Решение № 3977 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13362/2020 г.

Решение № 3977 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13362/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията) срещу решение № 110/26.10.2020 г., постановено по адм. д. № 48/2020 г. по описа на Административен съд-Силистра (АС-Силистра). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради неправилно тълкуване на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебното решение и вместо това да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде оставено в сила Решение № 608/16.12.2019 г. на Комисията. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията си излага в касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски. Ответната страна ЕТ "Мили – 86 – И. Ж.", редовно призована, не е изпратила представител в открито съдебно заседание, но изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 110/26.10.2020 г., постановено по адм. д. № 48/2020 г. по описа на АС-Силистра е отменено Решение № 608/16.12.2019 г. на ККЗД преписка № 703/2018 г., с което е установено извършване на нарушение на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) във връзка с чл. 37 от ЗЗДискр по признак "увреждане", изразяващо се поддържане на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до рекламната агенция на търговеца "Хелиос лазер", находяща се в гр. Силистра, ул. "Христо Смирненски" № 2, наложена е имуществена санкция в размер на 250 лв. и е дадено предписание за преустановяване на дискриминацията като бъдат предприети необходимите действия за изграждането на достъп за лица с увреждания. Административният съд е приел за установено, че оспореното пред него решение е действителен административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без допуснати административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Обосновано административният съд е приел, че решението на КЗД е издадено от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, без да са допуснати процесуални нарушения. В съответствие със събраните по делото доказателства решаващият съд е приел за установено, че ЕТ "Мили-85-И. Ж." е наемател на помещения, находящи се в гр. Силистра, ул. "Христо Смирненски" № 2, които използва за нуждите на рекламна агенция "Хелиос лазер" т. е. тези части на сградата са предназначени за обществено ползване. Необосновано първоинстанционният съд е достигнал до извод, че с предприети действия за осигуряване на възможност на лицата с увреждания да ползват услугите на рекламна агенция "Хелиос лазер" чрез обслужване и консултиране по електронен път и чрез допълнителни организационни мерки, установени със Заповед № 1/25.02.2019 г., ЕТ "Мили-85-И. Ж." е изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗЗДискр да не затруднява достъпа на лица с увреждания. Необоснована е и констатацията, че е налице обективна невъзможност да се съобразят изискванията на Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн., ДВ, бр. 54 от 14.07.2009 г., в сила от 14.07.2009 г., доп., бр. 54 от 15.07.2011 г., отм., бр. 12 от 12.02.2021 г., в сила от 13.03.2021 г.). За да достигне до тези необосновани изводи АС-Силистра се позовава на съдебната експертиза, но без да съобрази всички констатации в нея. Вещото лице дава описание на сградата, в която се помещава рекламната агенция, за да посочи трудностите за извършване на промени в нея, но изрично описва съществуването на технически средства – устройства за изкачване на стълби, които е възможно да бъдат монтирани на сградата и да се осигуряват достъп до помещенията в нея. Според чл. 5, предл. второ от ЗЗДискр и неговото непротиворечиво тълкуване в съдебната практика, изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места противоречи на забраната за дискриминация. Не се спори по делото и е установено от първата инстанция, че входът на сградата на ул. "Христо Смирненски" № 2 в гр. Силистра, не е достъпен за лица с увреждане. Състоянието на сградата към датата на проверката, извършена от представители на Комисията, е отразено в неоспорен констативен протокол, поради което се налага извод, че към датата на проверката архитектурната среда, поддържана от ЕТ "Мили-85-И. Ж." затруднява достъпа на лица с увреждания до сградата, в която се помещава рекламната агенция на търговеца. Действително "достъпна среда", съгласно § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Наредбата е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно, а според § 1, т. от допълнителните разпоредби на Наредбата "достъпен вход" е вход, който може да се използва самостоятелно от всички хора, като се отчитат и специфичните нужди на хората с намалена подвижност, в т. ч. на хората с увреждания. АС-Силистра се е позовал на легалната дефиниция за достъпна среда, за да приеме, че дори да бъде поставено единствено възможното от техническа гледна точка устройство за изкачване на стълби, няма да бъде осигурен самостоятелен достъп до сградата, защото ще е необходимо съдействие на лицата с увреждане за използването му. Това тълкуване е обосновало извод за наличие на обективни пречки за изпълнение на задължението за осигуряване на достъпна среда. Настоящият съдебен състав намира, че това тълкуване на закона е в противоречие с разпоредбата на чл. 5, предложение второ от ЗЗДискр и не е в съответствие с Раздел IV на Глава Четвърта от Закона за хората с увреждания (ЗХУ), включително и с цитираната от АС-Силистра норма на чл. 57 от ЗХУ. При наличие на техническа възможност да се постави спомагателно средство за изкачване на стълбите, чрез което определена група хора с увреждания ще имат възможност за по-лесен достъп до сградата с публичен достъп, не е обосновано да се приеме, че е обективно невъзможно да се поддържа недискриминационна среда. Задължението за осигуряване на равно третиране е за всеки субект и е без правно значение основанието, на което се ползва част от сградата, нейната собственост и стопанисването й и от други правни субекти. Изрично следва да бъде посочено, че по делото не са представени доказателства, че поставянето на подобно съоръжение би обременило излишно и непропорционално околните. Следователно предписанието на КЗД да се предприемат напълно възможни и адекватни мерки за осигуряване недискриминационно отношение към хора с увреждане съставлява законосъобразен акт, който необосновано е отменен от АС-Силистра. Цитираната в обжалваното съдебно решение съдебна практика е формирана при различна фактическа обстановка, поради което не е относима към настоящия спор. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо, но поради необоснованите фактически констатации е приложен неправилно материалния закон. Предвид на изложеното, оспореното решение трябва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с коет ода бъде отхвърлена жалбата на ЕТ "Мили-И. Ж. " против законосъобразното Решение № 608/16.12.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановена по преписка № 703/2018 г. КЗД е направила разноски пред настоящата инстанция в размер на 70 лв. и е представлявана от юрисконсулт в двете съдебни инстанции, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, има право на разноски в общ размер на 270 лв., от които 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение