Решение № 12140 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4917/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителен директор на Агенция по заетостта (АЗ), чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт В. Величкова, против Решение 1969/06.11.2023 год. по адм. дело 488/2023 год. по описа на Административен съд Благоевград. Заявено е твърдение, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, изводът на съда относно компетентността на органа, довел до обявяване нищожността на оспорения отказ, е направен при погрешно възприемане и тълкуване на фактите по делото. Сочи, че от представената по делото Заповед РД-11-00-353/18.02.2021 год. на изпълнителния директор на АЗ се установява несъмнено, че на лицето, заемащо длъжността зам. изпълнителен директор е възложено подписването на кореспонденцията по проект Заетост за теб , както и подписването на писма за налагане на санкции съобразно условията на сключените с работодателите договори по проекта. Възможността за делегиране на тези правомощия от своя страна произтича от качеството на изпълнителния директор на АЗ на ръководител по проекта, съгласно Заповед РД-11-00-1121/26.06.2020 год. на изпълнителния директор на АЗ за сформиране на екип по проекта. Намира за неправилен с оглед доказателствата извода на съда, че компетентно лице е директорът на Дирекция Бюро по труда . В тази връзка излага, че страна по договора за осигуряване на заетост ЗТ2-08-09-032098#3 от 28.01.2021 год. е Агенция по заетостта, в качеството си на възложител и конкретен бенефициер на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014-2020 (ОПРЧР), а не Дирекция Бюро по труда . Сочи, че на съответните директори на дирекции Бюро по труда е възложено само подписването на договорите с получатели на помощта по проекта, но счита, че от това не следва правомощие за тях да подписват кореспонденция по проекта и да налагат санкции, доколкото такова правомощие съгласно Заповед РД-11-00-353/18.02.2021 год. има само оправомощения зам. изпълнителен директор. Касаторът счита, че съдът не е разгледал подробно организацията на дейността и функциите на ангажираните с изпълнението на проекта звена в Агенция по заетостта, описани в Ръководството за работа по проекта, вследствие на което е достигнал до погрешния извод, че директорът на Дирекция Бюро по труда Петрич има компетентност да се произнася по искане за плащане, респективно да постановява отказ. По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение, а по същество и решаване на спора с отхвърляне на първоначалната жалба срещу административния акт. Претендира се присъждането на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Величкова, поддържа касационната жалба по изложените в нея аргументи, като заявява искане за отмяна на съдебното решение. Ответникът Ифестос Балкан ООД, в писмен отговор, допълнително представена молба от 17.09.2024 год., както и в писмена защита, чрез представител по пълномощие адв. Е. Костова от Пловдивска адвокатска колегия, заявява неоснователност на касационната жалба. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение. Претендира присъждането на разноски. По делото е постъпила и частна жалба от Ифестос Балкан ООД, чрез представляващият го процесуален представител адв. Е. Костова, против Определение 193/17.01.2024 год., постановено по адм. дело 488/2023 год. на Административен съд Благоевград, с което с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е отхвърлено искането на дружеството за изменение на Решение 1969/06.11.2023 год., в частта за разноските. В подкрепа на това оспорване е заявено, че съдът неправилно е определил размера на материалния интерес по делото и с оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е редуцирал същото. В тази връзка се сочи, че процесният отказ касае всички бъдещи плащания по договора по отношение на всички седем лица, за които не се признават направените относими и допустими разходи, за целия срок на Договор за осигуряване на заетост ЗТ2-08-09-032098#3 от 28.01.2021 год., като стойността на разходите възлиза на не по-малко от 32 656,26 лева, което е материалният интерес по делото. Частният жалбоподател счита, че доколкото с първоначалната жалба съдът е бил сезиран с искане за отмяна изцяло на отказа, който касае не само