Решение № 11007 от 2.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7357/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Т. Мисов от гр. Пловдив, чрез пълномощника адв. Т. Божинов, против решение 1084 от 31.05.2021 г. по адм. дело 1364/2020 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против решение 2153-15-143 от 23.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, в частта му с която е оставено в сила разпореждане [ЕГН]/Протокол 3045-15-42/12.06.2018 г. на ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив за събиране на сумата от 10824,73 лв., от които 7390,07 лв. главница за периода от 01.01.2013 г. до 31.10.2014 г. лихва 3434,66 лв., начислена към 12.06.2018 г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 12.06.2018 г. до окончателното погасяване на задължението. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Ответникът по касационната жалба директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив, не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор, чрез пълномощника гл. юрисконсулт Г. Вълчанова, излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поисканото от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, а решението на административния съд е правилно, поради което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от активно легитимирана страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Не се констатират пороците представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Не е налице необоснованост на съдебното решение, под формата на опорочено вътрешно убеждение на решаващия съд в насочике, ненормирани от закона. Изпълнени са указанията, дадени от Върховния административен съд. Касационният състав изцяло споделя приетата за установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд, въз основа на събраните по делото доказателства. С влязло в сила разпореждане [ЕГН]/Протокол 2141-15-6/08.01.2016 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив, на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 и чл. 68, ал. 4 от КСО е отменено разпореждане 40/Протокол 01039/22.05.2000 г. и всички последващи го разпореждания за изменение на личната пенсия на Т. Мисов и на основание чл. 68, ал. 4 от КСО, считано от 25.02.2006 г. му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено, при осигурителен стаж на лицето 22 г. 07 м. 10 дни трета категория труд. Установеният нов размер на осигурителния стаж на Мисов е различен от първоначално определеният с разпореждане 40/Протокол 01039/22.05.2000 г. 32 г. 07 м. 25 дни от втора категория, 03 г. 03 м. 01 ден трета категория, или на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж 44 г. 00 м. 25 дни, въз основа на който с разпореждането от 2000 г. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 2, ал. 1 от Закона за пенсиите (отм.). С процесното разпореждане [ЕГН]/Протокол 3045-15-42/12.06.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив, на основания чл. 98, ал. 2 от КСО във връзка с чл. 113 и чл. 114, ал. 1 от КСО и въз основа на влязлото в сила разпореждане [ЕГН]/Протокол 2141-15-6/08.01.2016 г. и решение 3014 от 09.03.2018 г. по адм. дело 1686/2017 г. на Върховния административен съд, е разпоредено Т. Мисов да възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 45 696,18 лв., от които главница за периода от 01.01.2008 г. до 31.20.2014 г. в размер на 24 415,40 лв. и лихва в размер на 21 280,78 лв., начислена към 12.06.2018 г. С разпореждането е прието, че задължението за периода от 01.09.1999 г. до 31.12.2007 г. е погасено по давност на основание чл. 115, ал. 1 от КСО. Т. Мисов е обжалвал по реда на чл. 117 от КСО разпореждане [ЕГН]/Протокол 3045-15-42/12.06.2018 г. С процесното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив, на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е заличено погасеното по давност задължение по обжалваното разпореждане за периода 01.01.2008 г. до 31.12.2012 г. в размер на 34 871, 45 лв. и е оставено в сила оспореното разпореждане за събиране на сумата от 10 824,73 лв., от които 7 390,07 лв. главница за периода от 01.01.2013 г. до 31.10.2014 г. и лихва 3 434,66 лв., начислена към 12.06.2018 г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 12.06.2018 г. до окончателното погасяване на задължението. В решението на директора на ТП на НОИ е посочено, че Мисов е получавал недобросъвестно сумите за пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което на основание чл. 113 във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, сумите получени за периода 01.01.2008 г. до 31.10.2014 г. подлежат на възстановяване от лицето. Посочил е, че в административното производство Мисов не е представил доказателства или допълнителна информация, които да формират различен извод от този за получавана от него недобросъвестна пенсия за осигурителен стаж и възраст. От представените документи се установява, че липсва положен осигурителен стаж от втора категория труд с продължителност 32 г. 07 м. 25 дни, при какъвто стаж е отпусната пенсия на жалбоподателя. Общата за възраст за пенсиониране през 1999 г. за мъжете при стаж от трета категория е 60 години. Към тази дата Мисов е бил на [възраст], не е имал и необходимия стаж от 20 години при втора категория, поради което безспорно е налице недобросъвестност при получаване на спорното право, тъй като същият се е пенсионирал при по-благоприятните условия на чл. 2, ал. 1, б. б от ЗП (отм.) две години по-рано от общата възраст [възраст] при липса на стаж от втора категория труд 20 години. От доказателствата по делото се установява също, че с решение 2357 от 13.12.2016 г. по адм. дело 1225/2016 г. на Административен съд - Пловдив е отхвърлена жалбата на Т. Мисов против решение 2153-15-123/03.