-ПУР от 2017 г. на кв. Крайморие, гр. Б. е отреден за "второстепенна улица". Този строеж представлява склад, който обслужва друг строеж - павилион "Бира-скара" в същия имот, за който има издадена друга заповед за премахване като незаконен, влязла в сила. Процесният строеж попада извън строителните граници на кв. Крайморие до одобряването на ПУП-ПРЗ за разширение на квартала, с решение на ОбС-Б. № 32/13.04.2009 г., по който ПУП строежа попада в територия - УПИ L "за озеленяване". През 2014 г. е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ за кв. Крайморие, засягащо УПИ L, с цел обособяване на нова улица с о. т. 201-о. т. 206. С Решение № 24-16/28.02.2017 г. на ОбС-Б. е одобрено следващо изменение на ПУП-ПУР, засягащо бордюрните линии на улица с о. т. 204-о. т. 206, с предвиждане на нова улица от о. т. 206-206 а-206 b-206 c-206 d-206 e, който е в сила към датата на издаване на заповедта. По този ПУП-ПУР строежът попада под улица. Установено е, че по КВС от 1995 г., строежът се намира в имот № 209, представляващ земеделска територия, с начин на ползване къмпинг, без да е нанесен като съществуващ - скица от КВС на стр. 3 от заключението на в. л. инж. Илчев. По кад. план от 1984 г. също не е бил нанесен. По данни на експерта предвид вида на вложените материали обектът е построен през 80-те години върху земеделска земя. Пред решаващият съд не са представени строителни книжа за извършване на строежа, поради което изводът на съда, че постройката е незаконен строеж в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ са правилни. Преодоляване на разпореденото премахване е възможно, ако строежът е търпим в някоя от хипотезите на § 16, ал. 1, 2 или 3 ПР на ЗУТ, на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. В случая съдът е извел общ извод, че строежът е нетърпим, с оглед отсъствието на ПУП за имота преди 2009 г. Изводът е правилен, но следва да се допълни със следното: Строежът, като извършен с материали използвани през 80-те години, попада в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. За да е търпим по тази разпоредба, следва да е допустим по действащия за това време ПУП и по правилата и нормативите за такова строителство, или да е допустим по сега действащия ПУП. Обоснован е извода, че постройката-склад в имот 1082 не е допустима по сега действащия ПУП-ПУР от 2017 г., като попадащ в имот отреден за улица. Към 1980 г. строежът е също недопустим, тъй като попада в земеделска земя, без промяна предназначението й за къмпинг и без застроително решение, каквото се изисква по чл. 108, ал. 2, вр. с ал. 1 ППЗТСУ /отм. ред. ДВ, бр. 44/1980 г. /. А съгласно чл. 108, ал. 4 ППЗТСУ /отм. в същата ред. / строеж на складове в терени извън строителните граници е допустимо съгласно действащите особени разпоредби и в съответствие с териториалноустройствените планове, като при липса на такива планове площадки за такива обекти се определят по реда на чл. 53, ал. 2 ЗТСУ (отм.); , който изисква съгласие на областния управител или на кмета, при който е създаден Съвет за ТСУ, след като се вземе мнението на органите на МОСВ, органите на МЗ и органите на противопожарната охрана. В случая не са представени доказателства, в изпълнение на цитираните разпоредби. Строежът е недопустим и на основание чл. 2, т. 1 и 2 от Наредба № 2/1993 г. за застрояване в земеделските земи (отм.); , тъй като не е стопанска сграда за производство и съхранение на растителна и животинска продукция, и не е жилищна сграда за временно или постоянно обитаване от домакинствата на собствениците на земята. Предвид изложеното процесният строеж правилно е определен като нетърпим, на основание § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Настоящата инстанция не споделя наличието на незаконен строеж в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като строежът не е извършен при действието на ПУП-ПУР от 2017 г., а преди това. Въпреки това, наличието на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е достатъчно за премахване на строежа като незаконен, от което следва, че обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. В тази връзка неоснователно се поддържа, че строежът е законен, поради наличието на нот. акт за него. Представените нот. актове на праводателят на оспорващото дружество и на самото дружество са по отношение на друг обект - павилион "Бира-скара", а не по отношение на процесния строеж. Освен това наличието на нот. акт за дадена сграда не я прави законна, както правилно е прието и от решаващия съд. При неоснователност на касационната жалба същата следва да бъде оставена без уважение. При този резултат и направеното искане, на община Б. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лева, платими от касатора. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,