Решение № 10602 от 8.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2672/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. П. И., А. В. Ц., Басет Мениджмънт ЕООД, Г. Е. Г., Г. Е. Н., Дивила 303 ЕООД, Е. П. М., И. Л. Г., Илка Инвест ЕООД, Имот консултинг ЕООД, К. И. И., Л. М. П., М. В. Х., П. А. Б., Р. В. А., Р. Г. П., Р. Й. Л., Ц. К. В. и Ц. Р. Л. Н., чрез процесуалния представител адв. И., срещу решение 7516 от 04.12.2023 г., постановено по адм. дело 2320/2023 г. по описа на Административен съд София град в частта, с която се отхвърлят жалбите им против заповед РВТ22-РА50-157/21.09.2022 г. на главния архитект на район Витоша, Столична община, и са осъдени да заплатят разноски по делото, и по частна жалба на А. П. И., А. В. Ц., Басет Мениджмънт ЕООД, Г. Е. Г., Г. Е. Н., Дивила 303 ЕООД, Е. П. М., И. Л. Г., Илка Инвест ЕООД, Имот консултинг ЕООД, К. И. И., Л. М. П., М. В. Х., П. А. Б., Р. В. А., Р. Г. П., Р. Й. Л. и Ц. Р. Л. Н. срещу решение 7516 от 04.12.2023 г., постановено по адм. дело 2320/2023 г. по описа на Административен съд София град в частта, с която се оставя без разглеждане жалбата им против заповед РВТ22-РА50-157/21.09.2022 г. на главния архитект на район Витоша, Столична община, в частта й по т. 1, и се прекратява производството по делото, както и по частни жалби на Алог Пропъртис ООД, чрез процесуалния представител адв. К., и на А. П. И., А. В. Ц., Басет Мениджмънт ЕООД, Г. Е. Г., Г. Е. Н., Дивила 303 ЕООД, Е. П. М., И. Л. Г., Илка Инвест ЕООД, Имот консултинг ЕООД, К. И. И., Л. М. П., М. В. Х., П. А. Б., Р. В. А., Р. Г. П., Р. Й. Л., Ц. К. В. и Ц. Р. Л. Н., чрез процесуалния представител адв. И., срещу определение 554 от 16.01.2024 г., постановено по адм. дело 2320/2023 г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в оспорената му част поради нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил, че в оспорената заповед не се съдържат никакви мотиви в нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК. Според касаторите съдът не е съобразил също така, че заповедта е постановена в нарушение на чл. 108, ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, тъй като преценката за целесъобразност и икономичност на плана следва да се извърши не само с оглед цялостното устройствено решение, но и при спазване разпоредбите относно отделните имоти и с оглед правата и интересите на всеки отделен адресат на тези предвиждания. Възразява се още, че неправилно съдът приема, че жалбоподателите препятстват упражняването на правото на собственост на заинтересована страна. Претендира се отмяна на съдебното решение в оспорената част и решаване на спора по същество, като се отмени оспорената заповед, както и се присъдят разноски по делото.Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника Алог пропъртис ООД. В частната жалба на А. И., А. Ц., Басет Мениджмънт ЕООД, Г. Г., Г. Н., Дивила 303 ЕООД, Е. М., И. Г., Илка Инвест ЕООД, Имот консултинг ЕООД, К. И., Л. П., М. Х., П. Б., Р. А., Р. П., Р. Л. и Ц. Л. Н., се излагат доводи за неправилност на съдебното решение в частта му, имаща характер на определение. Твърди се, че частните жалбоподатели са с доказани права по отношение на имоти с идентификатори 68134.1933.2354, 68134.1933.2252 и 68134.1933.2253, съседни на имот с идентификатор 68134.1933.2250, поради и което са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131 от ЗУТ и в частта по т. 1 от процесната заповед. Претендира се отменя на решението в тази му част, ведно с произтичащите от това законови последици. В частната жалба на А. И., А. Ц., Басет Мениджмънт ЕООД, Г. Г., Г. Н., Дивила 303 ЕООД, Е. М., И. Г., Илка Инвест ЕООД, Имот консултинг ЕООД, К. И., Л. П., М. Х., П. Б., Р. А., Р. П., Р. Л., Ц. В. и Ц. Л. Н. срещу определението по чл. 248 от ГПК се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност, поради липсата на надлежен диспозитив, както и с оглед на това, че на процесуалния им представител е платено адвокатско възнаграждение в единичен размер, а и частните жалбоподателите не са усложнявали съдопроизводството. Претендира се отменя на определението, ведно с произтичащите от това законови последици. В частната жалба на Алог Пропъртис ООД се излагат доводи за немотивираност на определението по чл. 248 от ГПК, тъй като липсват мотиви защо съда приема, че той няма право да получи пълния размер на разноските, които е направил. Иска се отмяна на определението и присъждане на дейстително направените разноски по делото в пълен размер. Ответникът главен архитект на район Витоша, Столична община, редовно призован, чрез пълномощника си юрк. Г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и частните жалби. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касаторите. Ответниците Б. Б. Б., В. М. А. Б., К. М. Н., Л. К. М., В. П. Г. В., Б. В. Б. и Я. К. П., редовно призовани, чрез особен представител адв. В., изразяват становище за основателност на касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки. Ответниците Р. М. Б., Е. Й. А., О. Ц. В., Дарамис Папая МЛ Проджект ООД, Й. Ж. М., Рум Трейд ЕООД, Интеко Дупница ООД, И. П. И., Б. М. И., Х. М. М., Е. М. М., Д. И. П., Алл-Макс ЕООД, Ц. Х. Б., А. П. В., А. Х. М., Интер Холд ЕООД, И. М. М., Н. М. К., П. М. К., К. И. П., В. К. П. и М. П., редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразява становище по касационната жалба и частните жалби. Ответника Алог пропъртис ООД, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Д., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото, съгласно приложен списък на разноските. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и частните жалби. I. По касационната жалба и частната жалба срещу съдебното решение: Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба и частната жалба за допустими, като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и чл. 230 от АПК. Разгледани по същество касационната и частната жалби са неоснователни. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на касаторите срещу заповед РВТ22-РА50-157/21.09.2022 г. на главния архитект на район Витоша, Столична община, с която на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е одобрен проект за изменение на план за регулация /ИПР/ за обединяване на УПИ XXXVI ТП и УПИ XXXVII СО, засягащо контактни УПИ XXXVIII СО и УПИ XXXI 1182, по имотната граница на поземлен имот с идентификатор 68134.1933.2250, от които се образуват нови УПИ XXXVII 2250 за ЖС и ТП, УПИ XXXVIII СО и УПИ XXXI 1182, кв. 60 по плана на гр. София, м. Манастирски ливади запад и изменение на уличната регулация, като се създава тротоарно уширение между о. т. 202 и о. т. 279а /т. 1/, както и проект за изменение на плана за застрояване /ИПЗ/ с указани параметри и начин на застрояване на новообразувания УПИ XXXVII 2250 за ЖС и ТП, кв. 60 /т. 2/, съгласно приложения проект към заповедта. По така подадената жалба първоинстанционният съд е приел, че активно легитимирани да оспорорят заповедта в частта й по т. 2 са всички жалбоподателите, в качеството им на съсобственици на поземлени имоти, съседни на имота, предмет на плана и на който се променя предназначението, а активно легитимиран да оспори заповедта в частта й по т. 1 е само Ц. В., като собственик на имот с идентификатор 68134.1933.1182, засегнат от ИПР, като жалбата на останалите жалбоподатели е оставена без разглеждане в тази й част на основание чл. 159, т. 4 от АПК. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед в частта й по т. 2 първоинстанционният съд е приел, че макар и жалбата да е подадена от заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, същата е неоснователна, както и че се явява неоснователна и жалбата подадена от заинтересовано лице по чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗУТ срещу т. 1 от заповедта. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган в съответствие със заповед СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. на кмета на Столична община /т. 6.13/, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда още, че в съответствие със задължителната съдебна практика, мотивите на органа могат да се съдържат и в документите от преписката по издаване на акта, като в процесниня случай това са заповедта за допускане изработването на ИПРЗ, мотивираното предложение, мотивите, изложени в Протокол 34, т. 3 от проведено на 15.09.2022 г. заседание на Районен експертен съвет по устройство на територията /РЕСУТ/ за приемането на проекта, графичните части и др., както и в заповедта изрично е посочено правното основание за нейното издаване. По отношение на административно-производствените правила съдът е обосновал извод, че дори и да е допуснато нарушение на чл. 128, ал. 3 от АПК за съобщаване на проекта за ИПРЗ по отношение на някои от жалбоподателите и заинтересованите страни, то това нарушение автоматично не може да се определи, като съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, тъй като такова е само това нарушение, което ако не е било допуснато, би могло да доведе до други фактически установявания на органа и до друго решение на въпроса, предмет на производство, в