Решение № 599 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9680/2009 г.

Решение № 599 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9680/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Образувано е по касационна жалба, подадена от "Туркомерс"ООД против Решение № 104/05.02.09 г., постановено по адм. д. № 1159/08 г. от Административен съд - гр. Пловдив В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания са съществено нарушение на процесуалните разпоредби и неправилно приложение на материалния закон. Подробни съображения по касационните основания са развити в жалбата. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на атакувания ревизионен акт. Претендират се разноски. Ответникът по касация - директорът на дирекция "ОУИ"-Пловдив оспорва жалбата по съображения, развити в писмено становище и защита. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора съдът правилно е възприел тезата на данъчната администрация, че в случая е налице безвъзмездна доставка от страна на ревизирания субект, изразяваща се в извършване от него на подобрения в наетия имот в полза на наемодателя, за която доставка на услуга, ревизираният субект е бил длъжен да начисли ДДС и издаде фактура за това. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване на съдебното решение и от страна по делото. Досежно основателността на касационната жалба, съдът приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е бил частично РА № 160002611/10.03.08 г. Той е резултат от извършена ревизия на "Туркомерс" ООД по ЗДДС за периода м. 05.05 г. и 01.01.06 г.-30.11.06 г. РА е обжалван в частта относно допълнително начисления ДДС в размер на 19 384, 60лв. който е резултат на констатация, направена от органа по приходите, че по силата на договор за наем от 16.02.05 г. с Петър Петров, "Туркомерс"ООД е наел за временно и възмездно ползване сграда- склад със застроена площ от 288кв. м. в дворно място от 654кв. м. находяща се в м. "Рибарник" землище Осиково, общ. Девин със срок - 5 години при наемна цена-1000лв. годишно, заплатена наведнъж за първите две години. Органите по приходите са констатирали, че по силата на договора за наем, наемодателят се е задължил да извърши за своя сметка и безвъзмездно подобрения в наетия имот, съгласно задание. В хода на ревизията въз основа на - задание от 16.02.05 г. представено от наемодателя, договор за СМР от 01.04.05 г. с подизпълнител "М енд М ентърпрайз" ООД, протоколи обр. 19 от 23.05.05 г. 27.05.05 г. и 20.12.05 г. е установено извършването на ремонтно-строителни работи. Констатирано е също така, че за извършения ремонт "Туркомерс" ООД е закупувал материали и е осчетоводявал фактурите за тях, а така също са осчетоводявани и фактурите за СМР, и за всички тях е ползвано право на данъчен кредит. Констатирано е, че в резултат на строително ремонтните работи, складът е преустроен във вила за отдих със заведение за обществено хранене - "Вила Казанова". Органите по приходите са констатирали, че между Петър Стайков Петров в качеството му на физическо лице и управител и едноличен собственик на капитала на "Авторем" ЕООД и "Туркомерс" ООД - гр. Пловдив на 05.01.06 г. е сключен договор за създаване на гражданско дружество, наречено "Вила Казанова" с цел преустройство на склад в м. Рибарник, землище Осиково, общ. Девин във вила за отдих и обществено хранене, като за целта Петър Петров и "Авторем" ЕООД внасят в дружеството застроено и незастроено дворно място с площ от 654 кв. м. находящо се в м. Рибарник землище Осиково с построената в него сграда-склад със застроена площ от 288кв. м. и обзавеждане на стойност 100000 лв., а "Туркомерс" ООД внася СМР на същата стойност. Изводите, които са направили органите по приходите са, че ревизираният субект е подобрил нает от него чужд имот, като договорът за наем е прекратен с внасянето на имота в гражданското дружество. Въз основа на тези изводи, органът по приходите е приложил разпоредбата на чл. 6б, ал. 1, чл. 10 т. 6 и т. 10 и чл. 26, т. 8 от ЗДДС , във вр. с § 16, ал. 1 от ЗИД на ЗДДС обнародван в ДВ, бр. 100/05 г. и е констатирал, че ревизираният субект не е издал данъчна фактура и не е начислил ДДС в законоустановения срок във