Решение № 13656 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 244/2015 г.

Решение № 13656 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 244/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО), чрез процесуалния му представител срещу решение № 6184/20.10.2014 г., постановено по адм. д. № 5810/2014 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да се постановен съдебен акт, с който оспорената заповед да бъде потвърдена. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Димитър Великов Костов, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмена защита и в съдебно заседание. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 6184/20.10.2014 г., постановено по адм. д. № 5810/2014 г. по описа на АССГ е отменена Заповед № РД-30-868/19.05.2014 г. на председателя на ДАТО, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 224, ал. 2, т. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР, отм.), чл. 226, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ППЗМВР (отм.) във връзка с чл. 19г, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС), на Димитър Великов Костов, специалист III степен, в отдел "Кадрова дейност и атестация" към дирекция "Човешки ресурси" при ДАТО, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, но при нарушение на материалния и процесуалния закон, защото не е установено по категоричен начин извършването на нарушението, за което е наложено дисциплинарното наказание и е допуснато нарушение чл. 229, ал. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваната пред АССГ заповед е по повод извършено от Димитър Великов Костов нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 15.04.2014 г., в изпълнение на устна заповед на председателя на ДАТО му е предоставил неверни данни относно размера на платения годишен отпуск, които не отговарят на нормативната уредба на чл. 19е, ал. 3 от ЗСРС. Правилно и въз основа на пълен анализ на всички събрани по делото доказателства административният съд е приел, че описаното в заповедта дисциплинарно нарушение не доказано по безспорен и категоричен начин. Допълнително е установено и нарушение на процесуалните правила, а именно на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Преди налагане на наказанието Костов не е изслушан от дисциплинарнонаказващия орган, не са приети и писмени обяснения, адресирани до дисциплинарнонаказващия орган и съдържащи обяснения именно по повод конкретизираното в справката от 15.04.2014 г. деяние. Настоящият съдебен състав намира за правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд, че писмените обяснения дадени от инспектор Костов на 16.04.2014 г. касаят поставената върху докладна записка № РД-31-2566/15.04.2014 г. резолюция, в която по никакъв начин не е посочено, че е по повод установяване на дисциплинарно нарушение. В този смисъл допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила е достатъчно за да обоснове незаконосъобразността на оспорената пред АССГ заповед. Според чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.) дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Инструкция № Iз-2813 от 4.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 91 от 18.11.2011 г., в сила от 18.11.2011 г., отм., бр. 34 от 12.05.2015 г., респективно действаща при издаване на оспорената заповед), наказващият орган приема с резолюция даденото от провинилия се държавен служител писмено обяснение по образец. Отбелязват се датата, длъжността и името на органа. Обяснението е изготвено по образеца, представляващ приложение № 3 по чл. 10, ал. 2 от Инструкцията, който трябва да е утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи на основание § 4 от преходните и заключителни разпоредби на цитираната инструкция. Докладната записка, за която касационният жалбоподател твърди, че следва да бъде разглеждана като писмени обяснения по смисъла на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.) не е съставена по утвърдения образец, което съставлява още един аргумент в подкрепа на изводите на АССГ. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно АССГ е обосновал извод за допуснато нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.) дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения Правилен е и изводът на съда, че в случая в нарушение на изискванията на чл. 229, ал. 2 ЗМВР (отм.), заповедта не се съдържа обосновка за определяне на вида и размера на наказанието, съобразно конкретното извършено нарушение, настъпилите от него вредни последици, изложение на обстоятелствата, при които е извършено, както и оценка на цялостното поведение на служителя до момента. Не е обсъдено дали има виновно поведение изобщо от страна на Костов, каква е формата на вината и не е взета предвид тежестта на нарушението. В заповедта въобще липсват мотиви относно определеното дисциплинарно наказание като вид и размер, не са събрани и обсъдени данни относно цялостното поведение на служителя. Налагането на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" не е в хипотезите на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР (отм.), при които дисциплинарното наказание е посочено от законодателя, поради което излагането на мотиви защо е наложено определеното от органа наказание като вид и размер е задължителен елемент от правните мотиви към заповедта. Неоснователно е твърдението на касатора, че в процесната заповед ясно е посочено фактическото основание за налагане на дисциплинарното наказание. Разпоредбата на чл. 246 от ППЗМВР (отм.) регламентира задължителните реквизити, които следва да съдържа заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Органът е бил длъжен да посочи, както правните, така и фактическите основания за издаването на акта си и съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Следва да се посочи, че тежестта на доказване на обстоятелствата за наличие на дисциплинарно нарушение пада върху административния орган, съгласно чл. 170 от АПК, като в настоящия случай, както в административна, така и в съдебна фаза на производството, твърдяното от касатора дисциплинарно нарушение остава недоказано. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че съдебното решение е необосновано. Административният съд е обсъдил всички доказателства по делото, правилно е установил фактическата обстановка по спора и напълно точно е приложил материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно, законосъобразно, обосновано и постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. Ответникът е направил искане за присъждане на разноски за водене на делото пред настоящата касационна инстанция, което с оглед изхода на спора следва да бъде уважено, съгласно своевремнно направеното искане и представения списък на разноските в пълен размер при липса на възражение за прекомерност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение