Решение № 7355 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 581/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Областен отдел Автомобилна администрация - Видин към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация (ИААА), подадена чрез процесуален представител, срещу Решение 1486/15.11.2024 г. по адм. дело 372/2024 г. на Административен съд София град (АССГ), с което е отменен отказ по Молба вх. 67-00-12-493/18.07.2024 г., материализиран в Писмо рег. 67-00-12-493/19.07.2024 г. на началника на Областен отдел Автомобилна администрация - Видин към ИААА. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се нищожност на съдебното решение, тъй като съдът се е произнесъл по акт с информативен характер, който не подлежи на съдебен контрол, защото не притежава характеристиките на индивидуален административен акт. Излагат се и съображения и за недопустимост на подадената пред първоинстанционния съд жалба. Моли се за отмяна на съдебното решение и се претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - А. Д. И., не взема становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока чл. 211 ал. 1 АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да отмени оспореното пред него Писмо рег. 67-00-12-493/19.07.2024 г. на началника на Областен отдел Автомобилна администрация (ООАА) - Видин към ИААА, АССГ е приел за установено от фактическа страна следното: С Писмо 67-00-12-493/19.07.2024 г., издадено от началника на Областен отдел Автомобилна администрация - Видин, е отказано да бъде върнато на А. Д. И. свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) [номер], отнето със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) РД-1567/09.04.2024 г. на издателя на писмото, с мотив, че ПАМ не е обжалвана и действието й продължава. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена въз основа на съставения против А. Д. И. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) 341722/09.04.2024 г., приложен към преписката. С наказателно постановление (НП) 25-0000651/11.06.2024 г. на гл. инспектор в ООАА - Видин, на И. е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000,00 лева, на основание чл.93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), за нарушение по чл. 6, ал. 1 ЗАвтП. На основание чл.106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП, със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-1567/09.04.2024 г., спрямо същото лице е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС 283133648, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. При така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореното пред него писмо е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, но в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът е приел, че доколкото нарушението е преустановено и на И. е наложено административно наказание, то не е налице правно основание (административен или съдебен акт) за задържане на СУМПС на И.. Така постановеното решение е валидно, тъй като е постановено от законен съдебен състав. Не е налице порок, който да обуславя нищожност на решението на АССГ. Оспореният пред настоящата инстанция съдебен акт е недопустим, тъй като е постановен по недопустима жалба. Неправилно административният съд е приел, че обжалваното писмо притежава белезите на индивидуален административен акт. Оспореното Писмо рег. 67-00-12-493/19.07.2024 г. на началника на Областен отдел Автомобилна администрация - Видин към ИААА, има единствено уведомителен характер. То не засяга права и законни интереси и не създава задължения за И.. С него лицето е уведомено, че СУМПС му е отнето на основание ПАМ, приложена със Заповед РД-14-1567/09.04.2024 г. и че същата не е обжалвана. Посочено е още, че въпросът за административно-наказателната отговорност на лицето е решен с НП 250000651811.06.2024 г. с наложена глоба, което се обжалва от И. пред съда. Действително е налице изземване и задържане на СУМПС на А. Д. И., но защитата на лицето в случая би могла да бъде или чрез обжалване на приложената ПАМ (по силата на която е отнето СУМПС на И.), или по реда на чл. 250 АПК в случай, че се твърди неоснователно задържане на СУМПС на лицето от административния орган, или по реда на чл. 256 АПК, в случай че се твърди бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че като се е произнесъл по недопустима жалба, Административен съд София град е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, жалбата пред първоинстанционния съд - оставена без разглеждане, а съдебното производство - прекратено. При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на направени съдебни разноски. Предвид изложеното и на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ ответникът следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация юридическото лице, към чиято структура принадлежи касаторът по делото, съдебни разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221 ал. 3 от Административнопроцесуалният кодекс, Върховният административен съд, Седмо отделение