Решение № 5247 от 25.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6555/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Величков от [населено място], Софийска област, чрез адв. З. Николова против Решение 499/26.04.2023 г. на Административен съд София област, постановено по адм. дело 50/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 1012-22-232#1/17.11.2021 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - София област (ТП на НОИ - София област), потвърждаващо Разпореждане 26 от 03.09.2021 г. на пенсионен орган при ТП на НОИ - София област и е осъден да заплати разноски. По подробно изложени съображения за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо, предл. второ и предл. трето АПК, жалбоподателят моли за отмяна на съдебното решение и отмяна на оспорения административен акт. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - София област моли касационната жалба да се остави без уважение, а решението като правилно да се потвърди. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и при извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София област е Решение 1012- 22-232#1/17.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ - София област, с което е отхвърлена жалбата на Б. Величков против Разпореждане 26/03.09.2021 г. за определяне на размера на пенсията му за осигурителен стаж и възраст. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че със заявление от 26.04.2021 г. до директора на ТП на НОИ - София област Величков е отправил искане да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане 2113-22-513#6 от 11.05.2021 г. началникът на отдел Пенсии при ТП на НОИ София област е постановил отказ за отпускане на ЛПОСВ. С Разпореждане 26 от 03.09.2021 г. на Б. Величков е определена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 689,35 лева. Лицето е оспорило това разпореждане по реда на чл. 117, ал.2 КСО пред по-горестоящия орган, който с обжалваното пред съда решение е отхвърлил жалбата на Величков. За установяване на правнорелевантните факти и доказване тезата на Величков, че има право на по-голям размер пенсия за осигурителен стаж и възраст, съдът е допуснал изслушването на единична съдебно-счетоводна експертиза. От заключението й се констатира, че размерът на пенсията на жалбоподателя, като се вземе предвид осигурителния му доход, реализиран в Германия, е 1514,90 лева. След съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, административният съд приема, ме първоинстанционната жалба е неоснователна и отхвърля оспорването. Решението на Административен съд София област е правилно. По делото няма спор, а това се установява и от приложените писмени доказателства, че Б. Величков е български гражданин, който е бил установен в Германия за периода 2012 г. 2018 г. Проучването по молбата е оформено във формуляр Е001, както и формуляр Е 205 DE, като са посочени завършените осигурителни периоди в Германия, а именно от 6 години, 2 месеца и 9 дни. При преценка съответствието на проверяваното решение с материалния закон, следва да се посочи, че административният орган не оспорва правото на Величков да му бъде определена и отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Спорният по делото момент е свързан с това кой осигурителен доход следва да бъде зачетен с оглед определяне на размера на пенсията. Съгласно формуляр Е001, който е издаден на основание чл. 84 от Регламент 1408/71, НОИ София област е отправил запитване до немския НОИ относно осигурителните периоди на Величков, които са завършени по немското право и за осигурителния му доход. По делото са постъпили справки от немския НОИ (стр.113-129 ), същите са били обсъдени в заключението на единичната ССЕ. При вярно установени фактически обстоятелства, относими към правния спор и претендираното материално право на касатора, първоинстанционният административен съд е достигнал до законосъобразен извод за неоснователност на първоинстанционната жалба. Доколкото по делото се касае за придобит осигурителен стаж от Величков както в България, така и в Германия, то за спорните правоотношения приложение следва да намери Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на схемите за социална сигурност (ОВ L 166, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L 33, 2008 г., стр. 12), който от 01.05.2010 г. е в сила за България. В чл. 2 от него е предвидено, че се прилага към граждани на държава членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави Полагайки труд в Германия, Величков е реализирал една от основните си свободи, които има по силата на чл. 49 ДФЕС, а именно правото на установяване. Касаторът има правно положение, което е такова, че следва да му се зачете завършен осигурителен период както в България, така и в Германия. Съдът на Европейския съюз (СЕС) се е произнесъл, че предвид различие на законодателствата, прогласеният в член 4, параграф 3 от Договора за Европейски съюз (ДЕС) принцип на лоялно сътрудничество, задължава компетентните национални органи да използват всички средства, с които разполагат, за да гарантират правото на лицата по член 49 ДФЕС. Във връзка с осигурителните права на установените в Европейския съюз лица, СЕС в свое Решение от 14.03.2019 г. по дело С-134/18 прие, че държавите - членки запазват компетентността си да уреждат системите си за социално осигуряване (вж. по аналогия решения от 21 февруари 2013 г., Salgado Gonzбlez, C 282/11, EU:C:2013:86, т. 35 и цитираната съдебна практика и от 7 декември 2017 г., Zaniewicz-Dybeck, C 189/16, EU:C:2017:946, т. 38). Поради това при липсата на хармонизиране на равнището на Европейския съюз, законодателството на всяка