първото искане за плащане, но и всички бъдещи плащания по договора по отношение на тези седем лица, то изводът на съда, че едва с искането за изменение на решението в частта за разноските, се сочи това обстоятелство, е неправилен. Намира, че с оглед така определения материален интерес, съдът неоснователно, при направеното възражение за прекомерност, е намалил размера на заплатеното адвокатско възнаграждение и е отхвърлил искането за изменение на решението в частта за разноските. Формулирано е искане за отмяна на определението и присъждане на сторените разноски за всички проведени до момента производства в претендирания размер от 6 268,70 лв. Претендира се присъждането на адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът и частен жалбоподател не се явява и не се представлява. В допълнително представена молба от 17.09.2024 год., процесуалният представител адв. Е. Костова заявява даване ход на делото в отсъствие на представител на страната, поддържа отговора на касационната жалба и частната жалба на дружеството и претенцията за присъждане на разноски по представен списък, придружен с доказателства. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването. Счита, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С оспореното решение Административен съд Благоевград е обявил нищожността на Отказ за възстановяване на средства по Искане за плащане 1 с рег. ЗТ2-08-09-03298#15 от 20.04.2021 год., подадено от Ифестос Балкан ООД във връзка с изпълнението на Договор за осигуряване на заетост ЗТ2-08-09-03298#3 от 28.01.221 год. по проект BG05M9OP001-1.106-0001 Заетост за теб , обективиран в Писмо рег. ЗТ2-08-09-03298#22/14.06.2021 год. на зам. изпълнителния директор на АЗ, като е изпратил преписката на директора на Дирекция Бюро по труда гр. Петрич, за произнасяне по искането за плащане 1, подадено от дружеството, при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на решението, и е осъдил АЗ за разноски. За да постанови този резултат решаващият съд е приел от фактическа страна следното: Производството е образувано след постановяване на Решение 4902/10.05.2023 год. по адм. дело 10029/2022 год. по описа на ВАС, с което е отменено Решение 959/03.06.2022 год., постановено по адм. дело 640/2021 год. по описа на Административен съд Благоевград, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда на подадената от Ифестос Балкан ООД жалба срещу Отказ за възстановяване на средства по Искане за плащане 1 във връзка с изпълнението на Договор за осигуряване на заетост ЗТ2-08-09-03298#3 от 28.01.2021 год. по проект BG05M9OP001-1.106-0001 Заетост за теб , обективиран в Писмо рег. ЗТ2-08-09-03298#22/14.06.2021 год. на зам. изпълнителния директор на АЗ. В мотивите на отменителното решение е посочено, че съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 4 от АПК да укаже на ответника, че за определени обстоятелства, които са от значение за делото, не сочи доказателства - а именно, че липсват доказателства за компетентността на издателя на акта. ВАС е приел, че от делегираните със Заповед РД-11-00-353/18.02.2021 год. на изпълнителния директор на АЗ правомощия на зам. изпълнителния директор Т. П., която е издала оспорения отказ, не може да се направи извод, че заместник-изпълнителният директор разполага с правомощия да издава административни актове, с които да отказва възстановяването на средства по сключени договори. При новото разглеждане на делото съдът следва събере необходимите доказателства относно компетентността на издателя на акта - утвърдените вътрешни правила и утвърденото ръководство за работа на АЗ в качеството й на конкретен бенефициер по проекта, цитирани в заповедта за делегиране на правомощия. Установено е, че на 28.01.2021 год. между АЗ, в качеството й на конкретен бенефициер на безвъзмездна финансова помощ по ОПРЧР, представлявана от директора на Дирекция Бюро по труда - гр. Петрич, като възложител и Ифестос Балкан ООД, като работодател, е сключен Договор 3T2-08-09-03298#3 за осигуряване на заетост по проект Заетост за теб с предмет: възложителят възлага, а работодателят приема да наеме на трудов договор на пълно или непълно работно време насочено/и и одобрено/и от възложителя безработно/и лице/а по условията на проект Заетост за теб , като възложителят предоставя на работодателя