Решение № 6149 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9265/2018 г.
ВАСIV отделение23.04.2019 г.докладчик Галина Матейска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3778 от 05.06.2018 г. на Административен съд С. – град, Т. отделение, 51 състав, постановено по адм. дело № 2011/2018 година. ОСЪЖДА Д. А. П., с постоянен адрес: с. Б., общ. Харманли, обл. Х., да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране, гр. С., юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 (сто) лева. РешениеТО е окончателно. Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Д. П., с постоянен адрес: [населено място], [община], обл. Х., срещу Решение № 3778/05.06.2018 г. на Административен съд гр. С. (Административен съд С. – град), което е постановено по адм. дело № 2011/2018 година. Жалбоподателят заявява, че обжалва това решение, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № Ж-25/18.01.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране като незаконосъобразно, издадено в противоречие с материално-правни разпоредби. Счита, че с това решение съдът изцяло застава зад становището на "Електроразпределение Юг" ЕАД за липса на основания за закупуване на описаните съоръжения и че не са налице условията на § 4 от ПЗР на ЗЕ, което счита за неправилно. Твърди, че в § 4, т. 1 от ПЗР на ЗЕ много ясно е посочено задължението на дружеството за изкупуване на Енергийните обекти и съоръжения представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа. По тези съображения моли съдебното решение да бъде отменено. От ответника - Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), гр. С., чрез надлежно упълномощен юрисконсулт е постъпил писмен Отговор, в който се изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение на АССГ да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът оспорва касационната жалба и отново моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Заинтересованата страна – "Електроразпределение Юг" ЕАД, гр. П., не взема отношение по жалбата. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна и решението на съда, като правилно следва да остане в сила. Настоящият състав намира, че касационната жалба на Д. П. (наименована само "жалба") е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението на датата 12.06.2018 г., от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 3778 от 05.06.2018 г. по адм. дело № 2011/2018 година, в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ), Административен съд С. – град, Т. отделение, 51 състав, на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. П. от [населено място], [община], обл. Х., срещу Решение № Ж-25/18.01.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че решението е издадено от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за приемането му. Изложени са в достатъчна степен мотиви, за да бъде разбрана ясно волята на регулаторния орган, както и защо е приел жалбата на Д. П. за неоснователна. Не се констатират съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е посочил, че спорът по същество се заключава в това налице ли е задължение за "Електроразпределение Юг" ЕАД да изкупи съоръжението, което е предмет на исканията на жалбоподателя, респективно правилни ли са изводите на КЕВР за законосъобразност на отказа на енергийното предприятие. Съдът е направил анализ на нормата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ, която е цитирал и е посочил, че за да е възникнало задължение за енергийното дружество е необходимо: 1) енергийните обекти и съоръжения да съставляват елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа; 2) същите да са изградени преди влизането на ЗЕ в сила; 3) да са собственост на трети лица, различни от съответните енергийни предприятия; 4) да съществува законово изискване тези енергийни обекти и съоръжения да са собственост на енергийното предприятие, респективно да не се допуска възможност те да останат в собственост на третите лица. Констатирал е, че в случая е безспорно, че е налице единствено втората предпоставка – съоръженията, за които се претендира изкупуването са изградени преди влизането в сила на ЗЕ, което обстоятелство не се оспорва от ответника и от заинтересованата страна. Посочил е, че жалбоподателят не е доказал право на собственост върху тези съоръжения, а и не оспорва, че претендираните за изкупуване съоръжения са част от стълбовна линия, захранваща неговия имот, като не може да се установи дали всички те попадат в неговия имот. Освен това съдът е приел, че дори и да са изградени от жалбоподателя с негови средства, труд и материали, имайки предвид представените фактури за направени разходи, това не е достатъчно и не може да обуслови извод за притежавано от него право на собственост върху тези съоръжения. На следващо място съдът е констатирал, че жалбоподателят не отрича, че процесните съоръжения са изградени за осигуряване и захранване с електроенергия единствено на негов обект и за негови нужди и в тази връзка се е позовал на легалните дефиниции в § 1, т. 20 от ДР на ЗЕ за "електропреносна мрежа" и в § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ за "електроразпределителна мрежа" и е направил извод, че стълбовете и съоръженията, които обслужват единствено жалбоподателя и чрез тях не се извършва разпределение към други обекти или клиенти не са част от разпределителната мрежа, а жалбоподателят не претендира те да са част от електропреносната мрежа. При тези данни съдът е извел извод, че по отношение на тези обекти не е изпълнено първото условие по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ, а и не е налице четвъртата предпоставка - да съществува императивно изискване такива съоръжения (стълбовна линия ниско напрежение) да са собственост единствено на съответното електроразпределително дружество. Така постановеното съдебно решение е правилно и не страда от твърдяните в касационната жалба пороци за неправилност поради противоречие с материално-правни разпоредби. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. Производството по адм. дело № 2011/2018 г. по описа на Административен съд С. - град е образувано по жалба от Д. П., с постоянен адрес: [населено място], [община], обл. Х., срещу Решение № Ж-25/18.01.2018 г. на КЕВР, гр. С.. С това решение Комисията за енергийно и водно регулиране прекратява административното производство образувано по жалба с вх. № Е-11 Д-00-32/21.07.2017 г., подадена от Д. П. срещу "Електроразпределение Юг" ЕАД. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, на която се е позовал регулаторния орган с правомощия да разглежда жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, "Когато в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства комисията установи, че жалбата е неоснователна, тя с решение прекратява преписката". Точно това е направено в конкретния случай. КЕВР е приела за неоснователна жалбата на Д. П. във връзка с подадените от него няколко
искания до "Електроразпределение Юг" ЕАД за изкупуване на изградени съоръжения в с. Б.. Касае се за стълбовна линия ниско напрежение (НН), състояща се от няколко стълба, които са изградени за осъществяване на електрозахранване на обект извън регулацията на населеното място. Безспорно е установено, че тази мрежа ниско напрежение захранва само един клиент, това разклонение не е узаконено и не може да се докаже собственост по представените фактури за продадени стоки или извършени услуги. Не са налице всички условия, предвидени в § 4, ал. 1 от ПЗР на Закона за енергетиката за изкупуване от страна на "Електроразпределение Юг" ЕАД на тази линия НН, която очевидно не е нито част от електропреносната мрежа, нито е част от електроразпределителната мрежа. Представените към касационната жалба фактури не са нови доказателства, а са били обсъждани и от административния орган, и от първоинстанционния съд, но дори да се приемат за нови, право на собственост не се доказва с фактури и квитанции. С оглед изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното пред ВАС решение на Административен съд С. - град не страда от твърдяния касационен пророк по чл. 209, т. 3 от АПК. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка, настоящият състав на ВАС констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и не страда и от пороците по чл. 209, т. 1 и т. 2 от АПК. Предвид това, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора пред касационната инстанция, на касационния жалбоподател не се дължат разноски, а на ответника следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и във връзка с чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3778 от 05.06.2018 г. на Административен съд С.-град, Т. отделение, 51 състав, постановено по адм. дело № 2011/2018 година.
ОСЪЖДА Д. П., с постоянен адрес: [населено място], [община], обл. Х., да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране, гр. С., юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 (сто) лева.
Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6149 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9265/2018 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Д. А. П., с постоянен адрес: с. Б., общ. Харманли, обл. Х., срещу Решение № 3778/05.06.2018 г. на Административен съд гр. С. (Административен съд С. – град), което е постановено по адм. дело № 2011/2018 година. Жалбоподателят заявява, че обжалва това решение, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № Ж-25/18.01.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране като незаконосъобразно, издадено в противоречие с материално-правни разпоредби. Счита, че с това решение съдът изцяло застава зад становището на "Електроразпределение Юг" ЕАД за липса на основания за закупуване на описаните съоръжения и че не са налице условията на § 4 от ПЗР на ЗЕ, което счита за неправилно. Твърди, че в § 4, т. 1 от ПЗР на ЗЕ много ясно е посочено задължението на дружеството за изкупуване на Енергийните обекти и съоръжения представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа. По тези съображения моли съдебното решение да бъде отменено. От ответника - Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), гр. С., чрез надлежно упълномощен юрисконсулт е постъпил писмен Отговор, в който се изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение на АССГ да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът оспорва касационната жалба и отново моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Заинтересованата страна – "Електроразпределение Юг" ЕАД, гр. П., не взема отношение по жалбата. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна и решението на съда, като правилно следва да остане в сила. Настоящият състав намира, че касационната жалба на Д. А. П. (наименована само "жалба") е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 12.06.2018 г., от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 3778 от 05.06.2018 г. по адм. дело № 2011/2018 година, в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ), Административен съд С. – град, Т. отделение, 51 състав, на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. А. П. от с. Б., общ. Харманли, обл. Х., срещу Решение № Ж-25/18.01.