случая релевантните за издаването на заповедта факти са били правилно установени. Административният съд приема също така, че е налице и посоченото в заповедта материално-правно основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, доколкото процесното ИПР се изразява в това, че от УПИ XXXVI - ТП и УПИ ХХХVII - СО се образува нов УПИ ХХХVІІ за жс и тп, разположен по имотните граници на собствения на "Алог пропъртис" ООД имот с идентификатор 68134.1933.2250 по кадастралната карта, одобрена със заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, изменена със заповед РД-18-9573/26.06.2014 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - София, т. е. след одобряването на сега действащия ПУП със заповед РД-09-50-66/10.02.1999 г. и заповед РД-09-50- 853/10.12.2013 г. Според съда основанието за изменение на ПР е основание и за изменение на ПЗ за имотите, предмет на заповедта, като по делото безспорно се установява от заключението на вещото лице, че то съответства не само на приложеното от органа материалноправно основание, но и на нормите сочени от жалбоподателите за нарушени - чл. 18, ал. 1, чл. 32, ал. 2 и чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. Позовавайки се и на заключението на вещото лице, съдът приема също така, че с одобреното с оспорената заповед изменение на ПУП достъпът на съществуващите УПИ-та по действащия ПУП остава непроменен. Според съда желанието на жалбоподателите да запазят фактическото положение - като преминават през имота на Алог пропъртис ООД и излизат на [улица], няма нищо общо с нормата на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Правилно първоинстанционният съд е приел жалбата на А. И., А. Ц., Басет Мениджмънт ЕООД, Г. Г., Г. Н., Дивила 303 ЕООД, Е. М., И. Г., Илка Инвест ЕООД, Имот консултинг ЕООД, К. И., Л. П., М. Х., П. Б., Р. А., Р. П., Р. Л. и Ц. Л. Н. за недопустима в частта й, с която е оспорена т. 1 от процесната заповед, като подадена от лица, които нямат качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131 от ЗУТ, доколкото същите не се легитимират като собственици на имоти, засегнати от процесното ИПР. Разпоредба на чл. 131 от ЗУТ очертава кръга на заинтересованите лица, за които законодателят признава право на жалба срещу индивидуалните административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, какъвто акт е процесната заповед. Съгласно чл. 131, ал. 1 от ЗУТ заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В съответствие с разпоредбата на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са: имотите - предмет на самия план; съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. В конкретния случай с т. 1 от оспорената заповед е одобрено изменение на ПУП ПР за УПИ XXXVI ТП и УПИ XXXVII СО, както и за контактни УПИ XXXVIII СО и УПИ XXXI 1182, по имотната граница на поземлен имот с идентификатор 68134.1933.2250, като от тях се образуват нови УПИ XXXVII 2250 за ЖС и ТП, УПИ XXXVIII СО и УПИ XXXI 1182, кв. 60. Видно от графичната част на процесната заповед, както и от заключението на вещото лице по приетите основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, с процесното ИПР се засягат единствено имоти с идентификатори 68134.1933.1774 и 68134.1933.1182, съставляващи УПИ XXXVIII СО и УПИ XXXI 1182, кв. 60, поради и което легитимиран да оспори заповедта в тази й част е единствено Ц. В. собственик на имот с идентификатор 68134.1933.1182. За останалите жалбоподатели, доколкото същите не се легитимират като собственици и носители на вещни права по отношение на имоти с идентификатори 68134.1933.2250, 68134.1933.1774 и 68134.1933.1182 и не притежават качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 ,т. 1 от ЗУТ, не е налице правен интерес от оспорване на т. 1 от заповедта, както и правилно приема административния съд. Тези жалбоподатели притежават само качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, поради и което за тях е налице правен интерес от оспорване на процесната заповед в частта й, с която се одобрява ИПЗ за новообразуван УПИ XXXVII 2250, отреден за ЖС и ТП /т. 2/. Правилно съдът приема също така, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, съгласно изискването на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ и в съответствие с делегираните правомощия със заповед СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. на кмета на Столична община, както и че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Законосъобразен е и извода на съда, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като в