Решение № 12571 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2749/2015 г.

Решение № 12571 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2749/2015 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на сдружение с нестопанска цел - Гражданско сдружение "Хармония" против решение № 296 от 19.01.2015 г., постановено по адм. д. № 8099/2014 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Касаторът е обжалвал и допълнително решение № 2939 от 27.04.2015 г., постановено по делото, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 296 от 19.01.2015 г. относно изписване номера на обжалвания административен акт, както е обжалвал и решение № 2940 от 27.04.2015 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото определение от 25.03.2015 г. отново относно изписване номера на обжалвания административен акт. Ответникът - директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът "Бобал Бояджиев" ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на район "Подуяне" - Столична община не е изразил становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни, като съображенията за това са следните: С първото от обжалваните решения Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Гражданско сдружение "Хармония" против решение СО-117-ПР/2014 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - София, с което е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционно предложение - "Складова база за търговия на едро с административна част на три етажа" в УПИ VI-1068, в кв. 2, в район Подуяне, Столична община, като жалбоподателят е осъден да заплати на "Бобал Бояджиев" ЕООД сумата 1000 лв., представляваща направени по делото разноски. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорения индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Изводите на съда, че административният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Обжалваното решение е постановено от компетентния орган съгласно чл. 93, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и в предписаната от закона писмена форма, като са изложени мотиви за постановяването му, които са обявени публично (чл. 93, ал. 5 от ЗООС). Фактът, че решението на директора на РИОСВ - София, обявено на електронната страница не носи печат, както и дали същото е обявено в деня на постановяването му или на по-късна дата, не обосновава извод за неговата незаконосъобразност Законосъобразен е и изводът на съда, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Възложителят е информирал компетентните органи по реда на чл. 4, ал. 1 и 2 от Наредбата за реда и условията за извършване на ОВОС и е представил информацията по чл. 4, ал. 3 от същата наредба. Въз основа на уведомлението компетентния орган е определил, че инвестиционното предложение попада в хипотезата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС и подлежи на преценяване на необходимостта за извършване на ОВОС, както и за него следва да бъде извършена оценка за съвместимост по реда на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (наредбата за ОС). Доводите на касатора за незаконосъобразност на административния акт, тъй като възложителят е направил уведомление за изграждане на складова база, но не е дал информация за състава и характеристиката на химическите вещества, с които ще се извършват дейности, са неоснователни. Видно от характеристиката на инвестиционното предложение е, че складовата част ще бъде организирана като еднопространствено хале с високостелажен склад за хуманни добавки, в чиято периферия ще се намират четири по-малки помещения за продукти, предназначени за животни. Инвестиционното предложение не включва производство, а само съхранение на склад на хранителни добавки, като жалбоподателят не е доказал твърдението си, че в складовата база или административната част ще се извършват дейности с химически вещества. Доводът, че не е налице становище за допустимост на инвестиционното предложение от съответната Басейнова дирекция, също е неоснователен. Инвестиционното предложение не предвижда и не е свързано с водовземане от повърхностни или подземни води, заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти или в съоръжения, които могат да създадат опасност от замърсяване на подземните води, или е пряко свързано с водовземане и/или ползване на воден обект по смисъла на Закона за водите, за да е необходимо такова становище (чл. 4а от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда). На основание чл. 40, ал. 2 от наредбата за ОС компетентния орган е извършил преценка за допустимостта на инвестиционното предложение. В случая процедурата по ОВОС е съвместена с процедурата по оценка за съвместимостта, като на основание чл. 40, ал. 3 и 4 от Наредбата за ОС директорът на РИОСВ - София е преценил, че няма вероятност инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитена зона и е взел предвид тази преценка при издаването на решение за преценяване на необходимостта от ОВОС. Неоснователен е доводът на касатора, че не е правен здравен анализ на здравословното състояние на населението. По делото е приложено становище на Столична регионална