връзка с доставката на услугата - СМР. Стойността на доставените СМР е установена с приключвателен протокол от 20.12.05 г. - 96 923 лв. Административният съд е възпроизвел в решението си фактическите констатации на органите по приходите. Въз основа на тях обаче е направил извод, че данъчното събитие е възникнало на датата, на която е завършена и предадена услугата, което според съда е станало на 20.12.05 г. Въз основа на този извод, съдът е приел, че приложима е разпоредбата на чл. 10, т. 6 , вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 1 и чл. 55, ал. 1 от ЗДДС (в редакцията в сила до 31.12.06 г.) Счетено е, че разпоредбите на чл. 6б, ал. 1, чл. 10, т. 6 и т. 10 и чл. 26, т. 8 от ЗДДС (в сила от 01.01.06 г.) са неприложими, тъй като действат занапред. Във връзка с приетото относно приложимите разпоредби, съдът е счел, че не следва да коментира останалите приети по делото писмени доказателства във връзка с учредяването на гражданското дружество по ЗЗД, тъй като те били последващи извършването и приключването на СМР, предмет на договора за наем, както и обстоятелствата около неговото съществуване в по- късен момент. Въпреки приетото различно правно основание, съдът е приел, че начисляването на ДДС е било дължимо от ревизирания субект и е потвърдил РА в тази част, а също така и относно размера на лихвата върху установената главница. Настоящата инстанция преценява решението на административния съд като неправилно. Между страните не е налице спор относно обстоятелствата по наемането на недвижимия имот от ревизирания субект и извършването на подобренията върху него. Не е налице спор и относно момента на извършване на тези подобрения. Както правилно е отбелязал първоинстанционния съд това е м. 12.05 г. (тогава е подписан приключвателен протокол за извършени подобрения). Не е спорно също така, че действието на договора за наем е продължило и след 01.01.06 г. Спорът е относно това дали договорът за наем е прекратен на 05.01.06 г. когато е учредено гражданско дружество "Вила Казанова" и възникването на данъчно събитие на тази дата. При постановяване на решението, административният съд е приложил неправилно материалния закон и е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно за определяне на данъчното събитие във връзка с извършената услуга по доставка на строително- ремонтните работи, съдът е приложил разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗДДС (в сила до 01.12.05 г.). Приложима в конкретния случай за определяне датата на данъчното събитие е чл. 26, т. 8 от ЗДДС, която специфично касае услуга по осъществяване на ремонт или подобрения от държател или наемател върху нает имот. Разпоредбата е нова и е в сила от 01.01.06 г. Както правилно се сочи от касатора съгласно § 16, ал. 1 от ЗИДЗДДС (ДВ. бр. 100/05 г.) разпоредбата на чл. 26, т. 8 от ЗДДС е приложима и за случаите, при които договорът за наем не е прекратен или ползването на актива не е преустановено към датата на влизане в сила на закона. След като не се спори между страните, че договорът за наем не е прекратен към 01.01.06 г. то приложима за определяне на датата на данъчното събитие за доставката на услугата по строително- ремонтните работи на наетата вещ е именно разпоредбата на чл. 26, т. 8 от ЗДДС. Спорът между страните, както се посочи по-горе се е свеждал до това, дали към датата на учредяване на гражданското дружество, договорът за наем между ревизирания субект и Петър Петров е прекратен и активът е върнат на наемодателя. Съдът не е изложил мотиви и не е обсъдил събраните по делото доказателства по тези спорни въпроси, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е достатъчно основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. За разрешаването на спора относно налице ли е настъпило данъчно събитие към 05.01.06 г. при новото разглеждане на делото, съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност след което да отговори на въпросите- към 05.01.06 г. налице ли е прекратяване на договора за наем, сключен на 16.02.05 г. между ревизирания субект и Петър Петров и фактическо връщане на наетия имот. Воден от горните съображения, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав