Решение № 4767 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10935/2013 г.

Решение № 4767 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10935/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Станислав Димитров Петков от гр. Бургас, чрез процесуалния му представител срещу решение № 68 от 03.07.2013 г., постановено по административно дело № 109/2013 г.от Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане на лице рег. № 435 А/26.04.2013 г., издадена от полицейски орган при РУП - Сливен. По наведени доводи за неправилност на решението, се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваният административен акт да бъде отменен. Счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба - полицейски орган при РУП Сливен - Владимир Марлов не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Решението, с която е отхвърлена жалбата срещу заповед рег. № 435 А/26.04.2013 г. е правилно. Съдът е извел законосъобразен извод, че обжалваната пред него административна заповед за задържане на лице от полицейските органи на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР - за което има данни, че е извършило престъпление, се основава на действителни факти от значение за случая, е законосъобразен. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е правилно е приел, че осъществената спрямо Петков административна принуда по силата на издадената заповед за задържане за срок от 24 часа е в съответствие с предпоставките на материалния закон - наличие на данни за извършено престъпление. За приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо и достатъчно наличието на данни, че съответното лице е извършило престъпление, като законът не поставя изискване, аналогично на изискването на НПК за вземане на мярка за неотклонение тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършеното престъпление, тъй като дейността на полицейските органи, съгласно чл. 58 ЗМВР, е да предотвратяват и разкриват престъпления. Приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи, с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. Неоснователни са наведените доводи за необоснованост на съдебния акт и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. При извършената проверка такива нарушения не са установени, а в мотивите към решението си съдът, след като е изяснил релевантните за спора факти, въз основа на правилно установената фактическа обстановка е изложил подробно и обосновано правните си изводи. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение