Решение № 6251 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10448/2013 г.

Решение № 6251 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10448/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на зам.-директора на ТД на НАП - София срещу Решение № 2367/10.04.2013 г. постановено по адм. д. № 2179/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена издадената от него Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 12713-01885529/10.01.2012 г. - запечатване на търговски обект "интернет - център за съдействие на клиенти", находящ се в гр. Благоевград, на ул. "Джеймс Баучер" № 2 и е наложена забрана за достъп до обекта за срок от един месец. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и в писмени бележки, като моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него постанови друг, по съществото на спора, с който да отхвърли релевираната жалба. Ответникът по касационна жалба - "Скай спорт 365 - България" ООД моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила по съображения, изложени в писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество, е основателна. Оспорената пред административния съд заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена след извършена проверка на 22.11.2011 г. на обект - интернет център за съдействие на клиенти за интернет залагания върху резултатите от спортни състезания, находящ се в гр. Благоевград, ул. "Джеймс Баучер" № 2, стопанисван от "Скай спорт 365 - България" ООД. Констатирано е, че в центъра се приемат суми в брой за залагания, издават се разписки от принтер, свързан с компютър, като в разписката се посочва с кодове потребител, име, спортно събитие, за което е направен залогът, дата и час на залагането, коефициент залог в евро и лева. Установено е още, че в обекта залозите се приемат от София Дойчинова, която е дала обяснения, че изплаща и печалби. В акта е констатирано, че не се издават фискални бонове от фискално касово устройство, като в обекта няма такова, а според органа по приходите издаваните разписки за залог не представляват ценни книжа съгласно Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа. Поради това е прието, че извършваните залагания е следвало да бъдат отчетени чрез издаване на фискална касова бележка, а с неиздаването на такава е осъществено нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Позовавайки се на издаденото наказателно постановление и на основание чл. 186, ал. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, касаторът е издал оспорената заповед, с която е наложил принудителната административна мярка - запечатване на обекта за срок от един месец. Съдът е обсъдил приложените по делото писмени доказателства, според които залаганията са извършвани на интернет сайт в обекта от страна на служителя и на клиента е издавана разписка. Посочил е, че по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки и услуги в или от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Съобразил е още, че издаваната разписка удостоверява, че е сключен договор за залог между играча и австрийското дружество. Счел е, че "Скай спорт 365 - България" ООД не е негов комисионер, тъй като единствено приема залозите от името и за сметка на австрийското дружество, а издадената разписка удостоверява сключването на договор на територията на Австрия. Уточнил е, че между играчите и българското дружество няма сключена сделка, както и че фискалните бонове не представляват утвърден от Държавната комисия по хазарта удостоверителен знак. В обобщение е приел, че не е извършвана доставка от дружеството при сключване на договорите за хазартен залог и не е осъществено нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Съдът е изложил мотиви, че изискването за наличие на фискално устройство в обекта и за издаване на фискални бонове за суми, които "Скай спорт 365 - България" ООД получава за австрийското дружество противоречи на забраната за ограничаване на свободното предоставяне на услуги в ЕС, на принципа на пропорционалността, както и на разрешенията в тълкувателно приложимото Решението на СЕО по дело С-243/01. Решението е неправилно. Настоящата инстанция споделя доводите на съда, че по договора си с австрийското дружество "Скай спорт 365-България" ООД извършва посредническа услуга като приема залози на български клиенти и ги регистрира в Интернет сайт по сметка на австрийското дружество от името и за сметка на последното. За приетите залози българското дружество издава разписка от името на австрийското дружество, която не е утвърдена по чл. 18, т. 1 от приложимия Закона за хазарта (отм.). Не е спорно по делото, че както австрийското дружество, така и българският посредник, не притежават разрешение за организиране на хазартни игри на територията на Република България съгласно чл. 4 и чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗХ (отм.). Не са налице и изискуемите се по чл. 62, чл. 37, ал. 5 и 7 от ЗХ (отм.) утвърдени удостоверителни знаци за извършените залози, одобрени правила и система за подаване на информация за формирането и разпределение на печалбите, която осигурява предаването на необходимите данни до информационната система на НАП преди настъпването на събитието, определящо разпределението на печалбите. В този аспект съдът не е обсъдил аргумента в писмената защита на издателя на акта за приложимост на чл. 29 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, съгласно който принудителната административна мярка се налага, когато не е спазен редът за издаване на съответния документ за продажба, отпечатан и издаден по установения ред за доставката/продажба. В случая е следвало дейността организиране на хазартни игри на територията на страната да се извършва с разрешение на Държавната комисия по хазарта след утвърдени от нея правила, система за подаване на информация в НАП за направените залози и печалби и утвърден образец на разписките за приетите залози като удостоверителен знак. След като издаваните разписки не съответстват на установения нормативен ред, то неправилен е изводът на съда, че не са налице условията на чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС. По аргумент от чл. 29, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., когато посредникът събира суми от името и за сметка на друго лице, продажбите се регистрират чрез фискално устройство на посредника, което се програмира така, че продажбите на доверителя да се регистрират в отделен департамент за всеки доверител, като департаментът посочва името на доверителя. Цитираните разпоредби сочат, че българското дружеството е следвало да отчита продажбите на залози по описания начин чрез фискално устройство и да издава касови бележки, след като издаваните разписки от името на австрийското дружество не са утвърдени от Държавната комисия по хазарта и не е налице изключението по чл. 4, т. 3 от Наредбата, позволяващо да не се ползва фискално устройство за отчитане на продажбите. Неправилно съдът е приел, че с изискванията за отчитане на продажбите на залози се нарушава свободата на предоставяне на услуги в ЕС и е в противоречие с осъществените в тази връзка от СЕС тълкувания на приложимите общностни норми. Съдът неправилно се е позовал на решението по дело С-243/01 на СЕО, тъй като не е налице сходство във фактическия състав. В Закона за хазарта (отм.) и в действащия Закон за хазарта е въведен разрешителен режим за организиране на хазартни игри със залагания върху резултатите от спортни състезания по Интернет, който е съответстващ на изложеното от СЕС в Решението по дело С-42/07, в което е прието, че е допустимо да бъде забранено на оператори от една държава-членка да предлагат хазартни игри по Интернет на територията на друга държава-членка по съображения за защита на потребителите и затруднен контрол върху дейността на оператора. Гореизложеното обосновава извода на настоящия състав, че при извършване на посредническа дейност във връзка с хазартни игри със залагания върху резултатите от спортни състезания по Интернет без дължимото разрешение по чл. 4 от Закона за хазарта (отм.), без утвърждаване на удостоверителни знаци - разписки и без фискално устройство, дружеството е осъществило посоченото в заповедта нарушение, с оглед на което законосъобразно административният орган е наложил регламентираната в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителна административна мярка и е определил максималния срок за налагането й. Като е достигнал до обратния извод и е отменил издадената заповед, първоинстанционният съд е постановил решение, което страда от инвокираните касационни пороци и като неправилно следва да бъде отменено. Вместо него, следва да се постанови друго решение, по съществото на спора, с което предявената срещу заповедта жалба бъде отхвърлена. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,