Решение № 9670 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1581/2018 г.

Решение № 9670 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1581/2018 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Р. А., чрез процесуален представител, против решение № 1978/8.12.2017 г. по адм. дело № 563/2017 г. на Административен съд - Б., с което е отхвърлено оспорването й на заповед № РД-12-14/3.07.2017 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Б.. Касационната жалбоподателка излага съображения за незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди, че съдът необосновано е направил извод, че органът не бил длъжен да прецени квалификацията, стажа и ранга преди съкращаването. Намаляването на броя на служителите, изпълняващи еднаква длъжност не е реална форма на съкращаване на щата, тъй като длъжността продължава да съществува като система от функции и задължения. Съдът при постановяване на решението си е игнорирал факта, че административният акт, въз основа на който е издадена обжалваната заповед, е породила действието си още на 1.05.2017 г., а длъжността на Андонова е съкратена на 3.07.2017 г. Не е разгледан въпросът при каква процедура е изменено последното длъжностно разписание. Не е отчетено, че в поименното длъжностно разписание от 12.04.2017 г. служителката фигурира на заеманата длъжност, макар да има одобрено ново длъжностно разписание. Не е обсъдено, че оспорената заповед е връчена по време на отпуск по болест, ползван от оспорващата. Иска отмяна на съдебния акт. Претендира разноски. Ответникът директор на Областна дирекция "Земеделие" - Б., чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Й. А. е заемала длъжността "старши експерт" в Дирекция "Аграрно развитие" към ОДЗ - Б. с ранг IV-ти старши, преназначена със заповед № РД-09-22/4.03.2013 г. на директора на ОДЗ - Б.. По силата на длъжностно разписание на ОДЗ - Б., утвърдено със заповед № 08-051/22.03.2016 г. на директора на ОДЗ, в сила от 22.03.2016 г., общата численост на ОД "Земеделие" - Б. е 87 щатни бройки, от които в Г. Д. "Аграрно развитие" към ОДЗ са както следва: "главен директор" - 1 щатна бройка, "главен инспектор" - 2 щатни бройки, "главен експерт" - 3 щатни бройки, "старши експерт" - 6 щатни бройки, "младши експерт" - 1 щатна бройка и "главен специалист" - 1 щатна бройка (стр. 48-52 от делото). Длъжностното разписание е съгласувано с министъра на земеделието и храните. Със заповед № РД-08-022/3.02.2017 г., на основание чл. 3, ал. 1, ал. 3, т. 6 и ал. 4 от Устройствения правилник на областните дирекции директорът на ОДЗ е утвърдил ново длъжностно разписание на дирекцията, считано от 1.05.2017 г. Видно от утвърденото длъжностно разписание общата численост на структурата е 84 щатни бройки (т. е. общата численост е намалена с 3 щ. бр.), от които в Главна дирекция "Аграрно развитие" към ОДЗ "главен директор" - 1 щатна бройка, "главен инспектор" - 2 щатни бройки, "главен експерт" - 3 щатни бройки, "старши експерт" - 5 щатни бройки (съкратена е една щ. бр., представляваща заеманата от оспорващата длъжност), "младши експерт" - 1 щатна бройка и "главен специалист" - 1 щатна бройка - (стр. 43-47). Длъжностното разписание е съгласувано с министъра на земеделието и храните. на основание на новото длъжностно разписание е издадена оспорената заповед № РД-12-14/3.07.2017 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Б., а правоотношението на Й. А. е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл поради съкращаване на длъжността. За да отхвърли оспорването съдът е приел, че е налице основанието на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебно правоотношение. Намаляването на щатните бройки за дадена длъжност, която продължава да съществува и след съкращаването на щата, но в по-малък брой, е форма на съкращаване на длъжността, като административният орган има право на преценка на кои служители да прекрати правоотношението, защото действа при условията на оперативна самостоятелност. Това е въпрос по целесъобразност, възложен за решаване на ръководителя на звеното, свързан с преценката за възможно най-правилното разпределяне на задълженията. Решението е правилно. Защитната теза, че органът по назначаване е длъжен да осъществи подбор и да запази тези служители, които са с по-голям професионален опит, е неоснователен. Трайна и непротиворечива е съдебната практика в разбирането си, че при съкращаване на длъжност в администрацията при условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл органът по назначаване не е обвързан от правила за извършване на подбор, освен в случаите, в които той сам е приел изрични такива с вътрешен ведомствен акт. В настоящия казус няма данни в ОДЗ - Б. да са действали вътрешни правила за извършване на подбор при съкращаване. Правилни са мотивите на съда, че намаляването на щатните бройки за дадена длъжност, която продължава да съществува и след съкращаването на щата, представлява съкращаване на длъжността. Фактът, че длъжността "старши експерт" продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания, не води до извод, че конкретната длъжност не е съкратена. щатните бройки са намалени с 1 щатна бройка, а намаляването на броя на служителите, изпълняващи една и съща длъжност дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с избран от него служител на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Ако се приемат доводите на касатора, че съкращаване на щат следва да е налице единствено в случаите, в които длъжността е престанала да съществува като нормативно установена позиция, то органът по назначаване би бил длъжен да съкрати всички щатни бройки за дадена длъжност, вместо да разпредели съществуващите задължения да бъдат извършени от по-малък брой служители, какъвто е процесният случай. Обстоятелството, че единствено на Андонова са били възложени и други допълнителни задължения, които впоследствие са възложени на друг служител, не променя горния извод. Обстоятелството, че след прекратяването на правоотношението с Андонова, са обявени конкурси за заемане на две нови експертни длъжности в същата дирекция не обосновава извод за превратно упражняване на власт от органа по назначаването, защото обявените конкурси са за длъжности, различни от заеманата от Андонова длъжност. Едната от двете длъжности, за която е обявен конкурс в същата главна дирекция "Аграрно развитие", е за длъжността "младши експерт", която е вакантна и към момента на прекратяване на служебното правоотношение с Андонова, т. е. не е налице новоразкрита длъжност. Длъжностното разписание, послужило като основание за издаване на обжалваната заповед, е утвърдено със заповед № РД-08-022/3.02.2017 г., и е влязло в сила по-късно на 1.05.2017 г. Заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на Андонова е издадена 2 месеца след това на 3.07.2017 г., което обстоятелство не нарушава закона, защото заповедта е издадена след и на основание новото длъжностно разписание. Касационната жалбоподателка е получавала заплата за извършваната от нея работа на посочената длъжност. В поименното щатно разписание от 12.04.2017 г. името на жалбоподателката е включено, защото заповед № РД-08-022/3.02.2017 г. е породила действието си на 1.05.2017 г. Неоснователно е твърдението на касатора, че АССГ е следвало да приложи чл. 333 от КТ. Законът за държавния служител е специален по отношение на КТ и не урежда и недопуска особена закрила при връчване на акт за прекратяване на служебно правоотношение при ползван отпуск по болест, по арг. от чл. 107б от ЗДСл. Като правилно решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за изплащане на правната помощ, платимо от касатора. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,