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че решението е издадено от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за приемането му. Изложени са в достатъчна степен мотиви, за да бъде разбрана ясно волята на регулаторния орган, както и защо е приел жалбата на Д. А. П. за неоснователна. Не се констатират съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е посочил, че спорът по същество се заключава в това налице ли е задължение за "Електроразпределение Юг" ЕАД да изкупи съоръжението, което е предмет на исканията на жалбоподателя, респективно правилни ли са изводите на КЕВР за законосъобразност на отказа на енергийното предприятие. Съдът е направил анализ на нормата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ, която е цитирал и е посочил, че за да е възникнало задължение за енергийното дружество е необходимо: 1) енергийните обекти и съоръжения да съставляват елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа; 2) същите да са изградени преди влизането на ЗЕ в сила; 3) да са собственост на трети лица, различни от съответните енергийни предприятия; 4) да съществува законово изискване тези енергийни обекти и съоръжения да са собственост на енергийното предприятие, респективно да не се допуска възможност те да останат в собственост на третите лица. Констатирал е, че в случая е безспорно, че е налице единствено втората предпоставка – съоръженията, за които се претендира изкупуването са изградени преди влизането в сила на ЗЕ, което обстоятелство не се оспорва от ответника и от заинтересованата страна. Посочил е, че жалбоподателят не е доказал право на собственост върху тези съоръжения, а и не оспорва, че претендираните за изкупуване съоръжения са част от стълбовна линия, захранваща неговия имот, като не може да се установи дали всички те попадат в неговия имот. Освен това съдът е приел, че дори и да са изградени от жалбоподателя с негови средства, труд и материали, имайки предвид представените фактури за направени разходи, това не е достатъчно и не може да обуслови извод за притежавано от него право на собственост върху тези съоръжения. На следващо място съдът е констатирал, че жалбоподателят не отрича, че процесните съоръжения са изградени за осигуряване и захранване с електроенергия единствено на негов обект и за негови нужди и в тази връзка се е позовал на легалните дефиниции в § 1, т. 20 от ДР на ЗЕ за "електропреносна мрежа" и в § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ за "електроразпределителна мрежа" и е направил извод, че стълбовете и съоръженията, които обслужват единствено жалбоподателя и чрез тях не се извършва разпределение към други обекти или клиенти не са част от разпределителната мрежа, а жалбоподателят не претендира те да са част от електропреносната мрежа. При тези данни съдът е извел извод, че по отношение на тези обекти не е изпълнено първото условие по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ, а и не е налице четвъртата предпоставка - да съществува императивно изискване такива съоръжения (стълбовна линия ниско напрежение) да са собственост единствено на съответното електроразпределително дружество. Така постановеното съдебно решение е правилно и не страда от твърдяните в касационната жалба пороци за неправилност поради противоречие с материално-правни разпоредби. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. Производството по адм. дело № 2011/2018 г. по описа на Административен съд С. - град е образувано по жалба от Д. А. П., с постоянен адрес: с. Б., общ. Харманли, обл. Х., срещу Решение № Ж-25/18.01.2018 г. на КЕВР, гр. С.. С това решение Комисията за енергийно и водно регулиране прекратява административното производство образувано по жалба с вх. № Е-11 Д-00-32/21.07.2017 г., подадена от Д. А. П. срещу "Електроразпределение Юг" ЕАД. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, на която се е позовал регулаторния орган с правомощия да разглежда жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, "Когато в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства комисията установи, че жалбата е неоснователна, тя с решение прекратява преписката". Точно това е направено в конкретния случай. КЕВР е приела за неоснователна жалбата на Д. А. П. във връзка с подадените от него няколко
искания до "Електроразпределение Юг" ЕАД за изкупуване на изградени съоръжения в с. Б.. Касае се за стълбовна линия ниско напрежение (НН), състояща се от няколко стълба, които са изградени за осъществяване на електрозахранване на обект извън регулацията на населеното място. Безспорно е установено, че тази мрежа ниско напрежение захранва само един клиент, това разклонение не е узаконено и не може да се докаже собственост по представените фактури за продадени стоки или извършени услуги. Не са налице всички условия, предвидени в § 4, ал. 1 от ПЗР на Закона за енергетиката за изкупуване от страна на "Електроразпределение Юг" ЕАД на тази линия НН, която очевидно не е нито част от електропреносната мрежа, нито е част от електроразпределителната мрежа. Представените към касационната жалба фактури не са нови доказателства, а са били обсъждани и от административния орган, и от първоинстанционния съд, но дори да се приемат за нови, право на собственост не се доказва с фактури и квитанции. С оглед изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното пред ВАС решение на Административен съд С. - град не страда от твърдяния касационен пророк по чл. 209, т. 3 от АПК. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка, настоящият състав на ВАС констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и не страда и от пороците по чл. 209, т. 1 и т. 2 от АПК. Предвид това, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора пред касационната инстанция, на касационния жалбоподател не се дължат разноски, а на ответника следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и във връзка с чл. 144 от АПК.