здравна инспекция, видно от което е, че степента на очаквания здравен риск с реализацията на инвестиционното предложение не се променя. Жалбоподателят не е ангажирал каквито и да било доказателства, установяващи твърденията му за повишен здравен риск във връзка с реализацията на инвестиционното предложение. Законосъобразен е и изводът на съда, че административният акт е постановен в съответствие с материалния закон. Преценката да не се извършва ОВОС съвместена с оценка за съвместимост е направена като са взети предвид критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС, чл. 31, ал. 4 и 6 от Закона за биологичното разнообразие, чл. 16 от Наредбата за ОС. Взето е предвид, че инвестиционното предложение не попада в територията не защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Констатирано е, че инвестиционното предложение само по себе си, както и във взаимодействие с други планове, програми и инвестиционни предложения, няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху защитени зони и природни местообитания, популации и местообитания на видове, представляващи предмет на опазване в защитените зони. Установено е, че инвестиционното предложение попада в регулацията на район "Подуяне" - Столична община и не попада в защитени територии. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в административният акт само формално са посочени законовите критерий. В същият подробно са анализирани критериите по чл. 93, ал. ал. 4 от ЗООС предвид вида и характера на инвестиционното предложение. Що се отнася до твърдението, че не е ясно какви хранителни и животински добавки ще бъдат съхранявани и продавани, какъв ще е техния състав и допустимо ли е да се съхраняват в едно помещение, то тези факти са относими при регистрацията на склада и издаване на разрешителни за упражняване на съответния вид дейност, но не са относими към преценката за извършване на ОВОС. Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че решението е издадено от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че административният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съдът е указал изрично доказателствената тежест на страните, като жалбоподателят не е ангажирал каквито и да било доказателства, установяващи наличие на твърдените от него факти. Касаторът обжалва и решението в частта му за разноските, като твърди, че неправилно съдът е приел, че не е направено възражение за прекомерност на разноските. Настоящият съдебен състав намира, че в тази част решението е неправилно. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание на 27.11.2014 г. е, че представителят на сдружението е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение макар и неточно формулирано "протестирам за разноските", по същество става ясно, че се има предвид възражение за тяхната прекомерност. Предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и предвид факта, че е проведено едно заседание по делото, то заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, поради което и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК същото следва да се намали на 600 лв. Касационната жалба срещу постановеното по делото допълнително решение № 2939 от 27.04.2015 г. е неоснователна. С това решение съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение относно изписване на номера на индивидуалния административен акт, а именно вместо № СО-171-ПР/16.07.2014 г. да се чете № СО-СО-117-ПР/16.07.2014 г. Твърдението, че това решение е недопустимо, тъй като има произнасяне по същата молба с решение № 2940/27.04.2015 г., е неоснователно. Второто допълнително решение, което също е обжалвано от касатора се отнася до постановеното по делото определение от 25.03.2015 г., с което е допуснато предварителното изпълнение на оспорения административен акт. Ето защо касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба срещу второто допълнително решение № 2940/27.04.2015 г., постановено по делото също е неоснователна. Както бе посочено по-горе с второто допълнително решение е допусната поправка на очевидно фактическа грешка в определение от 25.03.2015 г., с което е допуснато предварителното изпълнение на оспорения административен акт и фактическата грешка е отново относно изписване на номера на обжалвания административен акт. Твърдението на касатора, че това допълнително решение е нищожно, тъй като от него е невъзможно да се разбере волята на съда, е неоснователно. Съдът е заседавал в законен състав и от съдебният акт е пределно ясно, че волята на съда е да поправи допусната фактическа грешка относно изписване номера на административния акт в постановеното по делото определение, с което е допуснато предварително изпълнение. С оглед на изложеното обжалваните решения са правилни, допустими и валидни, като не са налице сочените основания за тяхната отмяна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъдат оставени в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди сдружение с нестопанска цел "Гражданско сдружение Хармония" да заплати на "Бобал Бояджиев" ЕООД сумата 900 лв. представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,