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [ЕГН]/ПР-2141-15-6 от 08.01.2016 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Пловдив и е разпоредено след влизане в сила на решението, пенсионното досие да се върне на длъжностното лице по чл.98 ал.1 от КСО за произнасяне по искането за преизчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 102 от КСО. С решение 3014 от 09.03.2018 по адм. дело 1686/2017 г. на Върховния административен съд (ВАС) е оставено в сила решение 2357 от 13.12.2016 г. по адм. дело 1225/2016 г. Административен съд Пловдив. В мотивите си ВАС е посочил, че вследствие на установените факти е формиран извод, че органите на НОИ в хода на извършените проверки са положили необходимите усилия за установяване осигурителния стаж на Мисов. От друга страна жалбоподателят, като лице, претендиращо право на пенсия, не е доказал по пътя на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за отпускане на пенсия за ОСВ при условията на чл. 2 ал. 1 от ЗП (отм.). Относно добросъвестността на Мисов, ВАС е приел, че от събраните доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е бил недобросъвестен при получаване на първоначално отпуснатата му пенсия. Процесното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив е оспорено частично пред Административен съд Пловдив и е образувано адм. дело 2950/2018 г. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата против решение 2153-15-153/23.07.2018 г. на ръководителя на ТП на НОИ Пловдив, в частта, с която е оставено в сила разпореждане [ЕГН]/Протокол 3045-15-42/12.06.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО, са извършили проверки при посочените от Мисов осигурители, предвид обстоятелството, че пенсионното му досие не е открито в ТП на НОИ Пловдив. При тази проверка се е установило, че жалбоподателят не е притежавал осигурителен стаж от втора категория труд 32 г. 07 м. 25 дни и от трета категория 03 г. 03 м. 01 ден, а само осигурителен стаж от трета категория труд 22 г. 07 м. 10 дни, което сочи на големи различия при подаване на данните в заявлението за отпускане на пенсия през 2000 г. Прието е, че Мисов е съзнавал, че при подаване на документите си за отпускане на пенсия, осигурителният му стаж не отговаря на преференциалните условия по чл. 2, ал. 1, б. б от ЗП (отм.). Позовал се е на признание на Мисов, дадени по прокурорска преписка 4132/2015 г., че не е работил във въпросния период в КЗС Кремиковци и че написаното в декларация от 22.08.2013 г. до НОИ не е вярно, но го е направил, за да има съответствие с разпореждане 40 от 33.05.2000 г. До приключване на съдебното производство, жалбоподателят не е представил доказателства пред съда по смисъла на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), от които да се приеме за установено, че има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Обстоятелството, че пенсионното досие на Мисов не е налично в ТП на НОИ Пловдив, не опровергава извода, че е недобросъвестен при получаване на пенсията за осигурителен стаж и възраст. С решение 7372 от 12.06.2020 г., постановено по адм. дело 8355/2019 г., Върховният административен съд е отменил решение 1174 от 03.06.2020 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 2950/2018 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. За да постанови този резултат, съдът е приел, че са налице данни за голям брой липсващи пенсионни досиета в оригинал, издирени и изискани от ОД на МВР Пловдив, отдел Икономическа полиция. Приобщаване на пенсионната преписка на Т. Мисов към материалите по делото е от съществено значение за изясняване на съществения за изхода на спора въпрос - правото на пенсия на лицето и неговата добросъвестност при получаването й. Касационният състав е указал при новото разглеждане на делото, да бъдат установени всички факти и обстоятелства от значение за спора, вкл. дали сред намерените пенсионни досиета от полицията е и това на Мисов и същото да се приобщи по делото. Освен това, ВАС е указал, че следва да се обсъдят всички относими за спора възражения на жалбоподателя и да им се даде изричен отговор. Във връзка с отменителното решение на ВАС е образувано и адм. дело 1364/2020 г. на ВАС, по което е постановено и обжалваното пред настоящата инстанция решение 1084 от 31.05.2021 г. В съдебния акт е посочено, че през 2019 г., т. е. след издаване на оспорения административен акт на директора на ТП на НОИ Пловдив, по образувано досъдебно производство 260/2019 г. по описа на отдел ИП при ОД на МВР Пловдив, от които са отделени материали по друго досъдебно производство 282/2020 г. по описа на отдел ИП при ОД на МВР Пловдив, са приобщени като веществени доказателства открити пенсионни досиета, сред които и това на жалбоподателя Мисов, като съдържащите се в тях документи са изпратени на ТП на НОИ на магнитен носител въз основа на разрешение на РП Пловдив. Съгласно нарочна заповед от 25.