средства от бюджета на проекта за всяко одобрено от възложителя безработно лице по условията на проект Заетост за теб , наето по трудово правоотношение по Кодекса на труда (КТ) на пълно или непълно работно време (най малко 4 часа) за период от 6 месеца, с трудово възнаграждение посочено в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5. В клаузите на сключения договор за осигуряване на заетост и Общите условия, неразделна част от него, изрично са установени хипотезите на възстановяване и изплащане на средства, които съставляват основание за допустимо финансиране и предоставяне на средства по проект Заетост за теб по ОПРЧР. В раздел II, чл. 7 е предвидено, че не се финансират разходите по чл. 2 за работни места, които не отговарят на условията на Програмата и процедурата за реализацията й. Правата и задълженията на страните във връзка с осигуряване на заетост по реда на КТ са уредени в раздел III от договора, като в чл. 11 е посочено, че работодателят се задължава да наеме на работа всички одобрени от него и възложителя лица, съгласно подадената заявка. В чл. 16 от същия раздел е предвидено, че работодателят се задължава да представя на възложителя в ДБТ междинни искания за плащане, съгласно чл. 2, т. 2.4 от Общите условия. В чл. 21 от договора е посочено, че възложителят се задължава да превежда средства за признатите по съответния надлежен ред за допустими разходи по чл. 2 по банков път по обработени искания за плащане и придружаващите ги документи, в срок от 30 /тридесет/ работни дни от датата на депозирането им в деловодната система на възложителя и при наличие на разполагаем лимит. Съдът е установил, че на 20.04.2021 год., Ифестост Балкан ООД е подало искане за плащане 1 по договора за отчетен месец февруари 2021 год. на стойност 4 665,20 лева. С оспореното пред първоинстанционния съд Писмо рег. ЗТ2-08-09-03298#22/14.06.2021 год., административният орган е уведомил дружеството, че по банковата му сметка е възстановена сумата от 1 399,56 лева, като разликата в размер на 3 265,64 лева между предявената сума за плащане и изплатената сума представлява невъзстановяване на средства за фонд Работна заплата и осигурителни вноски за сметка на работодателя за месец февруари 2021 год., за 7 от общо 10 наети лица по проекта. Като основание за отказа е посочено, че по отношение на същите не е спазено изискването на проекта, наетите лица да не са били в трудови правоотношения с работодателя или свързани с него предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия в период не по-малък от 1 месец от подаване на заявката от работодателя. В писмото се сочи още, че в случая заявката за проект Заетост за теб е подадена и входирана от страна на дружеството-работодател в Дирекция Бюро по труда - Петрич на 08.01.2021 год., както и че 6 от наетите лица са с прекратени трудови договори от същия работодател, считано от 14.12.2020 год. и 1 лице е с прекратено трудово правоотношение, считано от 21.12.2020 год., като това обстоятелство е нарушение на разпоредбата на чл. 7 от сключения Договор за осигуряване на заетост от 28.01.2021 год., според която Не се финансират разходите по чл. 2 за работни места, които не отговарят на условията по Програмата и процедурата по реализацията й . По делото е приета като доказателство Заповед РД-11-00-353/18.02.2021 год. на изпълнителния директор на АЗ, издадена на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 5 и ал. 5 от Устройствения правилник на АЗ, във връзка с реализиране на проект Заетост за теб по ОПРЧР 2014-2020, с която е разпоредено Т. П., заемаща длъжността зам. изпълнителен директор, да подписва кореспонденцията по проект Заетост за теб , отнасяща се до отговори на постъпили писма от различни институции, възражения, жалби, писма за налагане на санкции съобразно условията на сключените с работодатели договори и други, пряко произтичащи от утвърдените вътрешни правила и утвърденото ръководство за работа на АЗ, в качеството й на конкретен бенефициер по проекта. В изпълнение на указанията на ВАС, дадени с отменителното решение, съдът е указал на ответния административен орган, че следва да представи доказателства относно компетентността на издателя на оспорения акт, свеждащи се до утвърдените вътрешни правила и ръководство за работа на АЗ, в качеството й на