Решение № 9207 от 3.10.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Стойнова от гр. София, чрез пълномощник адв. Е. Фичерова , против решение 477 от 27.01.2023 г., постановено по адм. дело 11422/2022 г. на Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата ѝ против заповед 8121к-13471 от 22.11.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното ѝ правоотношение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като се излагат доводи, че при постановяването му не са съобразени всички представени по делото писмени доказателства. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - министърът на вътрешните работи чрез процесуален представител юрк. Йовчева, в представена писмена молба по делото и допълнително становище, оспорва касационната жалба и моли да обжалваното решение да остане в сила, а жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение и отхвърли жалбата на Д. Стойнова против заповед 8121к-13471 от 22.11.2022 г., издадена от министъра на вътрешните работи с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е прекратено служебното ѝ правоотношение, съдът е приел за установено от представените по делото доказателства, че жалбоподателката е заемала длъжността държавен експерт в сектор Електронни услуги към отдел Информационни системи при дирекция Комуникационни и информационни системи МВР. С докладна записка per. 5290р-19637 от 14.11.2022 г. до Министъра на вътрешните работи, изготвена от директора на дирекция Комуникационни и информационни системи на МВР е предложено съкращаване на служители в дирекцията, сред които и Д. Стойнова, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Към записката е приложена справка от ТП на НОИ, София град, видно от което, Стойнова има статус Активен пенсионер , но не получава пенсия за осигурителен стаж и възраст. На служителката е връчено едномесечно предизвестие на 23.11.2022 г. за прекратяване на служебното правоотношение, на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. При тези данни, от правна страна съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, в предписаната от закона писмена форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и правилно приложение на материалния закон. Посочил е, че съгласно чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на общата разпоредба на чл. 68 от КСО, предвиждаща възникване на право на пенсия при навършването на определена възраст и при определен осигурителен стаж. Цитираната разпоредба сочи, че през 2022 г. жените следва да имат минимална възраст 61 години и 10 месеца и минимум 36 години и 2 месеца осигурителен стаж. Съдът е приел, че в случая са налице материалните предпоставки на нормата, тъй като към ноември 2022 г. Стойнова е имала навършени [възраст] и е имала общ осигурителен стаж в размер на 41 години, 5 месеца и 28 дни. Последното обстоятелство се установява от изготвената и приета по делото без възражения справка от главен счетоводител при дирекция Комуникационни и информационни системи на МВР. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционния съд е установил релевантните факто по спора придобитото от Стойнова право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Този факт не е спорен между страните по делото. Споделя се изцяло изводът на съда за наличие на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. За да възникне правото на органа по назначаването да прекрати едностранно служебното правоотношение с едномесечно предизвестие по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. следва да са налице условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на държавния служител, като установяването на този факт следва да бъде съобразено с разпоредбата на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), както правилно е приел и решаващият съд. Жалбоподателката отговаря на тези изисквания и към датата на издаване на заповедта е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правилно при установените факти, съдът е счел, че след като изискването за възраст и осигурителен стаж е осъществено, то правото на придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст е възникнало, поради което са налице елементите от фактическия състав, изпълващи хипотезата на чл. 68 от КСО, съответно и на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Посоченото в заповедта отговаря и на изискванията за мотивиране на акта, по аргумент от нормата на чл. 108 от ЗДСл. След като са налице кумулативните изисквания за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, правилно съдът е приел, че органът по назначаването може да упражни едностранно правото си да прекрати служебното правоотношение с държавния служител. Правилно е приложен материалния закон. Неоснователни са касационните оплаквания за незаконосъобразност на оспореното съдебно решение тъй като според касатора съдът не е съобразил нищожността на заповедта с която е утвърден щата на дирекция Комуникационни и информационни системи на МВР. Съдът по повод на така наведеното от оспорващия оплакване, правилно е посочил че валидността на посочената заповед няма правно значение в случая тъй като служебното правоотношение с касатора е прекратено на основание придобито право на пенсия за стаж и възраст, а не на основание съкращаване на длъжността. Съдът правилно намира за неоснователни релевираните доводи за нищожност на оспорената заповед, поради това, че същата е издадена на основание друг нищожен акт - заповед 8121 к-11337/21.09.2022 г. за утвърждаване на нов щат на дирекция Комуникационни и информационни системи на МВР, издадена от заместник-министър на вътрешните работи при условията на заместване на титуляра. Както правилно е приел в мотивите си АССГ, недопустимо е инцидентно произнасяне по валидността на посочената заповед в рамките на оспорване на друг административен акт, какъвто е процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл.106, ал.1, т.5 ЗДСл. Правилно първоинстанционният съд е приел, че нейната редовност е неотносима към спора, тъй като процесната заповед не е издадена въз основа на нея, същата не е предмет на настоящото производство и липсва връзка между процесната заповед и заповедта, чиято нищожност се твърди. Съдебното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което съдът на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, съдът определя в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,