Решение № 2552 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4968/2018 г.

Решение № 2552 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4968/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 606 от 15.03.2018 г. по административно дело № 3455/2017 г. Административен съд - Пловдив е: 1) отменил решение № 2153-15-246 от 16.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Ц. Апостолова срещу разпореждане № О-15-000-00-01170677 от 12.10.2017 г., издадено от Й. Геренов, действащ за ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Пловдив, упълномощен със заповед № 1015-15-140 от 04.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив; 2) върнал делото като преписка на ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Пловдив, за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО, за периода от 25.08.2017 г. до 06.06.2018 г. вкл. на Ц. Апостолова, съгласно подадено удостоверение, приложение № 10 към чл. 8 от НПОПДОО, издадено от осигурител – община Съединение, съобразно даденото в мотивите на съдебното решение тълкуване по прилагане на закона; 3) осъдил ТП на НОИ – Пловдив да заплати на Ц. Апостолова от [населено място] разноските по делото в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ – Пловдив. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на Ц. Апостолова против процесното решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив от 16.11.2017 г. Претендира и присъждане на направените по делото разноски, включително възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт. Ответницата по касация Ц. Апостолова от [населено място], действаща чрез пълномощника си адв. К. Костадинов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, като моли то да бъде потвърдено и да се присъдят разноските по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на първоинстанционния съдебен акт, поради което предлага той да бъде отменен и делото да се реши по същество, като се отхвърли оспорването срещу административния акт. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Ц. Апостолова срещу решение № 2153-15-246 от 16.11.2007 на директора на ТП на НОИ - Пловдив. С потвърденото с него разпореждане № О-15-000-00-01170677 от 12.10.2017 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Пловдив, на Ц. Апостолова е отказано отпускане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО. За да уважи сезиралата го жалба първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателката отговаря и на двете кумулативно дадени условия по чл. 52 а от КСО за получаване на исканото от нея обезщетение – да е осигурено лице и да има 12 месеца осигурителен стаж. Този извод касационната инстанция не споделя. Пловдивският административен съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилен краен извод за незаконосъобразност на процесните административни решение и разпореждане. Атакуваният съдебен акт се основава на неправилна преценка на събраните доказателства и е издаден в противоречие с относимите за казуса материалноправни разпоредби. По делото е установено, че Ц. Апостолова е работила като медицинска сестра в детска градина, като трудовото й правоотношение с работодателя е прекратено едностранно от него, но с влязъл в сила съдебен акт уволнението й е признато за незаконно, след което тя е възстановена на работа в детската градина, но не започнала да упражнява ефективно трудова дейност, защото от същата дата е започнала да ползва отпуск за отглеждане на детето си. Фактическата обстановка е правилно установена и не е спорна между страните, а спорът по делото е изцяло концентриран по отношение на тълкуването и прилагането на приложимия за казуса нормативен регламент. Съгласно чл. 52 а от КСО право на парично обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст имат осигурените лица, ако имат 12 месеца осигурителен стаж за този риск. Наличието на изискуемият осигурителен стаж е несъмнено, но другата предпоставка за отпускане на търсеното от Апостолова обезщетение не е налице. Право на парично обезщетение по чл. 53 от КСО имат само осигурените лица. С нормата на § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби (ДР) на КСО е дадена легална дефиниция на понятието "осигурено лице" – физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4 а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Лицето, което започнало трудова дейност по чл. 10, се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. Изричното включване в тази дефиниция само на лицата по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО сочи, че законодателят не отчита статута на лицата по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО (в категорията на които попада Апостолова) като такъв на осигурени лица. Жените - работници или служители, чието осигуряване е било прекратено поради уволнение, признато след това от съда за незаконно, не са осигурени лица по смисъла на чл. 52 а от КСО, ако не са започнали ефективно осъществяване на трудова дейност, и поради това нямат право на предвиденото по тази разпоредба парично обезщетение. Това тълкуване намира опора и в разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от КСО, съгласно която осигурителните вноски по чл. 9, ал. 3 от КСО са в размерите за фонд "Пенсии", съответно фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд, т. е. не се дължат вноски за фонд "Общо заболяване и майчинство", и съответно тези лица не са осигурени за този риск. За времето, през което Ц. Апостолова е била без работа поради уволнение, признато за незаконно от съда, от датата на уволнението до възстановяването й на работа дължимите осигурителни вноски са в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Този период се зачита за осигурителен стаж, но незаконно уволнените са изключени от категорията на осигурените лица. Правото на парично обезщетение произтича от осигурителното правоотношение, което пък е налице при започнало упражняване на трудова дейност, каквото в случая липсва. При невъзникнало осигурително правоотношение и отсъствието на качеството "осигурено лице", за Ц. Апостолова не е възникнало правото по чл. 52 а от КСО да получава обезщетение за отглеждане на малко дете до навършване на двегодишна възраст. В същия смисъл е константната практика по сходни казуси на Върховния административен съд, шесто отделение, формирана с решенията по административни дела № 400/2010 г., № 12047/2012 г., № 12298/2014 г., и др. От горното става ясно, че при постановяване на атакувания пред настоящата инстанция съдебен акт съдът не е приложил правилно материалния закон, довело до необоснован краен правен извод за незаконосъобразност на актовете на осигурителния орган, поради което и при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от Ц. Апостолова се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора няма основание да се уважи искането на повереника на ответницата по касация да се присъдят на доверителката му сторените от нея разноски за касационното производство. При позитивния по същество за касатора краен резултат по главната му претенция, акцесорното му искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно за осъществената от главен юрисконсулт Г. Вълчанова защита пред първата инстанция, където заплащане на такова възнаграждение също е поискано своевременно (пред касационната инстанция директорът на ТП на НОИ - Пловдив не е представляван от юрисконсулт, а е действал лично, подавайки касационната жалба). Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК в полза на ТП на НОИ - Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от ответницата по касация), съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 606 от 15.03.2018 г., постановено по административно дело № 3455/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Ц. Апостолова от [населено място] срещу решение № 2153-15-246 от 16.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № О-15-000-00-01170677 от 12.10.2017 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Пловдив и разпореждането е потвърдено изцяло. ОСЪЖДА Ц. Апостолова, ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [улица], обл. [област], да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив, адрес: гр. Пловдив, ул. "Любен Каравелов" № 7, сумата от 100 (сто) лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в съдебното производство. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.