Решение № 233 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10699/2017 г.

Решение № 233 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10699/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - гр. П. против решение № 1091 от 20.06.2017 г. по адм. дело № 370/2017 г. на Административен съд П., с което е отменена заповед № ЗИХУ 32/Д-РВ/3530/23.11.2016 г. на Директора на директора на Дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - гр. П., с която на Е. И. М., ЕГН ********** е отказана месечна добавка за социална интеграция по чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ за балнеолечение и/или рехабилитация, както и по чл. 42г, ал. 2 от ЗИХУ за балнеолечение и/или рехабилитация - придружител, и преписката, образувана по заявление - декларация вх. № ЗИХУ32/Д-РВ/3530/05.10.2016 г., подадено от М. М. в качеството й на настойник на Е. М., е изпратена на директора на Дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - гр. П. за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът излага съображения, че съдът неправилно е отменил обжалваната заповед, като е приел, че са изпълнени всички условия за отпускане на интеграционната добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/, въпреки че не е извършено питейно лечение по схема. По съображения, изложени в жалбата, се иска отмяна на решението и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответната страна по касационната жалба- Е. М. чрез служебния си защитник изразява становище за неоснователност на оплакванията. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд П. е отменил заповед № ЗИХУ 32/Д-РВ/3530/23.11.2016 г. на Директора на директора на Дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - гр. П., с която на Е. И. М., ЕГН ********** е отказана месечна добавка за социална интеграция по чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ за балнеолечение и/или рехабилитация, както и по чл. 42г, ал. 2 от ЗИХУ за балнеолечение и/или рехабилитация - придружител, и е изпратил преписката, образувана по заявление - декларация вх. № ЗИХУ32/Д-РВ/3530/05.10.2016 г., подадено от М. М. в качеството й на настойник на Е. М., на директора на Дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - гр. П. за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспорената заповед незаконосъобразно е отказано изплащане на добавка за социална интеграция по чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ за Е. М., както и по чл. 42г, ал. 2 от ЗИХУ за балнеолечение и/или рехабилитация - придружител, тъй като са били изпълнени всички предпоставки за изплащане на добавката. Посочил е също, че лечението е извършено съобразно предписаното в медицинското направление. Решението е правилно. По делото не съществува спор относно фактите. Спорът е правен и е свързан с отговора на въпроса, дали в случая е налице пречка за отпускане на интеграционната добавка по по чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ за балнеолечение и/или рехабилитация, както и по чл. 42г, ал. 2 от ЗИХУ за балнеолечение и/или рехабилитация - придружител. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че със заявление - декларация с вх. № ЗИХУ32/Д-РВ/3530/05.10.2016 г. М. М. в качеството й на настойник на Е. М. е поискала да й бъде отпусната добавка за социална интеграция по реда на чл. 28 от ППЗИХУ (Правилник за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания). Към заявлението са приложени Медицинско направление за лечение в Х. от 08.09.2016 г., в което е посочено, че Мичев се изпраща за питейно лечение и физиотерапия при групов рехабилитатор с оглед ...... терапия ..... " и Медицинско направление от 15.09.2016 г., в което е посочено: "изпраща се за: провежда балнеолечение в Х. от 12.09. до 22.09.2016 г. включително"; фактура № 54 от 12.09.2016 г. със съответния касов бон на името на Е. М. за 10 нощувки с придружител М. М., с цена на нощувката 35 лева, обща стойност 350 лева платени в брой. Съобразно приложеното заверено копие на касовия бон хотел "СИТИ" - гр. Х., ул. "И. В." .№... е стопанисвано от "Фабиана инвест"ЕООД, издател на процесната фактура. Приложена е и Социална оценка на Мичев издадена със срок до 13.12.2018 г., от която е видно, че му е определена 100% трайно намалена работоспособност без потребност от чужда помощ и частично запазени възможности да се самообслужва и задоволява основните си жизнени способности. Представен е отговор от управителя на хотел "СИТИ", в който е посочено, че лицата Мичев и Мичева са почивали в хотела в периода 12.09.2016 г. - 21.09.2016 г. включително, като са ползвали 10 нощувки на обща стойност 350 лв., както и че други услуги не са ползвали. С оглед на така събраните в хода на административното производство доказателства правилно първоинстанционният съд е приел, че са били налице всички предпоставки за отпускане на месечна добавка за социална интеграция на Мичев: 1) да е лице с трайни увреждания над 18-годишна възраст с над 90 на сто намалена работоспособност; 2) да има нужда от чужда помощ; 3) да е проведено балнеолечение, при което да е ползван придружител и 4) да е представен в ДСП в едномесечен срок от крайната дата на ползването разходооправдателният документ. В случая с оглед предписаното в медицинското направление от 08.09.2016 г. на Мичев е проведено питейно лечение, което обстоятелство не е било изяснено от административния орган. Правилно административният съд е приел, че оспореният административен акт не е съобразен и с целта на ЗИХУ, която в конкретния случай е да се осигури покриване на разходите на онези лица, които заради здравословното си състояние не са в състояние да ползват самостоятелно балнеолечебните и рехабилитационните услуги, и се нуждаят от придружител. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,