Решение № 2078 от 22.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8984/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 135 ал. 3 Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Билд Рент АД със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Дудоленски, срещу решение 3083 от 09.05.2023г., постановено по адм. дело 4341/2022г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед РА 50 228 от 09.03.2022г. на Главния архитект на Столична община /СО/, с която на основание чл. 135 ал. 3 ЗУТ е разрешено изработването на проект за изменение на подробен устройствен план - плана за регулация и застрояване (ПУП - ПРЗ), в териториален обхват УПИ XI - 2320 и УПИ XII 1742, кв. 162, Пи идентификатори 68134.1605.1742, 68134.1605.4969, 68134.1605.4970, 68134.1605.5491 /поправено от идентификатор 68134.1605.5421/ по кадастралната карта /КК/ на район Студентски и свързаното с това изменение на контактни УПИ I 2085 бензиностанция и УПИ II 1743, кв. 162, м. Студентски град, район Студентски, гр. София. В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че при постановяването му съдът не е отчел, че от събраните доказателства, включително приетата СТЕ се е установило, че оспорената заповед е издадена в противоречие с разпоредбата на чл. 32 ЗУТ, тъй като ако се изпълни проект по представеното предложение, то не би могла да се предвиди и проектира бъдеща сграда в имота на жалбоподателя, а в случая, че може, то тя ще следва да бъде с намалена и редуцирана площ. Навежда съображения в тази връзка и че съдът не е отчел, че оспорената заповед е издадена и в противоречие с разпоредбата на чл. 108 ал. 5 ЗУТ, тъй като не е съобразено бъдещо възможно застрояване и ситуиране на сграда в УПИ II 1743 при реализиране на максимално заложените показатели в ОУП на София. Навежда съображения и че оспореното решение е необосновано, тъй като несъобразяването на законовите изисквания още на предварителната процедура по разрешаване на изработването на проект на изменение на ПУП ще се отрази на законосъобразността на крайния одобрен проект за изменение на ПУП, което пък посочва, че е в противоречие с целта на закона. Най накрая посочва, че е незаконосъобразен извода на съда, че допусната очевидна фактическа грешка в изписването на идентификатор на едни от засегнатите от изменението имоти не е съществено нарушение, отразило се на издадения оспорен акт, като наличието на издадена последваща заповед за отстраняване на очевидна фактическа грешка твърди, че не е следвало да бъде кредитирана от съда. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Главният архитект на СО, чрез процесуалния си представител юрк. Механджиева, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави евентуално възражение за прекомерност на договорено в полза на процесуалния представител на касатора адвокатско възнаграждение. Ответниците Фортуна ко ЕООД, М. Вряшкова, И. Вряшков, Л. Вряшков, чрез процесуалния си представител адв. Димитрова, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Останалите ответници БГ Марка ЕООД, П. Маринков и Д. Ганчев не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна адресат на решението и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му с представена по делото заповед на Кмета на СО, като при издаването й е спазено изискването за форма и реквизити и не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е и че оспорената заповед е материално законосъобразна, тъй като е посочил, че заповедта по чл. 135 ал. 3 ЗУТ е самостоятелен ИАА, издаван в процедурата по одобряване на изменение на действащ ПУП по искане на лице по чл. 131 ЗУТ, като с нея се разрешава /допуска/ или отказва изработването на проект за изменение. Посочил е и че при издаването й предмет на преценка са дали искането изхожда от лице по чл. 131 ЗУТ и приложената скица по чл. 135 ал. 2 ЗУТ с предложението за изменение дали съответства на правилата и нормите по устройство на територията, както и на общия устройствен план /ОУП/ на населеното място. Посочил е, че при наличието на тези предпоставки се издава положителен акт, а наличието или липсата на основанията конкретни изисквания към проекта за изменение на ПУП като изпълнение на условията по чл. 134 ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, както и тези на чл. 32 ал. 2 и чл. 108 ал. 5 ЗУТ, следва да бъде преценявано с изработването и при одобрението на изменението на ПУП. Във връзка с тези теоретични постановки е приел, че в случая искането по чл. 135 ал. 1 ЗУТ е подадено от лица по чл. 131 ЗУТ, с представена скица проект за предложението, като подаденото искане за разрешение за изработване на изменение на ПУП съответства на изискванията за устройство на територията, и устройствените показатели за нов общ УПИ XI 1742, 4969, 4970, 5491, кв. 162 и не надвишава показателите, предвидени с действащия ОУП на СО, поради и което е приел наличието на предпоставките по чл. 135 ал. 3 ЗУТ. Съдът е посочил и че констатираната в хода на производството очевидна фактическа грешка при изписването на идентификатора на един от имотите, предмет на заповедта, не се отразява на крайната й законосъобразност, тъй като не е нарушение от категорията на съществените, а и съответно по делото е представена заповед за отстраняване на очевидната фактическа грешка. Поради това е приел заповедта за материално законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея. Решение е правилно. В конкретния случай не се касае за разрешение за изработване на проект за ПУП, а за разрешение за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Касае се за мотивирано предписание по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, което е административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ и подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 135 ал. 1 от ЗУТ Лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, а съгласно ал. 2 на разпоредбата Когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му. Както правилно е приел АССГ, това е предварителна процедура, при която се разрешава изработването на проект за изменение на ПУП, като дори не е необходимо да е посочено основанието за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ. В конкретния случай правилно съдът е приел, че е направено искане по чл. 135 ал. 1 от легитимирани за това лица от кръга на посочените в чл. 131 ЗУТ, с представена скица предложение по ал. 2 на разпоредбата, като преценката е за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв е наличен (в конкретния случай е налице такъв, а именно ОУП на София). При наличие на тези предпоставки следва да се издаде положителен акт. От събраните по делото доказателства се установява, че изменението на ПУП, за което е поискано разрешаване съответства и на изискванията за устройство на територията, както и на ОУП, като това се установява от приетата по делото СТЕ с вещо лице арх. Владимиров, която е дала отговори на относимите към спора въпроси, както е приел и съдът, поради и което са били налице предпоставките по чл. 135 ал. 3 ЗУТ за издаване на заповедта, съответно същата е материално законосъобразна, както правилно е приел и съдът. По приетата по делото СТЕ, изготвена от вещото лице Бошнакова, поставените въпроси не касаят относими към спора въпроси, а именно дали предложението е съответно на изискванията на нормите по устройство на територията и на ОУП, а касаят въпроси във връзка с евентуални бъдещи възможности за застрояване или инвестиционни намерения на жалбоподателя в производството, които въпроси са неотносими към настоящото производство. Неотносимо към настоящото производство в тази връзка е наведеното възражение за несъответствие на исканото за разрешаване изработване на проект за изменение на ПУП с чл. 32 и чл. 108 ал. 5 ЗУТ с оглед бъдещите инвестиционни намерения на жалбоподателя. Най накрая неоснователно е възражението в касационната жалба за неправилност на решението, тъй като съдът е приел, че допуснатата очевидна фактическа грешка в оспорената заповед в изписването една цифра на идентификатор на засегнат имот не се отразява на нейната законосъобразност. Изводът на съда, че се касае за очевидна фактическа грешка, която не води до допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, е правилен, тъй като законодателят е предвидил ред за отстраняване на такива неточности и те не се отразяват на възможността да бъде формирана ясна воля, включително с отстраняването на допуснатата грешка с представена по делото допълнителна заповед. По изложените съображения оспореното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е несонователно искането на касатора за присъждане на разноски по делото, а искането на ответниците по касация М. Вряшкова, И. Вряшков, Л. Вряшков, в тази връзка макар и основателно съгласно чл. 143 ал. 4 АПК, като недоказано /не са представени доказателства за строени такива от тези ответници/, не следва да бъде уважено. Искането на ответника по касация Фортуна ко ЕООД като основателно съгласно чл. 143 ал. 4 АПК и доказано /представени са доказателства за строени такива/, следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, състав на Второ отделение на Върховния административен съд