Решение № 162 от 17.3.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002102494/2024 г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Сарно“ЕООД против решение № 25/27.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 22/2024 г. от състав на АС – Бургас. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Касационното обжалване е допуснато с определение № 5842/13.12.2024 г., в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради произнасяне от страна на въззивния съд по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, в случаите, в които е установена със сила на пресъдено нещо липсата на договорни и преддоговорни отношения между страните, допустим ли е иск с правно основание чл.59 ЗЗД, при твърдение за наличие на разместване на материални блага. По отговора на правния въпрос, ВКС приема следното: Бъдещите намерения за осъществяване на някаква дейност не представляват каквото и да е основание по смисъла на чл.55 ЗЗД. Същите не са юридически факти, въз основа на които да се създаде правоотношение, от което да възникне неоснователно обогатяване. Поради това неосъществяването на бъдещи намерения може да доведе до неоснователно обогатяване само и единствено в хипотезата чл.59 ЗЗД при преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, било пряко, било опосредено. С още по-голяма сила това е приложимо в случаите, в които със сила на пресъдено нещо е установена липсата на договорни, преддоговорни отношения или бъдещи такива. В този смисъл е практиката на ВКС, отразена в решение № 97/2014 г., постановено по гр.д.№ 1250/2011 г. на ІV гр.отд. на ВКС, решение № 220/2019 г. по гр.д.№ 3044/2017 г., ІV гр.отд. и р. № 56/2017 г. по гр.д.№ 2882/2016 г. на ІV гр.отд. на ВКС и др., която се споделя и от настоящия състав. По касационната жалба, ВКС приема следното: Предявен е главен иск по чл. 55, ал. 1, предл. ІІ от ЗЗД за връщане на сумата от 33400 лева като получена на неосъществено основание, съединен с евентуален иск по чл. 55, ал. 1, предл. І от ЗЗД за връщането на парите като дадени без основание. Исковата молба съдържа и евентуален петитум за заплащане на предадената сума от 33400 лева като обезщетение по чл. 59 от ЗЗД. П о търговско дело № 20232300900066/2023 г. на Окръжен съд – Ямбол е постановено Решение № 39 от 11.12.2023 г., с което са отхвърлени исковете по чл. 55, ал. 1, предл. І и ІІ от ЗЗД и е уважен този по чл. 59 от ЗЗД. За да отхвърли предявения иск с правно основание чл.55 ЗЗД, съдът е приел, ч е ищецът не е провел надлежно пълно и главно доказване като не е представил каквито и да е доказателства за съществуването, ако не на договор, то поне на уговорка между страните за извършването на бъдещи сделки за закупуване на земеделска земя. При липсата на доказателства не може да бъде направен и извод за това, че подобни бъдещи сделки не са се осъществили по вина на ответника, а с тази цел му е била преведена процесната сума. Установено е по делото, че на 22.07.2016 г. ищецът е превел по сметка на ответника сумата 33 400 лв. В основанието за превеждане на тази сума съгласно банковото извлечение е отразено, че същата представлява служебен аванс. За тази сума не са налице данни да е възстановена от ответника на ищеца, както и липсват такива твърдения от негова страна. Решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД е влязло в сила, като необжалвано от страните. Съдът е разгледал евентуалния иск с правно основание чл.59 ЗЗД и е уважил този иск. С обжалваното с касационната жалба решение на въззивния съд е прието, че съставът на чл. 59 от ЗЗД е субсидиарен. Изключено е той да се основава на някоя от визираните в чл. 55 от ЗЗД хипотези на разместване на блага. Всички фактически твърдения на ищеца имат отношение към т.нар. „престанционна кондикция“ по чл. 55, ал. 1, ал. предл. І и ІІ от ЗЗД, във връзка с която са били разгледани първите два иска, отхвърлени с влязло в сила решение. Съдът е приел, че съдът се е произнесъл по недопустим иск, като е обезсилил решението на Окръжен съд – Ямбол и е прекратил производството по делото в тази част. Както се посочи в отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, бъдещите намерения за осъществяване на някаква дейност не представляват каквото и да е основание по смисъла на чл.55 ЗЗД. Същите не са юридически факти, въз основа на които да се създаде правоотношение, от което да възникне неоснователно обогатяване. Поради това неосъществяването на бъдещи намерения може да доведе до неоснователно обогатяване само и единствено в хипотезата чл.59 ЗЗД при преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, било пряко, било опосредено. В случая, с влязло в сила решение е отречено съществуването на договорни, преддоговорни отношения, както и бъдещи намерения за каквато и да е съвместна дейност между страните, по повод на която да са преведени процесните суми. Налице е безспорно преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, поради което предявения евентуален иск с правно основание чл.59 ЗЗД е допустим и е следвало да се разгледа по същество от въззивния съд. С молбата си от 26.01.2024 г., ищецът по този иск е посочил фактически твърдения, за преминаване на имущество от страна на ищеца в патримониума на ответника, без да има основание за това /предвид отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на обжалването/, поради което неправилно съдът е счел, че не са въведени твърдения обосноваващи правната квалификация на предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Предвид изложеното, решението следва да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане, от друг състав на АС – Бургас. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по сторените разноски, в т.ч. и за настоящата инстанция, с оглед изхода на спора. Водим от горното, състав на ВКС