Решение № 6893 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4738/2015 г.

Решение № 6893 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4738/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи чрез неговия пълномощник срещу решение № 1777/18.02.2015 г. по адм. д. № 6400/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба- Георги Христов Тодоров чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Георги Христов Тодоров срещу заповед № К-2023/20.02.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР отм./ е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по инициатива на органа по назначаването. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Георги Христов Тодоров отговаря на условията за придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО, но не е упражнил сам това свое право до издаване на обжалваната заповед и не е поискал да му бъде прекратено служебното правоотношение. Жалбоподателят не е чл. на синдикална организация. Видно от списъка на лицата, които в ОД на МВР-Смолян са отговаряли на условията на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) от осемте служителя, чието служебно правоотношение не е прекратено, шест са членове на СФСМВР, седем от тях са със средно образование, а единственият служител с висше образование, чието правоотношение не е прекратено е с месторабота гр. Мадан. На четирима члена на СФСМВР служебното правоотношение е прекратено по тяхно искане, а не по инициатива на работодателя им. Не се установява наличие на служител, който да е чл. на синдикална организация и правоотношението му да е прекратено по инициатива на орана по назначаването му. Според съда съобразно писмо на министъра на вътрешните работи от 13.05.2013 г. е разпоредено спазването на определена поредност и критерии за достигане на целта - структурата на МВР към 1.07.2014 г. да включва 85% основни и 15% спомагателни дейности, като ще се извършва съкращаване само на служители, изпълняващи спомагателни дейности. Въз основа на изтъкнатото съдът е направил извод, че правото на органа да прекрати служебното правоотношение на това основание, съгласно чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) е упражнено в несъответствие с целта на закона и при нарушение на принципа на последователност и предвидимост, дефиниран в чл. 13 от АПК, както и при допуснато неравно третиране, което отговаря на критериите по чл. 4 от Закона за защита от дискриминация на признак образование и обществено положение /от гледна точка синдикално членство/. Решението е необосновано: В този аспект приетите от съда фактически констатации не се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е фактическата констатация на първоинстанционния съд, че ще се извършва съкращаване само на служители, изпълняващи спомагателни дейности. От представеното по делото доказателство-горецитираното писмо е видно, че част от заетите по спомагателни дейности ще бъдат съкращавани, но придобилите право на пенсия служители ще бъдат освобождавани, което сочи на различен подход и различни основания за прекратяване на служебното правоотношение. Поради това изводът на съда за идентичност между съкращаване и освобождаване е необоснован и не се подкрепя от представеното в тази насока доказателство. Смисълът на структурната промяна съобразно горецитираното писмо е съкращаване на заетите със спомагателни дейности служители и освобождаване на придобилите право на пенсия служители с цел достигане на определените проценти заетост на служители в системата на МВР. На второ място, решението е материално незаконосъобразно: Не се спори по обстоятелствата, че служителят удовлетворява изискванията, предвидени в хипотезиса на чл. 69, ал. 1 КСО. При наличието им може да настъпи правната последица прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаване. Последният е упражнил субективното си право на прекратяване на служебното правоотношение законосъобразно. Не се оправдава от фактическа страна неравностойно третиране по признак образование и обществено положение, поради което изводът на първоинстанционния съд за несъответствие на обжалваната заповед с целта на закона е незаконосъобразен. В настоящата хипотеза с оглед правното основание за прекратяване на служебното правоотношение на Георги Христов Тодоров не е предвидено изискване за провеждане на подбор или друга процедура за преценка кои служители, придобили право на пенсия да останат и кои да бъдат освободени. Обстоятелството, че освободеният служител не е чл. на синдикалната организация, не води до неравноправно третиране по признака обществено положение и образование по смисъла на чл. 4 от ЗЗД. Видно от представения списък има и други лица с висше образование, освободени по инициатива на административния орган, които не са членове на синдикалната организация- напр. началник сектор РУП-Смолян. В конкретния казус не се установява по-неблагоприятно третиране на освободения служител в сравнение с третирането на друг служител при същите обстоятелства. С оглед правното основание в оспорения административен акт преценката за освобождаване е предоставена изцяло на административния орган- при условията на оперативна самостоятелност. При проявлението на фактите, визирани в хипотезиса на правната норма- чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР /отм/. какъвто е настоящият казус, прекратяването на служебното правоотношение е законосъобразно упражнено, освен в случаите на репресивна дискриминация, която не е налице. Предвид изложеното, като е приел незаконосъобразност на обжалваната заповед, съдът неправилно е приложил материалния закон. Оспореният административен акт е валиден и законосъобразен, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго в смисъл на отхвърляне на жалбата. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски за две инстанции в размер на по 400 лв. за всяка инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,