Решение № 6800 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10175/2013 г.

ВАСV отделение21.05.2014 г.докладчик т Анна Димитрова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Севдалин Георгиев Събев, жив. в гр. Добрич, срещу заповед рег. № К- 6253/6.06.2013 г., издадена от министъра на вътрешните работи. ОСЪЖДА Севдалин Георгиев Събев, жив. в гр. Добрич, ул. "Иван Шишман" № 17а, да заплати 150 /сто и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение на Министерство на вътрешните работи. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Мотиви

Решение № 6800 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10175/2013 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Севдалин Георгиев Събев, жив. в гр. Добрич, срещу заповед рег. № К- 6253/06.06.2013 г., издадена от министъра на вътрешните работи. Жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна, иска отмяната й, възстановяване на Събев на заеманата длъжност, осъждане на ответника да заплати обезщетение по чл. 254, ал. 1 от ЗМВР и присъждане на разноски по делото. С определение от съдебно заседание от 23.10. 2013 г. производството е разделено, като искането за присъждане на обезщетение е отделено от настоящето производство на основание чл. 206, ал. 1 от АПК. Ответникът по жалбата - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмени бележки, иска отхвърляне на жалбата, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С оспорената в настоящето производство заповед министърът на вътрешните работи на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - нарушение на служебната дисциплина и използване на служебното положение за лична облага или облага на трети лица и деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата, както и на основание чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното правоотношение в МВР на инспектор Севдалин Георгиев Събев - главен разследващ полицай към отдел "Досъдебно производство" при ОДМВР - Добрич, считано от датата на връчване на заповедта. В мотивната част на заповедта е посочено, че дисциплинарното наказание се налага за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че на 5.04.2013 г. главен инспектор Севдалин Събев, в качеството си на чл. на комисия, определена със заповед рег № з -1173/27.03.2013 г. на директора на ОД на МВР - Добрич, е подписал "констативен протокол за унищожаване на веществени доказателства, представляващи неакцизни стоки" рег. № 16725/5.04.2013 г., като същевременно част от веществените доказателства не били унищожени, а умишлено и с цел присвояване са били изнесени от склада за веществени доказателства, находящ се в сградата на ОД на МВР - Добрич и са били транспортирани с личните автомобили на инспектор Миглена Колева Тодорова и инспектор Добромир Георгиев Димитров до дома на главен разследващ полицай Севдалин Георгиев Събев, откъдето са били иззети при проведеното претърсване от следовател, с което служителят е използвал служебното си положение за лична облага и за облага на трети лица и е нарушил т. 4, 7, 8, 31 и 33 в от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Жалбоподателят е работил по служебно правоотношение като главен разследващ полицай към отдел "Досъдебно производство" при ОДМВР - Добрич до връчване на оспорената заповед. С присъда 26/28.11.2012 г. по нохд № 967/2010 г. по описа на Районен съд - Добрич, влязла в сила на 14.12.2012 г. на основание чл. 172б, ал. 3 от НК е отнет предметът на престъплението - подробно описани в диспозитива анцузи, блузи, елеци, панталони, тениски и др. спортни облекла със знаци "Adidas" и "Nike" и е постановено унищожаването му. Със заповед рег. № з-1173/27.03.2013 г. на директора на Областна дирекция на МВР - град Добрич е определена във връзка с присъдата е определена комисия в състав: председател - жалбоподателят Севдалин Георгиев Събев и членове - разследващ полицай Миглена Колева Тодорова и старши разследващи полицаи Добромир Георгиев Димитров и Добромир Иванов Димитров, всичките от отдел "Досъдебно производство" при ОДМВР - Добрич, която в срок до 19.04.2013 г. да предприеме действия по унищожаването на иззетите веществени доказателства по досъдебното производство, като се състави констативен протокол за извършените действия, съгласно Методически указания с рег. № 14367824.03.2011 г. Комисията се събрала на 5.04.2013 г. за изпълнение на задачата предиобед, като първо подписали констативния протокол за унищожаването на всички отнети спортни облекла и след това започнали унищожаването им като продължили да работят до обед и прекъснали за обедна почивка. По време на работата Миглена Тодорова и Севдалин Събев изразили мнение, че не трябва да се унищожават всички дрехи, а могат да вземат част от тях, на което предложени другите двама членове на комисия реагирали с възражение, че трябва да се унищожат всички дрехи. Събев и Тодорова продължили да настояват на предложението си. Добромир Георгиев Димитров и Добромир Иванов Димитров по време на обедната почивка решили да уведомят началника на отдела Евгения Стоянова за това, че Тодорова и Събев искат да отделят част от дрехите за лично ползване и да не ги унищожават и същата била уведомена от тях, която им отговорила да не правят глупости, да унищожат всичко и да го изхвърлят. След обедната почивка унищожаването на дрехите продължило, но комисията го преустановила преди да бъдат унищожени всички отнети вещи. Събев разпоредил изнасянето на всички дрехи от сградата - както на унищожените, така и на неунищожените. Чувалите били натоварени на личните автомобили на Тодорова и Добромир Георгиев Димитров, като неунищожените екипи били разтоварени в дома на Събев по негово разпореждане, от където в последствие били иззети с протокол за претърсване и изземване. Така описаната фактическа обстановка се установява от дадените пред дисциплинарно разследващия орган обяснения и надлежно приобщените към него показания на Добромир Георгиев Димитров, Добромир Иванов Димитров, Евгения Стоянова, констативен протокол за унищожаване на веществени доказателства, представляващи неакцизни стоки, протокол за претърсване и изземване с фотоалбум към него. Съдът не кредитира обясненията на Събев и Тодорова и показанията на Тодорова от съдебното производство, в които се твърди, че са изнесли неунищожените дрехи поради липса на обективна възможност да ги унищожат до края на деня и с намерение да ги унищожат в къщи, поради противоречието им с посочените по-горе гласни доказателствени средства и алогичността им. Освен това видно от изготвената Справка за задействане на охранителната система в склада /стр. 117 - 118/, на 5.04.2013 г. комисията е работила по унищожаването на веществените доказателства през времето от 10,15 ч. до 11,26 ч. и от 14,05 ч. до 14,35 ч. или общо 1 час и 41 минути, като не е имало пречки тя да продължи дейността си и след разпита на свидетеля, който Добромир Георгиев Димитров бил призовал за разпит в 15,00 ч. Друго съществено обстоятелство е, че ако комисията не е привършила работата си на 5.04.2013 г., не е било необходимо да бъде съставян протокол за унищожаване на веществени доказателства рег. № 16725/5.04.2013 г. Не съществува никаква пречка, а обратно - той задължително трябва да бъде съставен и регистриран в деня, когато работата действителна е свършена. При това освен протокола, е съставена и справка за унищожаване на веществени доказателства от жалбоподателя Събев /стр. 130/. Директорът на ОДМВР - Добрич, изготвил предложение рег. № 17195/09.04.2013 г. до министъра, за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Със заповед рег. № К-3989/12.04.2013 г. министърът разпоредил образуването на дисциплинарно производство, отстранил временно от длъжност жалбоподателя, определил състав на дисциплинарно разследващ орган /ДРО/ и дал срок за приключване на производството. По обективни причини - постъпил отвод на председателя на ДРО, със заповед на министъра рег. № К-4275/18.04.2013 г. бил променен съставът на ДРО. ДРО изготвил и изпратил до Събев покани рег. № 17991/15.04.2013 г. и рег. № 18677/19.04.2013 г. за даване на писмени обяснения по случая, надлежно връчени му. Събев е депозирал писмени обяснения на 22.04.2013 г. В дисциплинарната преписка са събрани писмени и гласни доказателствени средства, въз основа, на които е изготвена обобщена справка рег. № 19685/26.04.2013 г. Събев е дал още веднъж писмени обяснения на 29.04.2013 г. след запознаване с обобщената справка от 26.04.2013 г. Изготвено е и становище рег. № 20981/9.05.2013 г. за наличие на основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение по чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР, изходящо от дисциплинарно разследващия орган до министъра на вътрешните работи, последвано от издаване на оспорената заповед. Обжалваната заповед е издадена от компетентния орган по чл. 245 ЗМВР вр. чл. 230, ал. 1 от ЗМВР в изискуемата от закона писмена и при спазване на административно - производствените правила, регламентиращи дисциплинарното производство в ЗМВР и ППЗМВР. Спазен е и материалния закон и неговата цел - правилна е преценката за осъществено от Събев дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, тъй като е използвал служебното си положение за лична негова облога и такава на трето лице - полицай Тодорова, изразяваща се в придобиване на подлежащите на унищожаване спортни облекла, които не им се следват. С деянието си е осъществил и състава на дисциплинарното нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата. С деянието си е нарушил т. 4 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - не е съобразил законността на поведението си, т. 7 - не е пазил доброто име на институцията, т. 8 - не е дал личен пример с поведението си, който да насърчи хората да спазват законите, т. 31 - възползвал се е от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване. Настоящият съдебен състав намира, че с поведението си Събев не е нарушил т. 33 в от Етичния кодекс за поведение на държавните служители - а именно да посредничи за получаване от другиго на облага, за да бъде извършено или не действие по служба, който текст е относим към други хипотези на морално укоримо поведение. Независимо нарушението на т. 4, 7, 8 и 31 от Етичния кодекс осъществява състава на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, тъй като е довело уронване на престижа на институцията - както пред правоохранителните органи, извършили първоначалните следствени действия по воденото досъдебно производство, така и пред обществото - предвид представените доказателства за публикации за случая в медиите. За нарушенията по чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР единственото възможно предвидено в закона дисциплинарно наказание е "уволнение", поради което материалният закон е спазен и в частта относно наложеното наказание. Предвид изложеното оспорването следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните разноски на жалбоподателя, а на МВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размерите, предвидено от редакцията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размерите на адвокатските възнаграждения, действала към момента на даване ход на съдебните прения /преди изменение с ДВ, бр. 28/2014 г./ - а именно 150 /сто и петдесет/ лева, платими от жалбоподателя на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК . По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,