същата е посочено правно основание, което кореспондира на изложените фактически доводи. В тази връзка се явяват неоснователни наведените от касационните жалбоподатели доводи за нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК при издаване на оспорената заповед. Съдебната практика приема трайно и безпротиворечиво становището, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени отделно от него в писмен документ, приложен към преписката. В случая към административната преписка са приобщени писмени доказателства, установяващи фактическите основание за издаване на заповедта заповед РВТ22-РА50-62/11.04.2022 г. на главния архитект на район Витоша, Столична община; мотивирано предложение; Протокол 34/15.09.2022 г. на РЕСУТ и графична част към заповедта. Правилно административният съд е обосновал и извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. С одобреното със заповедта ИПР се обединяват УПИ XXXVI ТП и УПИ XXXVII СО по имотните граници на поземлен имот с идентификатор 68134.1933.2250, като от тях се образуват нови УПИ XXXVII 2250 за ЖС и ТП, УПИ XXXVIII СО и УПИ XXXI 1182, кв. 60 по плана на гр. София, м. Манастирски ливади запад, и се създава тротоарно уширение между о. т. 202 и о. т. 279а /т. 1/, както и се ИПЗ с указани параметри и начин на застрояване на новообразувания УПИ XXXVII 2250 за ЖС и ТП, кв. 60 /т. 2/. От събраните по делото доказателства, в това число и от заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява, че регулационните граници на новообразувания УПИ XXXVII 2250 за ЖС и ТП, кв. 60 са поставени в съответствие с имотните граници, съобразно одобрената и влязла в сила кадастрална карта, на имот с идентификатор 68134.1933.2250. Изложеното сочи на наличие на предпоставките на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, визиран като правно основание за изменението на ПР в процесната заповед. Това правно основание е в съответствие с фактическото изменение на ПР, визирано както в текстовата част на заповедта, така и в графичната част, неразделна част от заповедта. Следователно, изводът на административния съд, че заповедта в частта й по т. 1 се явява законосъобразна се базира на правилно прилагане хипотезата за изменение на ПУП - ПР по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Цитираната разпоредба съставлява самостоятелно основание за изменение на действащия ПУП-ПР, когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните, без да дава възможност за преценка правилността на нанасянето в кадастралната карта. Този вид изменение на ПУП-ПР не изисква съвместно подаване на заявление и от засегнатите от изменението собственици на съседни имоти, както и не е обвързано със съгласието на посочените собственици. Единственото условие е кадастралната карта да е влязла в сила, респ. нейното изменение, и да е налице разминаване на кадастралните граници с регулационните по действащия ПУП, каквото разминаване се установява по делото в конкретния случай. Правилен е и извода на съда за законосъобразност на заповедта и в частта й по т. 2, с която се одобрява ИПЗ за новообразувания УПИ XXXVII 2250 за ЖС и ТП, доколкото по делото се установява, че предвидените параметри на застрояване са в съответствие с предвижданията на действащия ПУП за кв. 60 и Общия устройствен план на Столична община, както и не са предвидени намалени разстояния през улица, странични граници на имоти и през дъното на имота. Неоснователно се явява възражението на касаторите, че при одобряване на процесното изменение на ПУП е нарушена разпоредбата на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. От приетата по делото основна съдебно-техническа експертиза безспорно се установява, че с процесното ИПРЗ не се предиждат промяна на регулационните линии на [улица], освен в участъка при югоизточната уличнорегулационна линия, с което се разширява тротоара пред УПИ XXXV 1186, 1187, както и не се предвиждат каквито и да било изменения, налагащи промяна на съществуващата транспортно-комуникационна мрежа и техническа инфраструктура, противно на изложеното в касационната жалба за нарушен достъп и липсата на такъв до [улица]. Както и правилно е приел административния съд, достъпът на съществуващите УПИ-та по сега действащия ПУП остава непроменен, доколкото УПИ XXX 1181, УПИ XXIX 1180, УПИ XXXI 1182, УПИ XXXII 1183, XXXIII 1184, УПИ XXXIV 1185 и УПИ XXXV 1186, 1187 са с лице към улица с о. т. 203, о. т. 219, о. т. 218 и о. т. 217, представляваща [улица], която е реализирана на място, съгласно приетата по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза. По