Решение № 131 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7251/2009 г.

Решение № 131 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7251/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Пунка Тодорова Апостолова, Любимка Иванова Любомирова - Георгиева и Пламен Иванов Любомиров, подадена против решение от 27.03.2009 г., постановено от Административен съд - Монтана по адм. д. № 852/2008 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателите съдът неправилно е отменил заповед № 2716 от 2.10.2008 г. на кмета на община Монтана, като погрешно е приел, че за наследниците на Иван Любомиров Бойнов не са налице законовите предпоставки за придобиване собствеността на процесния имот по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. С допълнение към касационната жалба се твърди, че имотът, предмет на спора е с № 873 по помощния план на зона "Парта", м. "Сулимагина ливада" (преди м. "Палековото"), землище Монтана, за който е представено удостоверение № 141 от 12.01.1982 г. относно празно място с площ 504 кв. м в м. "Палековото". Касаторите молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да потвърди оспорената заповед. Ответникът - кметът на община Монтана не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Велко Георгиев Иванов и заинтересованите страни - Радка Георгиева Томова и Мария Георгиева Томова оспорват касационната жалба чрез упълномощен адв. Иванка Милчева, която с писмено възражение пледира за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Заинтересованата страна - Иванка Георгиева Стоянова също оспорва касационната жалба с писмена защита, представена чрез пълномощник - дъщеря Мария Йорданова Иванова, с която развива доводи за отхвърляне на касационната жалба. Останалите заинтересовани страни не заявяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отмяна на обжалваното решение, защото е необоснован изводът на съда, че причините за неплащане на цената на имота, в развилото се административно производство през 1992 г., са ирелевантни и при невнасяне на сумата се е стигнало до погасяване на правата на ползвателя. Безспорно е, че същият е подал в срок искане за трансформация на правото на ползване в право на собственост. За имота през 1992 г. е издаден оценителен протокол, но видно от текста му, липсват данни за съобщаването му на лицето и не може да се приеме, че правата му са преклудирани. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение от 27.03.2009 г. е отменена заповед № 2716 от 2.10.2008 г. на кмета на община Монтана и е отказано на наследниците на ползвателя Иван Любомиров Бойнов да придобият собствеността върху имот № 873 по помощния план на зона "Парта", м. "Сулимагина ливада", землище Монтана. За да достигне до този резултат Административният съд - Монтана е приел, че издателят на оспорената заповед неправилно е приложил § 61 и § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, тъй като по отношение на ползвателя е издаден оценителен протокол от 1992 г. по § 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ и в многократно удължаваните срокове ползвателят не е заплатил изготвената оценка. В мотивите на съдебното решение е отразено, че след като ползвателят е имал законова възможност да осъществи състава на трансформацията от право на ползване в право на собственост и не се е възползвал от нея, поради неплащане на оценката, правата му са преклудирани и разглеждането на молбата му по реда на § 62 от ПЗР на ЗСПЗЗ е недопустимо. Освен това първоинстанционният съд е преценил, че представеното удостоверение № 56 от 10.12.1981 г. и приложените към него документи не установяват надлежно предоставено право на ползване. Въпреки установените нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед, съдът е счел, че може са се произнесе по същество с отказ да се признае правото на преобразуване на правото на ползване в право на собственост. Настоящият съдебен състав не споделя становището на Административен съд - Монтана относно преклудиране правата на ползвателите при незаплащане на определената с оценителния протокол оценка. Това би било така само в случай, че оценителния протокол е връчен надлежно на заявителя, но в конкретния случай липсват доказателства за съобщаване на оценителния протокол от 1992 г. на адресата му. При това положение следва да се приеме, че поради несъобщаването му, горепосоченият оценителен протокол не е произвел правно действие, от което следва, че няма законни пречки кметът на общината да се произнесе по реда на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ по молбата на ползвателя за трансформиране на правото му на ползване в право на собственост. Въпреки незаконосъобразността на изложения извод на първоинстанционния съд, Върховният административен съд счита, че обжалваното решение е правилно като краен резултат в частта, с която е отменена оспорената заповед. Решаващият съдебен състав счита, че тя е отменена в съответствие със законовите изисквания за мотивираност на административния акт. От текста на оспорената заповед е видно, че в нея е вписано, че ползвателят притежава удостоверителен документ, но не е отразено за какъв документ става въпрос. Аналогично е положението с вписването, че са налице условията на § 4б, но липсват каквито и да е данни дали се касае за лозе или овощна градина. Съдът констатира, че към процесната заповед е приложен протокол на комисия без вписана дата на издаване, от който също не могат да се извлекат необходимите фактически и правни основания за преобразуване на правото на ползване в право на собственост. Единствената информация, която съдържа горепосочения протокол е относно местността на имота, за който претендират наследниците на Иван Любомиров Бойнов, която е отразена като местност "Шести център" От текста на този протокол не може да се разбере какво е правното основание за произнасянето на комисията, в коя хипотеза попадат изброените в таблица ползватели, тъй като са вписани разпоредбите на § 4а и на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, няма данни относно площта на имотите, както и относно нормативния акт, на което основание е предоставено правото на ползване. Следва да се има предвид правнорелевантния факт, че местността, вписана в протокола на комисията се различава от местността, вписана в текста на оспорената заповед - "Сулимагина ливада" и административният орган не е ангажирал никакви доказателства относно идентичността на двете местности. Този въпрос е от съществено значение, защото в приложената към преписката молба на Паунка Тодорова Апостолова от 6.07.1992 г. е вписана м. "До шести център", а издателят на процесната заповед се е произнесъл относно местност с друго наименование, относно която не е сезиран - м. "Сулимагина ливада". При това положение, настоящият съдебен състав счита, че след отмяната на оспорената заповед следва делото да се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне по искането за закупуване на процесния имот от наследниците на ползвателя, като преди издаване на мотивирана заповед, съдържаща всички задължителни реквизити, кметът на общината следва да установи по безспорен начин точното наименование на местността, в която е местоположението на имота и да се конкретизира удостоверителния документ относно предоставеното правото на ползване и точната площ на ползвания имот. Тези обстоятелства са особено важни за изхода на правния спор, защото при първоинстанционното разглеждане на делото наследниците на ползвателя са се позовавали на удостоверение № 56 от 10.12.1981 г. относно имот с размер 530 кв. м в м. "Шести център", а в хода на касационното производство като писмено доказателство те представят и се позовават на друго удостоверение с № 141 от 12.01.1982 г. относно имот от 504 кв. м в м. "Палековото". На основание на горното и на чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,