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив е извършена проверка на пенсионното досие на Мисов, като са проверени вписаните в откритото заявление УП1 вх. 20583/02.05.2000 г. документи за трудов стаж и приложенията към същото, от които се е установило, че стажът от втора категория, представен и зачетен при отпускане на пенсията по чл. 2, ал. 1 от ЗП (отм.), считано от 01.09.1999 г., не съответства на събраните доказателства. Установено е, че в дружествата Строй Инженеринг ООД Пирдоп, Стремон -95 ООД, Емси ООД и Община Кърджали, за които е зачетен осигурителен стаж от втора категория при отпускането на пенсия през 2000 г., жалбоподателят не е работил при тези осигурители в периодите, за които е извършено запитването от органите на НОИ, не са издавани удостоверения и в тези периоди Мисов е отбивал военна служба, бил е студент и е работил при други осигурители, за което му е издаден обр. УП 3. В производството по адм. дело 1364/2020 г. пред Административен съд Пловдив е извършена и съдебно-почеркова експертиза по искане на жалбоподателя, която съдът е кредитирал като компетентно и професионално изготвена. От заключението по експертизата се установява, че подписът, положен срещу реквизита подпис в изследваното копие на документ от намереното пенсионно досие, а именно в долен десен ъгъл на молба за отпускане на пенсия вх. 20583/02.05.2000 г. от името на Мисов, е копие на подпис, който не е изпълнен от него. При тази фактическа обстановка, която се е осъществила след постановяване на оспорения административен акт, съдът е приел, че оспореното решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив, е издадено от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Разпореждането на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив, по което е било произнасянето на директора на ТП на НОИ - Пловдив с обжалваното решение, също е издадено от компетентен орган в хода на административно производство, развило се на основание чл. 98, ал. 2, във вр. с чл. 114, ал. 1 КСО. Възражението на жалбоподателя за некомпетентност на издателя на разпореждането е прието за неоснователно, тъй като нормата на чл. 114, ал. 1 от КСО касае общо възстановяването на недобросъвестно получени суми за всякакви осигурителни плащания, при което в чл. 114, ал. 3 е предвидена действително компетентност да издаде разпореждане длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, но в случая се касае специално до недобросъвестно получени плащания за пенсия, което иначе всякога е неоснователно плащане и специалната компетентност да издават разпореждания за възстановяване на такива, е на органа по чл. 98, ал. 1 от КСО. Съгласно чл. 114 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, съгласно която разпоредба, вземанията за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за неправилно извършени осигурителни разходи се събират с лихва в размер на законната такава. Разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО говори за неоснователно изплатени суми, докато тази на чл. 114, ал. 1 от КСО говори за недобросъвестно получени суми. В този смисъл неоснователно изплатените суми подлежат на връщане от субекта, който ги е получил, само ако са получени недобросъвестно, т.е. ако лицето е знаело според обстоятелствата, че този разход не му се полага. На жалбоподателя е установен е осигурителен стаж от 22 г. 07м. и 10 дни от трета категория, като в тази насока е налице и потвърждаване на тези констатации със съдебното решение на Административен съд - Пловдив по адм. дело 1225/2016 г., оставено в сила с окончателното решение на ВАС по адм. дело 1686/2017 г. Поради това и всички възражения на Мисов относно причините за установяване на това разминаване между приетия осигурителен стаж и съответно доход при първоначалното отпускане на пенсията през 1999 г. и тези, които са били установени в хода на извършената проверка от административния орган, приключила с разпореждането от 08.01.2016 г., оставено в сила с решението на директора на ТП на НОИ от 03.05.2016 г., е следвало да са предмет, а и същите са били практически обсъдени в хода на административното обжалване на разпореждането, респективно съдебното обжалване на решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив по посочените административни дела. Между страните не е спорно, че жалбоподателят е получавал пенсия въз основа на отмененото разпореждане от 22.05.2000 г., считано от 01.09.1999 г.