Решение № 13509 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14558/2012 г.

Решение № 13509 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14558/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Фахиме Шабани, лично и в качеството и на законен представител на Али Шабани, срещу решение № 5261 от 05.10.2012 г. по адм. д. № 6695/2012 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно поради нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие на материалния закон и необоснованост. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез юрк. Т. Кулинова, с писмено становище оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Фахиме Шабани, гражданка на Иран, срещу Решение № 445 от 22.06.2012 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е отказано предоставянето на нея и на малолетния й син Али Шабани статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че Фахиме Шабани, заедно със съпруга си, непълнолетния й син и сестра й, е напуснала Иран нелегално през м. март 2011 г. След това през територията на Р България са преминали в Румъния, където са били задържани, след което били приети обратно в България. Молбата за закрила е подадена на 05.07.2011 г. С нея са проведени две интервюта, по време на които е изложила причините си да напусне Иран. Твърди, че предимно съпругът й, но и тя са участвали в протести в Техеран, започнали през 2009 г., след като изборите за президент били фалшифицирани. Посочила е, че тя лично не е имала проблеми с властите в Иран, но са напуснали страната, защото животът на съпруга й е би бил в опасност, ако го подведат за втори път по същите обвинения, поради които веднъж е бил арестуван, както и защото в Иран нямали право да си избират религията. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решение на административния съд не е било допуснато противоречие с материалния закон. От представените по делото доказателства, както е изтъкнал първоинстанционният съд, не е било установено по отношение на оспорващия да са налице актове, извършени заради расовата му принадлежност, неговата религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение или убеждение. Не се доказва касационният жалбоподател да е изпитвал основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение. Основанието си за предоставяне на статут Фахиме Шабани обвързва най - вече със сменената си религия, но както правилно съдът е заключил чужденката е приела християнската религия едва по време на пребиваването си в България и то най - вероятно за целите на молбата за закрила. С оглед на това тя не може да твърди, че е подложена на някакви действия или актове против нея заради християнската си вяра именно поради факта, че докато е живяла в Иран тя не е изповядала тази религия. Както правилно е отбелязано в обжалваното решение липсват каквито и да било доказателства, въз основа на които да бъде направено обосновано предположение за това, че в Иран Фахиме Шабани е била подложена на преследване. От тук следва изводът, че в процесния случай търсещата закрила не е навела каквито и да било доводи в смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, поради което правилно съдът е приел, че изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за предоставяне на статут на бежанец, е правилен и законосъобразен. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Фахиме Шабани за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в доказателствата по делото, е приел, че липсват данни същата да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Правилно съдът е отбелязал, че спрямо търсещият закрила не е приложима и нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и чл. 15 буква "в" от Директива 83/04. Правилно е позоваването на справки с № 2613/16.05.2012 г., 25/03.01.2012 г. и 4219/29.08.2011 г., на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ относно Ислямска република Иран, в които не се съдържа информация, според която ситуацията в Иран може да бъде определена като достигаща границите на вътрешен въоръжен конфликт. От тук следва извода, че съдът правилно е подкрепил и извода на административния орган, че липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не било установено чужденката да е била обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството и на гражданско лице в резултат на вътрешен въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение