Решение № 4607 от 16.5.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Цветанов, гр. Ловеч, [улица], срещу Решение 118 от 11.08.2021 г. на Административен съд - Ловеч, постановено по адм. дело 513/2020 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Б. Цветанов срещу Решение 1762р-22604 от 02.12.2020 г. на началника на Районно управление на Министерството на вътрешните работи гр. Ловеч, с което на основание чл. 153, т. 6 и чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) му е отнето Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси към тях 20160247480 от 01.04.2017 г., ведно с приложение към него със същия номер, издадено от РУ гр. Ловеч, валидно до 31.03.2022 г. Касационният жалбоподател Б. Цветанов, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни аргументи за неправилност на решението и незаконосъобразност на оспорения акт. Оспорва извода на съда за несъщественост на допуснатото от административния орган нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК. Твърди, че неспазването на задължението по чл. 26, ал. 1 АПК, е довело до нарушение на чл. 34, ал. 1, чл. 35 и чл. 36 АПК. Органът не е събрал необходимите доказателства и в резултат е издал административния акт при неизяснена фактическа обстановка. Счита, че допуснатото нарушение е съществено, тъй като не е дадена възможност за обсъждане на възраженията на жалбоподателя, при което би се достигнало до установяване на друга фактическа обстановка и обосноваване на изводи различни от направените от административния орган. Твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е допуснал до разпит трима свидетели, с което е ограничил правото му на защита. Излага съображения касаещи валидността на протокола от 03.12.2021 г., приложение към обжалваното решение. Сочи, че съдът не е обсъдил твърденията му, че обжалваното решение е издадено на основание чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ, която разпоредба не касае предаване на законно притежавано оръжие. Счита, че липсата на конкретни фактически съображения за отнемане разрешителното обуславя извода, че административният акт не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Това, според касатора, е довело до нарушение материалния закон, доколкото не са установени обстоятелствата, визирани от законодателя, по аргумент за противното от чл. 58, ал. 1, т. 10, предл. последно ЗОБВВПИ, предвид различното предназначение и режим за носене на оръжие за лов, спорт и такива с колекционерска стойност. Твърди и противоречие на целите на закона. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции по представен списък. Касаторът се представлява от адв. Х. Иванов, Адвокатска колегия - гр. Ловеч. Ответникът по касационната жалба началникът на Районно управление на Министерството на вътрешните работи - Ловеч, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, следното: Б. Цветанов притежава Разрешение 20160247480 от 01.04.2017 г., валидно до 31.03.2022 г., за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси пистолет Глок, 9 х 19 мм, ловна пушка (успоредка) Бюхак, 16 кл., ловна пушка (успоредка) ИЖ, 12 кл., нарезна карабина Зауер. На 09.09.2020 г. районен съдия в Районен съд Ловеч издава Заповед за незабавна защита 11 на основание чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДМ) по отношение на Б. Цветанов. На 16.09.2020 г., с Решение 1762р-16937 началникът на Районно управление Ловеч, на основание чл. 151, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ отнема от Б. Цветанов разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие 20160247480 от 01.04.2017 г. Решение 1762р-16937 е обжалвано пред Административен съд - Ловеч, който с Решение 244 от 16.12.2020 г. по адм. дело 420/2020 г. е отхвърлил подадената от Б. Цветанов жалба. Решението на Административен съд - Ловеч е оставено в сила с Решение 8915 от 29.07.2021 на ВАС. На 06.11.2020 г. районен съдия в Районен съд Ловеч издава Заповед за незабавна защита 7 на основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДМ по отношение на Б. Цветанов. На 02.12.2020 г., с Решение 1762р-22604 началникът на Районно управление Ловеч, на основание чл. 151, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ отнема от Б. Цветанов разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие 20160247480 от 01.04.2017 г. На 02.12.2020 г., с Решение 1762р-22605 началникът на Районно управление Ловеч, на основание чл. 151, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ отнема от Б. Цветанов разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие 20160247480 от 01.04.2017 г. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т. ч. фактически и правни основания, и в хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. С оглед на доказателствата по делото издадена на основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДН заповед за незабавна защита, съдът приема за доказано настъпването на обстоятелството по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на обжалваното решение и отхвърля жалбата. Решението е неправилно. По делото е безспорно установено, че с предходно Решение 1762р-16937 от 16.09.2020 г. началникът на Районно управление Ловеч е отнел от Б. Цветанов същото разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие 20160247480 от 01.04.2017 г. на същото основание - чл. 151, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ. Това решение е обжалвано по съдебен ред. Преди да приключи съдебното производство административният орган е издал още две решения за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие 20160247480 от 01.04.2017 г., едно от които е предмет на настоящото производство. Предвид това, че оспореният в настоящото производство акт е издаден при наличие на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, то налице е хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК. Под висящо административно производство законодателят изрично е посочил, че следва да се разбира не само фазата на издаване на акта, но и фазата на оспорването му. Настоящият случай е именно издаване на нов акт на същото основание с участието на същата страна във фазата на оспорване на предходния акт. Наличието на висящо административно производство е отрицателна процесуална предпоставка за законосъобразно провеждане на ново административно производство. Издаването на решение за отнемане на разрешителното, при наличие на посочената отрицателна предпоставка за провеждането му (изискване, относимо и в случаите на служебна инициатива за издаване на акт), представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Отделно от посоченото, към момента на постановяване на обжалваното съдебно решение, Решение 1762р-16937 от 16.09.2020 г. на началника на Районно управление Ловеч е влязло в сила, което прави административното производство и лишено от предмет, тъй като разрешителното е отнето с влязъл в сила административен акт. Като е достигнал до различен правен извод, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което да се отмени оспорения административен акт. С оглед на изхода от спора, направеното от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1, съдът следва да осъди Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи Ловеч юридическото лице, в чиято структура е органът -ответник да заплати на касатора направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Видно от доказателствата по делото същите са в общ размер на 980,00 лв., от които 10,00 лв. държавна такса пред първоинстанционния съд, 70,00 лв. държавна такса пред касационната инстанция, 400,00 лв. адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд и 500,00 лв. адвокатско възнаграждение пред ВАС, съгласно приложените по делото договори за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд,