Решение № 6571 от 18.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13026/2017 г.

Решение № 6571 от 18.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13026/2017 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ . Образувано е по касационна жалба на А. Н., гражданин на Афганистан, с арес в гр. Х., против решение № 609 от 21.9.2017 г., постановено по адм. дело № 643 по описа за 2017 г. на Административен съд Х.. Със съдебния акт е отхвърлена жалбата му срещу решение № 9850 от 17.5.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което решение е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на касатора по подробно изложени и в двете решения доводи и основания. В касационната жалба се сочи незаконосъобразност на описаните актове поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяна на съдебното решение със законните последици. Ответникът по така подадената касационна жалба не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба, мотивите на обжалваното решение и разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е било решение № 9850 от 17.5.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което решение е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Н., гражданин на Афганистан, с арес в гр. Х.. За да достигне до този извод съда с подробни мотиви е описал фактическата обстановка въз основа на данните по административната преписка. Възприел е изводите на административния орган, че липсват както твърдения, така и доказателства за осъществена срещу него заплаха по смисъла на изброените в чл. 8, ал. 1 причини - раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Възприел е извода относно липсата на реална опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Както и във връзка с възможността за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците Поради което не само не са налице предпоставки за предоставяне на статут на бежанец, но и на хуманитарен такъв. Изводите на съда кореспондират с фактическата обстановка към момента на постановяване на решението, но тя не е била попълнена с относими към нея факти от представените пред настоящата инстанция доказателства. Представените от касатора благодарствени писма, кореспонденция, както и медийни данни дават основание да се направи още една преценка на предпоставките по закона за предоставяне на статут поради наличие на някакви данни относно твърденията на лицето за преследване предвид принадлежността му към определена социална група в Афганистан. Всички тези доказателства трябва да бъда преценени от първата инстанция, която е такава по същество на спора заедно с останалите данни и да се направят отново изводи дали е налице или не основание за предоставяне на статут по ЗУБ. Включително да се даде възможност на другата страна - Държавната агенция за бежанците да вземе отношение по тях. Предвид изложеното следва да се отмени решението на административния съд и делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав, който да направи преценка на представените доказателства заедно с всички останали данни по делото отново и да направи извод за наличие или не на предпоставките по чл. 8 и 9 от ЗУБ. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховен административен съд, четвърто отделение