Решение № 14 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5750/2007 г.

Решение № 14 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5750/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение от 30.11.200 г. допълнено с решение от 27.06.2002 г. по гр. д. № 5459/1996 г. Софийски районен съд, II г. о., 45 с-в е отхвърлил предявения от М. С. С., Л. С. Б., Н. С. Б., С. И. М., Х. И. Х., като наследници на С. Б. С., Й. Г. И. и Б. Г. И., като наследници на Н. Б. И., Б. Б. Т., Е. Н. А., П. Н. П., Ц. Н. П., В. П. Т., И. А. Г. и М. А. П. срещу Й. В. В., К. В. В. и С. о. р. иск за недвижим имот с площ от 600 кв. м., съставляващ пл. № 1* в м. "П" ("Д") в землището на с. П. С решение от 12.03.2007 г. по гр. д. № 4648/2002 г. Софийски градски съд, ВГК, II-а е оставил в сила първоинстанционното. След преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл. 188, ал. 1 ГПК е приел за установено, че искът е неоснователен тъй като ищците не се легитимират като собственици на имота на основание земеделска реституция и не са установили, че наследодателят им е бил собственик на имота към момента на обобществяването му в ТКЗС. Недоволни от решението са останали ищците по иска и в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК го обжалват с доводи за необоснованост на изводите и нарушение на материалния закон. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК. За да отхвърли иска съдът е приел за установено от фактическа страна, че ищците са наследници на П. П. Н. С решение № 1* от 23.10.1995 г. по преписка вх. № 946/26.02.1992 г. им е признато право на възстановяване на имот - нива с площ от 5400 дка от 6-та категория, попадащ в терен по § 4 в землището на с. П., м. П. В решението имотът не е индивидуализиран с граници (съседи). С удостоверение издадено от СО-район П. от 23.04.1996 г. се установява, че този имот е заснет в кадастралния план с пл. № 1* по кад. л. Г-12-5-Г и е описан и с граници. На 25.03.1996 г. е издадена и служебна скица № 154 за имота, в която е отразено, че той е заснет с пл. № 1* в кадастралния план от 1954 г. и е записано, че е бил собственост на П. П. Н. Пред въззивната инстанция е представено удостоверение издадено от кметство П. № Р* от 20.04.1994 г., в което е удостоверено, какви имоти са били записани в емлячния регистър от 1949 г. стр. 231, парт. 224 на името на наследодателя им, между които са и ниви м. "П" с площ от 5.200 кв. м. и друга с площ от 5.200 кв. м. В представено и прието като доказателство заверено копие от у-ние № Р* от 19.02.1992 г., издадено от кметството на с. П. се установява, че в емлячния регистър на името на наследодателя на ищците П е бил записан имот - нива с площ от 5.400 кв. м. в м. "П". На последно място в удостоверението е записана имот също нива в м. П. с площ от 5.200 дка. С приета от въззивния съд техническа експертиза е установено, че по действащия кадастрален план, одобрен 1985 г., имот пл. № 1* от стария кад. план попада върху част от тринадесет имота, между които и пл. № 1681. Имот пл. № 1* е идентичен с имота предоставен през 1967 г. на В. В. С. за ползване на основание ПМС № 23 от 1963 г. (у-ние № 234 от 16.01.1967 г., л. 60 от гр. д. № 5459/96 г.). Ползвателят С. е починал през **** г. През 1995 г. наследниците му Й. В. и К. В. са провели процедура по закупуване на имота на основание § 4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ. След определяне цената му с протокол от 19.07.1995 г. и заплащането й, са се снабдили с констативен н.а. за собственост на 600 кв. м., съставляващи реална част от имот пл. № 1* в м. "Д" в землището на с. П. № 1* т. ХХII, н. д. № 4388/1995 г. На 02.02.1996 г. В. са продали този имот, на Т. Я. Я. На 8.08.1996 г. купувачът Я. се е снабдил с разрешение за строеж на двуетажна жилищна сграда и е започнал строителството. По искане на ищците е допуснато обезпечение на иска чрез спиране на строителството, за което е издадена обезпечителна заповед от 2.120.1996 г. по гр. д. № 5459/1996 г. на сгс. Въз основа на така установените факти съдът е направил извод, че по делото не е установено наследодателят на ищците да е бил собственик на признатия му за възстановяване имот, тъй като записването в емлячния регистър не е придобивно основание. Разпитаните свидетели не установяват той да е владял имота в продължение на 20 години преди внасянето му в кооперативното стопанство. Изводът на съда, че наследодателят на ищците не е бил собственик на признатия за възстановяване имот е направен, без този въпрос да е въведен като предмет на делото. Ответниците по иска не са се бранили с такъв довод, а с твърдение за липса на идентичност на ползвания от тях имот с притежавания от наследодателя на ищците. Съдът неправилно е обсъждал този въпрос и без да са събирани доказателства за това дали придобивното основание е давностно владение и каква е била неговата продължителност, е направил извод, че не се установява имотът да е владян от праводателя на ищците 20 години преди внасянето му в ТКЗС. Това е нарушение на съществени процесуални правила, тъй като съдът дължи произнасяне само по наведените от страните доводи и установените от тях факти. Наред с това ползвателя на земеделски имот, срещу когото е предявен ревандикационен иск може да се брани с доводи за отсъствие на предпоставки за реституиране на имота, поради застрояването му или поради наличие на основания за изкупуването от ползвателя, но не и с доводи за това дали наследодателят на ищците е бил собственик на имота към кооперирането му, тъй като той не брани права, придобити преди кооперирането на имота. Основание за да отрече правата на ищците върху имота съдът е намерил и в това, че по делото не е представена молбата-декларация, съставена от наследодателя на ищците за приемането му за член кооператор, поради което не се установява какви имоти е внесъл в ТКЗС. Тези разсъждения са в противоречие с приетото на стр. 5 от решението, че в полза на ищците е издадено позитивно решение за възстановяване на имот - нива с площ от 5.4 дка в м. "П", че имотът съставлява имот пл. № 1* по изработения план въз основа на аерофотоснимки от 1954 г., "стар кадастър" и че спорния имот пл. № 1* по кадастралния план от 1985 г. е част от имот 1386. Съдът не се е произнесъл по въведеният довод от ищците, че ответниците упражняват фактическа власт върху имота без правно основание, тъй като не са имали право да закупят имота на основание § 4б ЗСПЗЗ. Твърдението е мотивирано с това, че имотът не е бил овощна градина при влизане в сила на зспзз, отстои на по-малко от 30 км. от населеното място с население над 300 хил. - гр. С., поради което не са били налице предпоставките по § 4б за закупуването му от наследниците на ползвателя. Не е обсъдена приетата техническа експертиза, която безспорно установява, че имотът се намира на разстояние от гр. С. на около 12-15 км. определено по реда на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Липсва произнасяне и по възражението, че имотът не е съставлявал овощна градина при влизане в сила на ЗСПЗЗ, при дадените обяснения от ответника Й в съдебно заседание, че през 1993 г. той е засадил имота с картофи, засадил е 5-6 ябълки и 2 круши, които след получаване разрешението за застрояване на имота е извадил (с. з. от 19.01.199 г. по гр. д. № 5459/1996 г. на СРС) и при направени при анкетирането за определяне на имота за овощна градина признания за наличие на ограничен брой овощни дървета в него (л. 69 по същото дело на СРС). В нарушение на съдопроизводствените правила чл. 186 и чл. 188, ал. 1 ГПК съдът е постановил решение по делото, което е основание за неговото касиране и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд, IV г. о.