конкретен бенефициер по проект Заетост за теб , посочени в Заповед РД-11-00-353/18.02.2021 год. В тази връзка ответникът е представил Заповед РД-11-00-1121/26.06.2020 год. на изпълнителния директор на АЗ, с която на основание чл. 54, ал. 4 от Закона за администрацията (ЗА), чл. 5, ал. 1, т. 5 и т. 20 от Устройствения правилник на АЗ (УПАЗ), в рамките на административната процедура Заетост за теб , реализираща се по приоритетна ос 1 Подобряване на достъпа до заетост и качество на работните места на ОПРЧР 2014-2020, е наредено създаването на екип за организация и управление на проекта, който включва 325 бр. лица, поименно посочени в приложение към заповедта. Съдът е установил, че за ръководител на проекта е определен изпълнителният директор на АЗ, като в поименния списък, включително след изменението на заповедта със Заповед РД-11-00-168/28.01.2021 год., не е посочен издателят на оспорения отказ. Съдът е приел като доказателство и Заповед РД-11-00-1049/24.06.2020 год. на изпълнителния директор на АЗ, с която на основание чл. 54, ал. 2 от ЗА, чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 23 от УПАЗ, в рамките на административната процедура Заетост за теб , е възложено на директорите на дирекции Бюро по труда да сключват договори по проект BG05M9OP001-1.106-0001 Заетост за теб от името и за сметка на АЗ, да подписват допълнителни споразумения и приложения към тях, и други документи, описани в Ръководството по изпълнение на проекта. Контролът по изпълнение на проекта е възложен на зам. изпълнителния директор, издал оспорения отказ. Съдът е установил, че в приетото по делото Ръководство за работа на конкретния бенефициент по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект Заетост за теб , част VІІ, се сочи, че искането за плащане на средства се представя в Дирекция Бюро по труда по адрес на подаване на заявката, а Дирекция Бюро по труда определя размера на средствата за изплащане на работодателите по представените от тях искания за плащане при спазване на разписаната в ръководството процедура. При така установената фактическа обстановка съдът е достигнал до правния извод, че оспореният административен акт е нищожен. Съдът е посочил, че макар и в законодателството да няма легална дефиниция за понятието нищожност на административния акт, липсата на компетентност на издателя на акта винаги е основание за нищожност на акта, без значение дали тя е материална, териториална или лична. Формирал е извод, че оспореният пред него административен акт е издаден от орган, комуто липсва лична компетентност, тъй като не е налице нито законова, нито делегирана такава по отношение на зам. изпълнителния директор на АЗ, да се произнася по исканията за плащане на работодатели във връзка с изпълнението на проект BG05M9OP001-1.106-0001 Заетост за теб . Съдът е анализирал съдържанието на Заповед РД-11-00-353/18.02.2021 год., за която ответникът и настоящ касатор сочи, че делегира компетентност на зам. изпълнителния директор, като е приел, че от описаните в нея правомощия не може да се направи категоричен извод, че зам. изпълнителният директор на АЗ разполага с правомощия да издава административни актове, с които се отказва възстановяването на средства по сключени договори с работодатели. По мнение на съда възлагането на функции по подписване на кореспонденцията по проект Заетост за теб и примерното изброяване на следващите от това възможни документи по повод кореспонденцията като писма, възражения, жалби и др., не обуславя извод, че на зам. изпълнителния директор Т. П. са били делегирани правомощия да се произнася по исканията за плащане на работодатели във връзка с изпълнение на проекта. Изложил е аргументи, че дейностите по водене на кореспонденция са с технически характер, като не включват в себе си правомощия за издаването на административни актове. Съдът е достигнал до извода, че делегирани правомощия в тази връзка не произтичат и от употребения в заповедта израз и други, пряко произтичащи от утвърдените вътрешни правила и утвърденото ръководство за работа на АЗ, в качеството й на конкретен бенефициер по проекта . Приел е, че въпреки дадената възможност и указания, не са представени утвърдени вътрешни правила, а дори е налице изрично изявление на процесуалния представител на ответника, че такива не