Решение № 495 от 12.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1736/2012 г.

Решение № 495 от 12.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1736/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров В срок е постъпила жалба от страна на гражданската ищца по делото Ф. Д. Атакува се въззивно решение № 107 от 09.05.12 г., постановено по ВНОХД № 195/12 г. по описа на Софийски апелативен съд. Със същото е потвърдена присъда № 273 от 05.10.11 г. по НОХД № 3076/10 г. на Софийски градски съд. В жалбата са визирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК - нарушение на закона и допуснати съществени процесуални нарушения. След отмяна на решението се иска осъждане на подсъдимия А. А. по повдигнатото му обвинение по чл. 115 НК и уважаване на предявения от Д. граждански иск. Д. не се явява в съдебно заседание. Назначеният по делото служебен повереник на същата поддържа жалбата на основанията и доводите, залегнали в нея. Изразява "учудването си за липсата на касационен протест". Защитата на подсъдимия А. намира, че жалбата от страна на Д. е недопустима. Моли да се остави в сила въззивното решение. А. изразява съжаление са стореното, като твърди, че не е искал да умъртви пострадалия. Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилата жалба и съдържащите се в нея основания и доводи, процесуалното качество на Д. в процеса и становищата на страните в съдебното заседание, намира следното: С цитираната присъда подсъдимият А. А. на осн. чл. 304, пр. последно НПК е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 115 НК, като е прието, че извършеното от него деяние осъществява фактическия състав на института на неизбежната отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК, поради което не е обществено опасно, а от там не е и противоправно. На същото основание е отхвърлен и предявения срещу него от Д. граждански иск по чл. 45 ЗЗД за сумата от 195 000.00 лв. По протест на прокурора и жалба на Д. е образувано въззивното производство. С атакуваното решение оправдателната присъда е потвърдена. Срещу решението не е подаден касационен протест. Видно от материалите по НОХД № 3076/10 г. на СГС, чрез повереника си - адв. М. от САК, Д. е предявила гражданския си иск и е поискала да бъде конституирана единствено като граждански ищец по делото /л. 76/. В проведеното на 13.12.10 г. заседание съдът изрично е разяснил на Д. правото й да се конституира в процеса и като частен обвинител. Назначеният й от съда служебен повереник е направил искане за конституиране на Д. единствено като граждански ищец и е предявил иска с правно основание чл. 45 ЗЗД /л. 77 - 78/. С определение съдът е конституирал Д. като граждански ищец в производството и е приел за съвместно разглеждане гражданския иск. Д. не е пожелала и не е била конституирана и като частен обвинител. Гражданският ищец може да обжалва присъда, съответно въззивно решение, в гражданската им част, независимо от това, дали прокурорът е подал или не протест. Процесуалното му качество, обаче, не позволява да атакува същите и в наказателната им част, ако лицето не е било конституирано в процеса и като частен обвинител. На последният, съгласно чл. 78 НПК, му е предоставена функцията да поддържа в съда обвинението наред с прокурора. Може да поддържа обвинението и след като прокурорът заяви, че не го поддържа. Такава реципрочна функция на гражданския ищец не е предоставена от закона. Ето защо, по силата на чл. 318, ал. 5 НПК той може да обжалва присъдата, съответно въззивното решение, само относно гражданския иск, ако са накърнени неговите права и законни интереси. Съдът е приел, че извършеното от А. деяние осъществява фактическия състав на института на неизбежната отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК, поради което не е обществено опасно, а от там не е и противоправно. На същото основание е отхвърлил и предявения срещу него от Д. граждански иск по чл. 45 ЗЗД за сумата от 195 000.00 лв. В жалбата не се съдържат доводи, извън тези по вината на А., свързана с евентуална деликтна отговорност, поради което и в тази част същата не подлежи на разглеждане. При това състояние на жалбата, същата е следвало да бъде върната от съдия от апелативния съд, като подадена от лице, което няма право да жали въззивното решение. Във връзка с посочените съображения, жалбата от страна на гражданската ищца Д., следва да се остави без разглеждане. Водим от горното и на осн. чл. 351, ал. 4, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,