ОСТАВЯ В СИЛА решение 5724 от 12.10.2021 г. по адм. дело 2701/2021 г. на Административен съд София- град.ОСЪЖДА С. Христова Иванова, ЕГН [ЕГН], от гр.София, [улица], вх.А, ет.1, ап.1, да заплати на Териториално поделение на НОИ София град юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100,00/сто/лева.Решението не подлежи на обжалване. Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Иванова, от гр. София, подадена чрез процесуалния представител Е. Димитрова срещу решение 5724 от 12.10.2021 г. по адм. дело 2701/2021 г. на Административен съд София- град.В жалбата са изложени оплаквания за постановяване на решението в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложеното се иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени индивидуален административен акт. Претендират се разноски.Ответникът директорът на ТП на НОИ София град чрез старши юрисконсулт К. Първанов изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.С обжалваното решение, Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на С. Иванова срещу решение 1040-21-200/19.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ София град с което е потвърдено разпореждане 212-00-1706-2/ 18.12.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ, с което е разпоредено лицето да възстанови добросъвестно получено обезщетение за безработица за периода 06.03.2017 г. до 05.09.2017 г. в размер на 5 598,16 лева, и са присъдени разноски. Съдът е приел, че Иванова следва да възстанови полученото парично обезщетение за безработица/ПОБ/, тъй като има влязло в сила решение с което е признато за незаконна заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение и последиците от уволнението, и правото на обезщетение е недължимо. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че със заявление от 14.03.2017 г. жалбоподателката е поискала отпускане на ПОБ по реда на чл. 54а от КСО с приложена заповед 353 от 06.03.2017 г. от изпълнителния директор на НАП, от която става ясно, че служебното и правоотношение е прекратено от същата дата. Било е издадено разпореждане 212-00-1706-1 от 24.03.2017 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, като е отпуснато ПОБ от 06.03.2017 г. до 05.03.2018 г. в размер на 44,08 лева дневно. С писмо изх. 20-00-1588 от 07.10.2020 г. ТД на НАП-София е уведомила ТП на НОИ София-град, че на С. Иванова е изплатено обезщетение по чл. 104, ал.1 от КСО. От ТД на НАП са били представени копия от влезли в сила решение 2243 от 18.02.2019 г. и решение 4416 от 25.03.2019 г. с което е било допълнено решение 2243 от 18.02.2019 г. по адм. дело 8627/2018 г. по описа на Върховен административен съд. С постановеното решение е била отменена заповедта издадена от изпълнителния директор на НАП с която е прекратено служебното правоотношение. Представено е платежно нареждане от 24.08.2020г., от което е видно, че на Иванова е изплатено ПОБ за периода 06.03.2017г.- до 05.09.2017г. вкл. по чл.104, л.1 от ЗДСл. При описаните факти с разпореждане 212-00-1706 от 18.12.2020 г. е било разпоредено лицето да възстанови добросъвестно полученото ПОБ за периода 06.03.2017 г. до 05.09.2017 г. в размер на 5 598,16 лева. Недоволна от издадения административен акт С. Иванова е обжалвала същия пред горестоящия административен орган и с решение 1040-21-200 от 19.02.2021 г., директорът на ТП на НОИ София град е отхвърлил жалбата на лицето, и е потвърдил разпореждането на длъжностното лице по чл. 54е, ал. 4 от КСО. Съгласно чл.104, ал. 1 от Закон за държавния служител/ЗДСл/ е предвидено право на обезщетение за държавния служител в случай на отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в размер на основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, след като е бил възстановен. За да възникне право на обезщетяване трябва да се докаже наличието на следните елементи от фактическия състав на посочената норма: 1. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да е отменена от органа по назначаването или от съда с влязъл в сила акт; 2. Уволнението да е признато за незаконно със същия акт; 3. През цялото време държавният служител да не е заемал държавна служба или да е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер.В случая правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на нормата - заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Иванова е отменена като незаконна от съда, с влязло в сила съдебно решение. Поради това Иванова е имала право на обезщетение за времето, през което не е заемал държавна служба, но за не повече от 6 месеца. Безспорно е установено, че това обезщетение е получено от Иванова. Съгласно чл.54е, ал.1 от КСО след като на жалбоподателката е изплатено обезщетение в размер на 5598,16 лева на основание чл.104, ал.1 от ЗДСл за периода, през която не е заемала служба, от този момент възниква задължението за същата да възстанови неоснователно полученото парично обезщетение за безработица, изплатено от държавното обществено осигуряване за периода 06.03.2017г.- 05.09.2017г., за който период същото лице е получило и обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл. Недопустимо е за един и същи период да се получава парично обезщетение два пъти, тъй като това води до неоснователно обогатяване. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Предвид горното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Същото следва да бъде оставено в сила.С оглед изхода на спора основателна се явява претенцията на ответника по касационната жалба за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ в размер на 100,00/сто/лева.Водим от горното и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,РЕШИ:ОСТАВЯ В СИЛА решение 5724 от 12.10.2021 г. по адм. дело 2701/2021 г. на Административен съд София- град.ОСЪЖДА С. Иванова, ЕГН [ЕГН], от гр.София, [улица], да заплати на Териториално поделение на НОИ София град юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100,00/сто/лева.Решението не подлежи на обжалване.