съществуват, извън посоченото ръководство. Съдът е посочил, че разписаната процедура в последното предвижда искането за плащане да се представя в Дирекция Бюро по труда по адрес на подаване на заявката, като дирекцията определя размера на средствата за изплащане на работодателите. Съдът е анализирал и заповедта за създаване на екипа за организация и управление на проекта, като е достигнал до извода, че издателят на оспорения акт, в лицето на зам. изпълнителния директор, не е включен в поименния състав. Приел е, че правомощия за зам. изпълнителния директор да издава откази като процесния, не произтича и от Заповед РД-11-00-1049/24.06.2020 год. на изпълнителния директор на АЗ, с която на директорите на дирекции Бюро по труда е възложено сключването на договори по проекта от името и за сметка на АЗ, както и допълнителни споразумения, и други документи, посочени в Ръководството по изпълнение на проекта, независимо че контролът по изпълнение на заповедта е бил възложен именно на издателя на оспорения отказ. Формирал е извод, че Т. П., в качеството й на зам. изпълнителен директор не е била овластена да издава каквито и да е административни актове по проект Заетост за теб , включително да определя размера на средствата за изплащане на работодателите по представените от тях искания, и да постановява пълни или частични откази за изплащане на средства. По изложените съображения съдът е формирал решаващ извод, че тъй като за издалият акта зам. изпълнителен директор на АЗ не е налице лична компетентност, оспореният отказ за възстановяване на средства е нищожен, поради което е обявил нищожността му. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК съдът е постановил изпращане на преписката за ново произнасяне по искането за плащане от страна на Ифестос Балкан ООД, на директора на Дирекция Бюро по труда гр. Петрич, като е приел, че с оглед доказателствата по делото, с материална, лична и териториална компетентност да се произнесе по сезиращото го искане за плащане, респективно да постанови отказ по него, разполага само този директор. С оглед изхода на спора, съдът е приел, че претенцията на първоначалния жалбоподател за разноски за всички досегашни инстанции е основателна. Същевременно е приел за основателно възражението на ответния административен орган за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, с оглед материалния интерес по делото, за който е приел, че се равнява на размера на отказаните за плащане средства от 3 265,64 лева. Поради това е редуцирал размера на адвокатското възнаграждение и е осъдил Агенция по заетостта да заплати разноски общо в размер на 3 068 лева за всички инстанции. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя напълно извода на съда, че оспореният пред него административен акт не е издаден от компетентен орган. Този извод е формиран при пълно и всестранно изследване на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Правилно съдът е приел, че от съдържанието на Заповед РД-11-00-353/18.02.2021 год. на изпълнителния директор на АЗ не може да бъде изведена персонална материална компетентност за заместник-изпълнителния директор в лицето на Т. П., за издаване на административни актове, като оспорения в първоинстанционното производство отказ за изплащане на средства. Сред изрично изброените в заповедта документи, свързани с осъществяваната по проект Заетост за теб кореспонденция, не са посочени отказите за изплащане на средства. Както правилно е отбелязал и съдът в мотивите си, подписването на кореспонденция не може да бъде приравнено на издаване на административни актове, доколкото съставяните в хода на осъществяването й документи имат спомагателен характер. Дори с оглед граматическото тълкуване на употребените в заповедта изрази да се приеме, че заместник-изпълнителният директор има правото да подписва не само отговори на постъпили писма, възражения и жалби, но и писма за налагане на санкции съобразно условията на сключените с работодатели договори, то процесното писмо не представлява санкция, а решение за непризнаване на разходи, т.