Решение № 6484 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10275/2013 г.

Решение № 6484 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10275/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ибтисам Кобаши Лазем, гражданка на Ирак, срещу решение № 3907 от 11.06.2013 г., постановено по адм. дело № 4136/2013 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Ибтисам Кобаши Лазем срещу решение № 427 от 28.03.2013 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити. При издаването му не били допуснати процесуални нарушения, които да са основание за неговата отмяна. Според съда не били налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Предвид бежанската история на жалбоподателката, съдът е приел за установено, че тя не е била арестувана, осъждана, политически ангажирана или преследвана от официалните власти по някоя от изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. Не били установени дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Не били посочени и други релевантни причини, обосноваващи опасения за преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ и риск от бъдещо такова. Съдът е приел също, че по отношение на Ибтисам Кобаши Лазем не са налице предпоставките на закона за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като спрямо нея не били предприемани мерки от официалните иракски власти или от някоя конкретна групировка, застрашаващи свободата, живота или сигурността й. Не били налице заплахи, насочени срещу нея. Чужденката не била изложена на тежки посегателства. Не можел да се направи и обоснован извод, че Ирак се намира в състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт, въпреки че терористичните атаки продължавали, тъй като последните били спорадични актове на насилие и като такива не можели да се оценяват като въоръжен конфликт. Съдът се е позовал на приложените по преписката справки с вх. № 01-1147/14.02.2013 г. и № 01-6336/28.11.2012 г на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ. Не бил налице и вътрешен въоръжен конфликт, тъй като ситуацията в Ирак не отговаряла на пояснението на това понятие, дадено в чл. 1 от Протокол II от 1977 г. към Женевската конвенция от 12.08.1949 г. относно защитата на гражданските лица по време на въоръжен конфликт, ратифицирана от Република България с Указ от 12.08.1949 г. Предвид съдържащата се в делото информация за положението в страната не следвало насилието там да се определя като безогледно. При постановяване на решението си съдът е съобразил и даденото с решение по дело № С-465/07 на СЕС тълкуване на чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО, като е приел позоваването на него за неоснователно. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съдопроизводствени нарушения. Въз основа на формираните обосновани изводи, административният съд е приложил правилно материалния закон. От информацията, дадена от жалбоподателката при интервютата й в ДАБ не може да се заключи, че тя изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Страхът от преследване, на който се позовава чужденката, е поради убийството на родителите й, което тя твърди и което остава недоказано предвид факта, че от информацията, предоставена от нея, по време на убийството същата не е била в дома си, не е видяла телата на убитите, не се е обърнала към полицията, не може да представи смъртен акт, като има само предположения, че може близките й да са убити от сунити. Самата тя не е получавала заплахи. Поради това и не може да се приеме, че е налице някоя от визираните в ал. 1 на чл. 8 от ЗУБ хипотези. В този смисъл основателен е изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на бежански статут на чужденката. Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателката. Търсещата закрила се позовава преди всичко на несигурната обстановка в Ирак. В тази насока съдът е направил обстоен анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която, основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд задълбочено е анализирал чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като е съобразил тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз. В съответствие с информацията относно състоянието на сигурността в Ирак, съдържаща се в представените по преписката справки от 28.11.2012 г. и от 14.02.2013 г. на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ, административният съд е приел, че не е налице заплаха за молителката поради ситуация на безогледно насилие в държавата й по произход. От данните по тях не може да се направи извод, че степента на насилие е масово и безогледно. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касаторката нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,