държава членка следва да определя по - специално условията, при които се предоставя право на обезщетения (решения от 21 февруари 2013 г., Salgado Gonzбlez, C 282/11, EU:C:2013:86, т. 36 и цитираната съдебна практика и от 7 декември 2017 г., Zaniewicz-Dybeck, C 189/16, EU:C:2017:946, т. 39), без обаче да се накърняват основните права и свободи на установените на територията Съюза лица. При определяне на осигурителните права на Б. Величков, приложение намира и Решение по дело С-103/13 на СЕС. В т. 54 от него изрично се подчертава, че разпоредбите определящи приложимото законодателство (в случая за отменения с Регламент 883/2004, Регламент 1408/71), формират завършена система от стълкновителни норми, вследствие на което националните законодатели са лишени от правомощието да определят обхвата и условията за прилагане на своето национално законодателство в тази област, що се отнася до лицата, които са подчинени на същото, и до територията, в рамките на която националните разпоредби пораждат своето действие (вж. по-специално решение Van Delft и др., C-345/09, EU:C:2010:610, т. 51 и цитираната съдебна практика). Правопораждащите факти за правото на касатора се регулират от Регламент (ЕО) 883/2004. Той съдържа материалноправни норми, които са за координация на националните системи за социална сигурност и са в съответствие със свободното движение на лицата. Процедурата, по която Регламент (ЕО) 883/2004 се прилага е уредена в Регламент (ЕО) 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент 883/2004 (ОВ L 284, 2009 г., стр. 1). Дял I от Регламент 883/2004, озаглавен "Общи разпоредби", включва член 6, който предвижда, че освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент, компетентната институция на държава членка съгласно чието законодателство придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения, зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Така разписан текстът на чл. 6 е свързан с придобиване на субективното правото на пенсия на лицето, при наличие на материалните предпоставки. В разпоредбата на чл. 12 от Регламент 987/2009 се изтъква, че за целите на прилагането на Регламент (ЕО) 883/2004 компетентната институция се свързва с институциите на държавите членки, чието законодателство също се прилага спрямо съответното лице, с цел установяване на всички периоди, завършени съгласно тяхното законодателство. Правилно, на основание чл. 6 от Регламент 883/2004 и чл. 12 от Регламент 987/2009 органът е приел съответните осигурителни периоди, завършени в държавата членка в случая Германия и към тях е прибавил тези, които са завършени в България, както и е установено, че тези периоди не съвпадат. Съгласно разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и 2 и чл. 70 КСО, чл. 47, чл. 20 Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и на Регламент 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета, както и на регламента за неговото прилагане - Регламент987/2009 г. на ЕП и на Съвета, се налага извод, че всяка държава членка отпуска пенсия в размер, изчислен на базата на осигурителния стаж и осигурителния доход положен на нейна територия. Изчисляването на пенсията се извършва съгласно чл. 52 на Регламент 883/2004, както следва: самостоятелна пенсия - това е пенсията, правото на която възниква, без да е необходимо сумиране на осигурителните периоди и пропорционална пенсия - това е пенсията, за правото на която е необходимо сумиране на осигурителни периоди и при която се определят теоретичен размер и пропорционален/действителен размер. В случай, че лицето въз основа на българските осигурителни периоди не отговаря на изискванията за отпускане на пенсия съгласно българското законодателства и правото на обезщетение възниква само след сумиране на българския осигурителен стаж с осигурителен стаж, придобит съгласно законодателствата на други държави членки, какъвто е настоящия случай, съгласно чл. 52, ал.1 , б б, българската компетентна институция трябва да изчисли пропорционално обезщетение. За целта първо се изчислява теоретичен размер на обезщетението, за което съответното лице би могло да претендира, ако всички осигурителни периоди и/или периодите на пребиваване, които са завършени съгласно законодателството на другите държави членки, са били завършени съгласно прилаганото от нея законодателство към датата на отпускане на обезщетението. На второ място се определя действителния, пропорционален размер на обезщетението, като теоретичния размер се умножи със съотношението между продължителността на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно законодателството, което тя прилага и цялата продължителност на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно законодателствата на всички държави членки по случая. За дохода, върху който лицето е осигурявано в Германия, то ползва права по германското законодателство от германското социално осигуряване по аргумент от чл. 47, ал. 1 НПОС. В заключение следва да бъде обобщено, че цитираните норми на правото на ЕС и националните норми, в конкретната хипотеза изключват отчитането на доход реализиран по законодателството на друга държава членка при изчисляването на размера на българската пенсия, поради което административният орган законосъобразно е определил следващия се размер на пенсията за осигурителен стаж и доход на Б. Величков, без да включва осигурителният му доход от Германия, зачитайки единствено завършените осигурителни периоди в Германия. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК за отмяна на акта. Решението на Административен съд София Област е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение