Решение № 9385 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2965/2010 г.

Решение № 9385 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2965/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Туристическа информация и регистрация" АД - гр. София, представлявано от изпълнителния директор Георги Попниколов, против решение № 124/8.01.2010 г., постановено по адм. д. № 6133/2009 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против ППСПДВ № 6/16.03.2009 г. на началника на Митница Кулата, потвърдено с решение № Т-32/3.07.2009 г. на директора на Регионална митническа дирекция - гр. София. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба и представените писмени бележки са изложени подробни съображения, обосноваващи посочените касационни основания. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго по същество, с което бъдат отменени обжалваните актове. Ответникът по касационната жалба - Началникът на митница Югозападна, и заинтересованата страна - НАП, не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на "Туристическа информация и регистрация" АД /"ТИР" АД/ - гр. София против постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 6/16.03.2009 г. на началника на Митница Кулата за събиране на мито в размер на 1296 лв., ДДС - 2529 лв., продуктова такса - 80 лв. и законна лихва за забава, считано от 12.02.2006 г. до погасяване на задължението, потвърдено с решение № Т-32/3.07.2009 г. на директора на Регионална митническа дирекция - гр. София. Съдът е осъдил "ТИР" АД да заплати на НАП сумата 374 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. За да постанови това решение, съставът на първоинстанционния съд е приел, че транзитната операция по извършения внос на лек автомобил "Форд", внесен с ЕАД № 5405/Т-11685/12.02.2006 г., не е приключена по установения ред, като внесения автомобил не е представен в получаващото митническо учреждение - Митница Пловдив в срок до 17.02.2006 г. Съдът е изложил, че съгласно ЗМ стоките, въведени на митническата територия на страната, трябва да бъдат незабавно превозени от лицето, което ги въвежда, съгласно нарежданията на митническите органи до съответното митническо учреждение, което в случая не е изпълнено и стоката е отклонена от митнически надзор, поради което е възникнало вносно митническо задължение. Посочено е, че според чл. 102 ЗМ отговорното лице, което в случая е "ТИР" АД, е титуляр на режима транзит и това лице е длъжно да представи стоките в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране. Според съда е безспорно, че внесеният лек автомобил не е бил манифестиран в получаващата митница и следователно е отклонен от митнически надзор. Съдът е приел, че в чл. 102, ал. 2 ЗМ е предвидено задължение за превозвача или получателя да представят стоката в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение, независимо от задължението на отговорното лице. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неуведомяване на дружеството за възникналите задължения по реда на чл. 206 от ЗМ, предвид обстоятелството, че Уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания изх. № 7100-0069/31.01.2007 г. на Началника на Митница Кулата е връчено по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка на представител на дружеството на 7.02.2007 г. По отношение на възражението за липса на уведомяване по чл. 259 от ППЗМ, съдът е приел, че дори такова уведомяване да липсва преди поканата за доброволно изпълнение, то това нарушение не е от категорията на съществените, тъй като в хода на административното и съдебното обжалване, жалбоподателят е имал възможност да ангажира доказателствата, от която възможност, той не се е възползвал. Развити са доводи, че не е налице и нарушение на разпоредбите на чл. 11а, § 2 от Регламент № 1062/87, в случай, че се приеме, че същият е приложим. Така постановеното решението е правилно. По делото не съществува спор от фактическа страна. Релевантните факти по спора са правилно установени от първоинстанционния състав на съда, така както са отразени в мотивите на обжалваното решение. Установено е безспорно, че през Митница Кулата с ЕАД № 5405/Т-11685/12.02.2006 г. е поставен под режим "транзит" посочения лек автомобил, който е насочен за митническо оформяне в Митница Пловдив в срок до 17.02.2006 г., както и че до тази дата режимът не е приключен, като стоката, заедно със съответните документи не са представени пред получаващото митническо учреждение. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали в случая правилно е ангажирана отговорността на "ТИР" АД. Правилен е изводът на съда, че жалбоподателят, касатор в настоящото производство, е титуляр на режима транзит, посочен като отговорно лице по транзитната операция в кл. 50 на единния административен документ. След като стоката и необходимите документи не са били представени за митническо оформяне по надлежния ред, режимът "транзит" не е приключен съгласно чл. 98 ЗМ. В разпоредбата на чл. 100, ал. 1 ЗМ е регламентирано, че титулярът на режима "транзит" е длъжен да представи стоките в непроменено състояние пред определеното митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране. Затова, след като "ТИР" АД се е задължил като отговорно лице по представената митническа декларация, отговаря за неизпълнението на транзитната операция. В тази връзка съдът правилно е цитирал разпоредбата на чл. 102 ЗМ и е достигнал до извода, че за внесената стока по процесния ЕАД не е изпълнено едно от изискванията за режима "транзит", поради което е възникнало вносно митническо задължение на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗМ вр. чл. 202, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗМ с отговорно лице - "ТИР" АД, гр. София. Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на чл. 206 ЗМ. Връчването на уведомлението по чл. 206 от ЗМ за размера на митните сборове и връчването на самото ППСПДВ е направено по пощата с писмо с обратна разписка. Доколкото ППСПДВ е обжалвано пред по-горестоящия административен орган в предвидения от закона срок, който тече от получаването на същото, то очевидно връчването не е опорочено и правата на защита на задълженото лице не са нарушени. Неправилно се поддържа в касационната жалба оплакване за нарушение на чл. 259 ППЗМ. Настоящият състав на касационната инстанция споделя изложеното в оспореното решение, че невръчването на "уведомление за пристигане" по смисъла на ал. 2 на цитираната разпоредба не представлява съществено нарушение на процесуални правила. От съществено значение е и обстоятелството, че жалбоподателят не е твърдял нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното, че режимът транзит е редовно приключен и че разполага с доказателства за това. Напротив, той е имал възможност да представи тези доказателства, ако такива са съществували, но не го е сторил, нито е поддържал твърдение, че разполага с такива доказателства. Поради това, неоснователен е наведеният едва в касационната жалба довод, че са нарушени правата му на защита, поради допуснати нарушения в административното производство. Както бе изложено по-горе в мотивната част на настоящия съдебен акт, връчването на самото ППСПДВ е направено по пощата с писмо с обратна разписка и поради това, че постановлението е обжалвано пред по-горестоящия административен орган в предвидения от закона срок, който тече от получаването на същото, то очевидно връчването не е опорочено и правата на защита на задълженото лице не са нарушени. Позоваването на касатора на решението на Европейския съд от 8.03.2007 г., постановено в производство по преюдициално запитване по дело С-44/06, не обосновава различни от изложените изводи. Решението е постановено във връзка с тълкуване на чл. 11а, ал. 2 от Регламент /ЕИО/№ 1062/87 г. на Комисията от 27.03.1987 г. относно разпоредбите за прилагане, както и за мерките за опростяване на режима на общностен транзит /ОВ L 107, стр. 1/, изменен с Регламент /ЕИО/№ 1429/90 г. на Комисията от 29.05.1990 г. и предвидения с нея тримесечен срок за представяне на доказателства за редовността на транзитната операция. Поради това че към момента на осъществяване на фактическия състав за възникване на митническото задължение, както и към издаване на обжалваното ППСПДВ, Р България още не е била чл. на Европейския съюз, то посочените общностни правни актове не са били приложими в Р България, поради което не могат да бъдат взети предвид при решаване на конкретния правен спор. Предвид изложените съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо А отделение