Решение № 9899 от 25.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 549/2017 г.

Решение № 9899 от 25.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 549/2017 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от адв. Б. Димитрова, ВАК, като пълномощник на Е. Т. Г., от гр. В., срещу решение № 2121/28.10.2016 г., постановено по адм. дело № 229/2016 г. на Административен съд -В., което се счита неправилно, настоява се за отмяната му, като се постанови решение по същество, с което да се отмени заповедта за отказ за промяна на границата между имоти с идентификатори 10135.2723.43 и 10135.2723.44 по КК на гр. В. и се изпрати преписката на ИД на СГКК-В., с указания за извършване на исканата услуга. В съдебното заседание касационната жалбоподателка, редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответната страна - Началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър-гр. В., редовно призован, не изпраща представител. Ответникът - С. Ф. А., не се явява и не се представлява. На 21 април 2017 г. от негов пълномощник е постъпила молба, с която се поддържа отговора по жалбата и се взима становище по съществото на спора, с искане решението, като правилно и обосновано, да се остави в сила. Претендира се присъждането на разноски. Участващият в заседанието прокурор от Върховна административна прокуратура обосновава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, насочена е срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, не са налице твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, за отмяна на съдебния акт. От данните по делото се установява, че със заявление от 07.08.2015 г., Е. Т. е поискала нанасяне на настъпили промени в КК за ПИ 101035.2723.43 и ПИ 10135.2723.44 по КК на гр. В., като е представила проект за изменение на границата между двата имота, поискала е и нанасяне на сградата в ПИ 2723.44, издаване на удостоверение по чл. 54а, ал. 3 ЗКИР, както и отразяване на промени в КК и КР за сгради, които са премахнати - сграда 10135.2723.44.1. Приложен е и архитектурен проект на вилната сграда в същия имот, техническа експертиза относно промяната, с отразяване на действителната граница между двата имота, определена чрез преки геодезически измервания, доказателства за собственост и др. Установено е също, че за територията, в която попадат двата имота е налице само улична регулация, а с влязла в сила заповед № АГ-2/17.01.2000 г., Гл. архитект на община-В. е одобрил ЧЗР за парцели VII-1526 и VI-1527, в кв. 179 на в. з. "Траката", според която в двата парцела е предвидено свързано застрояване, а сградите са предвидени с калканна стена по границата между тях. Приложената в преписката виза за проектиране е съответна на одобреното със заповедта ЧЗР, по този начин е изпълнена и двуетажната сграда, а материализираната на място ограда от телена мрежа с бетонови колове не съответства напълно на отразената в КП от 1987 г. граница, като максималното отклонение, изчислено графично, е 1.10 м. С оспорената пред АС-В. заповед Началникът на СГКК-В. е отказал исканото изменение, като е приел, че не може да бъде изпълнено, тъй като обектът е разположен свързано към границата на съседния имот, собственост на ответника С. А., депозирал изрично възражение по него. Този отказ първоинстанционният административен съд е оставил в сила, произнасяйки се по реда на чл. 51-54 ЗКИР, в актуалната им редакция - ДВ бр. 49/2014 г., без изготвяне на акт за непълноти и грешки. Въз основа на анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, включително заключението на назначената по делото основна и допълнителна СТЕ и изготвената комбинирана скица, неразделна част от него, е направил извода за законосъобразност на административния акт. Посочил е, че твърдяните от заявителката несъответствия, във връзка с разположението на общата между двата имота граница (отразена по КК и материализирана на място) са съществували към момента на одобряването на КККР, не са настъпили след влизането им в сила, поради което се касае за непълнота и грешка, по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР, която не може да бъде отстранена при наличието на различията, установени от вещото лице, превишаващи дефиницията за допустима грешка, несъответствията в обхвата на калканната стена на сградата и очерталият се вещен спор за същата, навлизаща в ПИ 2723.43, собственикът на който е против изменението. Решението е правилно, изложените в него изводи, направени след обстоен анализ на събраните доказателства и относимите правни норми, се споделят изцяло от касационния състав. Несъстоятелно е касационното оплакване за приложимост на разпоредбата на чл. 53а, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. Въпросът е поставен и пред АС-В., който обективно и в съответствие с точния смисъл на нормата го е развил в решението. В процесния случай не са налице условията за изменение на КККР без издаване на заповед, поради изпълнение на влязъл в сила съдебен акт, тъй като с решението по адм. дело № 402/2012 г. на АС-В. (оставено в сила от ВАС), е била отменена предходно издадената, на 11.11.2011 г. заповед за отказ по идентично искане, но поради допуснати в нея процесуални нарушения (неконституиране на заинтересована страна). Делото е върнато като преписка за отстраняването им - спорът не е решен по същество, затова и претендираното основание за изменение не е налице. Първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, че в конкретният случай, е налице спор за материално право за част от имотната граница, без решаването на който не може да бъде извършено исканото изменение, при: категоричното противопоставяне на ответника С. А., разположението на обекта свързано към границата на съседния имот, негова собственост и навлизането му в него (с калканната стена) с разлики, за които е установено от експерта, че са извън максималната допустима грешка, съгласно чл. 18, ал. 4, т. 1, б. "а" от Наредба № 3/2005 г. към ЗКИР. За доказването на навлизането в ПИ 43, съдът е поставил и допълнителната задача на вещото лице, като на изготвената комбинирана скица ясно са очертани точките, в които е извършено то и конкретните му параметри. Предвид изложеното, оспореното съдебно решение, потвърдило заповедта на административният орган с отказ да извърши исканото изменение, като правилно и обосновано, следва да се остави в сила. При този изход на процеса на ответника С. Ф. А. следва да бъдат присъдени направените по делото пред настоящия съд разноски в размер на 600 лв., своевременно претендирани с отговора по жалбата и доказани като заплатени с договора за правна помощ и съдействие, приложен към писмените бележки на адв. Колева. Воден от горното, Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,