е. отказ за възстановяване на средства от бюджета на проекта. Компетентност да постановява отказ не може да бъде изведена и от израза и др., пряко произтичащи от утвърдените вътрешни правила и утвърденото Ръководство за работа на АЗ в качеството й на конкретен бенефициент по проекта . На първо място, при правилно разпределена доказателствена тежест и изрично указване на органа за представяне на доказателства за компетентността на издалия акта заместник-изпълнителен директор, включително цитираните в разглежданата заповед вътрешни правила, такива не са били представени на съда. Правомощия като обсъжданите не могат да бъдат изведени и от Устройствения правилник на Агенция по заетостта, приет с ПМС 176/18.07.2016 год., в приложимата към датата на издаване на Заповед РД-11-00-353/18.02.2021 год. редакция ДВ бр. 75 от 25 август 2020 год. (отм. с § 1 от заключителните разпоредби на Постановление 73 от 12 май 2023 г. за приемане на Устройствен правилник на Агенцията по заетостта - ДВ, бр. 43 от 16 май 2023 г., в сила от 16.05.2023 г.), съгласно чл. 5, ал. 5 от който, изпълнителният директор определя със заповед функции и делегира правомощия на заместник изпълнителните директори. Т.е. правомощието за издаване на решения за непризнаване на разходи във връзка със сключения договор за осигуряване на заетост по проект Заетост за теб , не произтича пряко от длъжността заместник-изпълнителен директор, а следва да бъде изрично възложено. На следващо място, както правилно е приел и съдът, компетентност за заместник-изпълнителния директор не произтича и от цитираното в заповедта Ръководство за работа на АЗ в качеството й на конкретен бенефициент по проекта. В ръководството е посочено, че проектът ще се реализира и управлява от екип от експерти на ниво ЦА (Централна администрация) на АЗ, който ще се подпомага от служители с място на работа ДБТ, ДРСЗ. Основна дейност по проекта е организация и управление на проекта . В тази връзка именно е издадена Заповед РД-11-00-1121/25.06.2020 год. на изпълнителния директор на АЗ, с която е създаден екип за организация и управление на проекта, включващ един ръководител, един координатор на проекта, 10 финансови контрольори и 313 вътрешни експерти от ЦА, ДРСЗ и ДБТ, поименно посочени в приложение 1 към заповедта. Екипът изпълнява конкретни функции, посочени в приложение 2 към заповедта, като носи отговорност за изпълнението и успешната организация и управление на проекта. Първоинстанционният съд правилно е установил, че заместник-изпълнителният директор, който е издател на оспорения административен акт, не е включен в поименния състав на екипа за организация и управление на проекта. Горното несъмнено води до извода, че на заместник-изпълнителния директор в лицето на Т. П. не е било делегирано съответното управленско правомощие на изпълнителния директор на АЗ в качеството му на ръководител на проекта Заетост за теб , свързано с вземането на решения за непризнаване на разходи по сключените с работодатели договори за осигуряване на заетост. Друг извод не следва и от изричното делегиране на правомощията по сключване на договорите с работодателите по проекта от името и за сметка на АЗ на директорите на дирекции Бюро по труда и възлагането на контрола по заповедта на същия заместник-изпълнителен директор. Както е отбелязал правилно съдът, от задължението за осъществяване на контрол по изпълнението не следва правомощието по издаване на процесния административен акт. Настоящата инстанция обаче не споделя извода на съда, че правомощие за постановяване на решение за непризнаване на разходи имат директорите на дирекции Бюро по труда , независимо че съответните дирекции действат като координиращи и/или подпомагащи проекта звена. Това е така, тъй като всички правно валидни действия по изпълнение на проекта, включително възстановяване (изплащане) на средства на работодателите по сключените договори за заетост, се извършват от конкретния бенефициер по проект Заетост за теб в лицето на АЗ. Предвид гореизложеното по отношение валидното делегиране на правомощия, на директорите на дирекции Бюро по труда е възложено да действат от името и за сметка на Агенцията при сключването на договори по проекта, допълнителни споразумения, както и да подписват други документи, описани в Ръководството за изпълнение на проекта, без изрично нито в заповедта, нито в ръководството да е посочено, че решенията за признаване/непризнаване на разходи се издават от тях. Предвид така развитите мотиви, настоящата касационна инстанция намира, че не са налице заявените с касационната жалба доводи за отмяна. С оглед на това, обжалваното съдебно решение се явява правилно и като такова следва да се остави в сила. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се изпрати на изпълнителния директор на Агенция по заетостта за ново произнасяне по постъпилото Искане за плащане 1 с рег. ЗТ2-08-09-03298#15 от 20.04.2021 год., подадено от Ифестос Балкан ООД във връзка с изпълнението на Договор за осигуряване на заетост ЗТ2-08-09-03298#3 от 28.01.2021 год. по проект BG05M9OP001-1.106-0001 Заетост за теб . По отношение на подадената от Ифестос Балкан ООД частна жалба против Определение 193/17.01.2024 год. по адм. дело 488/2023 год. на Административен съд Благоевград, настоящата касационна инстанция я намира за неоснователна. За да отхвърли искането на дружеството за изменение на Решение 1969/06.11.2023 год. по делото в частта за разноските, административният съд е приел, че доколкото делото е с материален интерес, по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то за определяне на размера на дължимото за съответното производство адвокатско възнаграждение следва да бъде взета предвид реалната материална претенция, а не бъдещата или предполагаема такава. Съдът е приел, че материалният интерес е в размер на 3 265,64 лева, колкото е размерът на отказаните за възстановяване средства по Искане за плащане 1 с рег. ЗТ2-08-09-03298#15 от 20.04.2021 год., и е взел предвид направените от ответника възражения за прекомерност в рамките на проведените производства по адм. дело 640/2021 год. на Административен съд Благоевград, адм. дело 10029/2022 год. на ВАС и адм. дело 488/2023 год. на Административен съд Благоевград, при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Приел е, че доколкото едва с искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК, дружеството сочи различен размер на отказаните за възстановяване средства, то съдът не може да се произнесе по тях, а размерът на възнаграждението за адвокат е съобразен с минималните размери по горепосочената наредба. Определението е валидно, допустимо и правилно. С процесното писмо е определен размер на невъзстановените разходи от 3 265,64 лева, представляващ разликата между предявената за възстановяване сума от 4 665,20 лева за м. февруари 2021 год. и възстановената сума от 1 399,56 лева за този период. Правилно съдът е достигнал до извода, че размерът на претендираното от първоначалния жалбоподател адвокатско възнаграждение, с оглед направеното от ответната страна възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, следва да бъде определен съобразно минималния размер на адвокатските възнаграждения по реда на Наредба 1/09.07.2004 год. според посочения материален интерес, а не според общия размер на договорените средства за фонд Работна заплата и осигуровки за сметка на работодателя по Договор за осигуряване на заетост ЗТ2-08-09-03298#3 от 28.01.2021 год. за период от 6 месеца за общо 10 лица. Предмет на първоинстанционното производство е конкретен отказ, постановен по Искане за плащане 1 с рег. ЗТ2-08-09-03298#15 от 20.04.2021 год., който се отнася за конкретен период на осигурената по договора субсидирана заетост. Както е посочил и първоинстанционният съд, за определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение и с оглед направеното от ответната страна възражение за прекомерност, от значение е размерът на реалната материална претенция в случая, размерът на отказаните за възстановяване средства за отчетен период м. февруари 2021 год. за конкретни седем наети лица, а не предполагаемият размер на средствата за субсидирана заетост за целия период на договора за първоначално определените лица. Предвид горното, частната жалба се явява неоснователна, а оспореното определение, като правилно следва да се остави в сила. Разноски на страната по частната жалба не се дължат. При този изход на спора, с оглед своевременно заявената от страна на ответника с отговора на касационната жалба претенция и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да се осъди Агенция по заетостта, да заплати в полза на Ифестос Балкан ООД сумата от 1 900 (хиляда и деветстотин) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие 5/10.01.2024 год. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,