отношение на твърденията на касационните жалбоподатели, че с процесното ИПРЗ се стеснява [улица]и живущи остават без осигурен достъп до улицата, следва да се има предвид, че видно от графичната част на процесната заповед, регулационните граници на новообразувания УПИ XXXVII 2250 за ЖС и ТП, кв. 60 са поставени в съответствие с имотните граници само в частта относно УПИ XXXVIII СО и УПИ XXXI 1182, съставляващи имоти с идентификатори 68134.1933.1774 и 68134.1933.1182, но не и в частта на уличната регулация по отношение на [улица]. От друга страна и преди процесното изменение на ПУП същият не е предвиждал възможност за осигуряване за съседните УПИ-та на достъп до [улица]чрез преминаване през имотите, собственост на ответника Алог Пропъртис ООД - УПИ XXXVI ТП и УПИ XXXVII СО, които с оспорената заповед се обединяват в едно УПИ. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София град е правилно и не са налице сочените от касаторите и частните жалбоподатели основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника главен архитект на район Витоша, Столична община, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, касаторите ще следва да бъдат осъдени да заплатят такова в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Основателно се явява и искането на ответника Алог пропъртис ООД за присъждане на съдебни разноски, представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение.В проведеното открито съдебно заседание на 24.09.2024 г. процесуалният представител на касаторите е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на този ответник, което настоящият състав намира за основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото пред настоящата инстанция и проведеното едно открито съдебно заседание. Общата дължима сума на разноските следва да бъде редуцирана при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размер близък на адвокатското възнаграждение, определен в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при съобразяване и на дължимо ДДС, а именно 3 000 лева. II. По частните жалби срещу определението по чл. 248 от ГПК: Върховният административен съд, Второ отделение, като взе предвид, че частните жалби са постъпили в срока по чл. 230 от АПК и от надлежни страна, намира същите за процесуално допустими, но неоснователни. С оспореното определение 554 от 16.01.2024 г. на Административен съд София град по адм. дело 2320/2023 г. е изменено Решение 7516 от 04.12.2023 г., постановено по адм. дело 2320/2023 г., в частта за разноските, като са осъдени жалбоподателите да заплатят на заинтересованата страна Алог Пропъртис ООД сумата в размер на 5000 лева, представляваща разноски по делото. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че молбата по чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, подадена от заинтересованата страна Алог Пропъртис ООД, е частично основателна, тъй като следва да се отчита заявеното и мотивирано в искането изразходване за защита на заинтересованата страна време на адв. К.. Поради това съдът приема, че справедливият и обоснован размер на адвокатското възнаграждение е 5000 лева, като за разликата до 15 000 лева заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно несъответно на фактическата и правна сложност на делото. Така постановеното определението е правилно. Правилно административният съд е уважил частично искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, на процесуалния представител на Алог Пропъртис ООД за изменение на съдебното решение в частта на присъдените в полза на дружеството съдебни разноски. Настоящата съдебна инстанция намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и при съобразяване на броя на проведените заседания и обема на осъществената правна защита от процесуалния представител на тази заинтересована страна, размерът на дължимото адвокатско възнаграждение правилно е редуциран до сумата от 5000 лева. Така определеният размер на адвокатско възнаграждение не сочи на твърдяното в частната жалба трайно установяване на несправедливост. Неоснователно се явява и възражението на останалите частни жалбоподатели, че в определението липсва надлежен диспозитив, тъй като не са посочени номер на дело, осъдителен диспозитив и двама от жалбоподателите. Видно от съдържанието на диспозитива на оспорено определение, същият съдържа номер на делото, като в осъдителната му част са включени и имената на А. П. И. и А. В. Ц.. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК и чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,