Решение № 6401 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3926/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Варна при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез гл. юрк. М. Марчева и от И. А. И., подадена чрез адв. Иванов и адв. Райчев, срещу решение № 1207 от 30.01.2026 г., постановено по адм. дело № 2977/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, поправено с решение № 1814 от 13.02.2026 г., по адм. дело № 2977/2025 г. по описа на същия съд. С обжалваното решение е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-03000324003163-091-001/11.10.2024 г., издаден от М. Генева – началник сектор, и Д. Кирова – гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 233/13.12.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която е ангажирана отговорността на И. А. И. по реда на чл. 19, ал. 2 ДОПК за непогасени задължения на „Сий Старс 88“ ЕООД, както следва: КД за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. в размер на 2 686.06 лв. – лихва; ДДФЛ от трудови и правоотношения и приравнени на тях за периода от 01.12.2018 г. до 31.10.2019 г. в размер на 2 384.33 лв. – лихва; ДДФЛ свободни професии за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. в размер 25.83 лв. – лихва; ДДС за периода от 01.12.2018 г. до 31.08.2019 г. в размер на 19 815.34 лв. – лихва; ДОО за периода от 01.12.2018 г. до 31.10.2019 г. в размер на 7 481.99 лв. – лихва; ЗО за периода от 01.12.2018 г. до 31.10.2019 г. в размер на 2 985.55 лв. – лихва; УПФ за периода от 01.12.2018 г. до 31.10.2019 г. в размер на 1 685.68 лв. – лихва; ППФ за периода от 01.12.2018 г. до 31.10.2019 г. в размер 1 410.59 лв. – лихва; Отхвърлена е жалбата на И. А. И., против РА в частта, с която е ангажирана отговорността на И. А. И. по реда на чл. 19, ал. 2 ДОПК за непогасени задължения на „Сий Старс 88“ ЕООД, както следва: КД за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. в размер на 4 376.34 лв. – главница; КД за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 10 310.77 лв. – главница, и 5 022.29 лв. – лихва; ДДФЛ от трудови и правоотношения и приравнени на тях за периода от 01.12.2018 г. до 31.10.2019 г. в размер на 3 897.50 лв. – главница; ДДФЛ свободни професии за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. в размер на 43.56 лв. – главница; ДДС за периода от 01.12.2018 г. до 31.08.2019 г. в размер на 33 443.83 лв. – главница; ДОО за периода от 01.12.2018 г. до 31.10.2019 г. в размер на 12 446.96 лв. – главница; ЗО за периода от 01.12.2018 г. до 31.10.2019 г. в размер на 4 969.99 лв. – главница; УПФ за периода от 01.12.2018 г. до 31.10.2019 г. в размер на 2 805.13 лв. – главница; ППФ за периода от 01.12.2018 г. до 31.10.2019 г. в размер на 2 338.29 лв. – главница; НАП е осъдена да заплати на И. А. И., съдебно-деловодни разноски в размер на 5 055 евро; И. А. И. е осъдена да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 696.65 евро. Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която РА е отменен. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените прзавила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са съображения, че съдът неправилно е отменил РА в частта на акцесорното задължение за лихва. Счита за неправилен извода на първоинстанционният съд, че задълженията за лихви за забавено плащане са погасени по давност, на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД, т.е. преди образуване на ревизионното производство. Според касатора в случая намира приложение давностният срок по ДОПК, тъй като лихвите като акцесорно задължение следват главното задължение, което е публично. В тази насока се позовава на решения на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело № 4988/2024 г.; адм. дело № 91/2025 г.; адм. дело № 2733/2022 г.; адм. дело № 2425/2010 г.; адм. дело № 2463/2014 г. и др. Иска решението да бъде отменено в обжалваната му част, както и в съответната част за разноските. Претендира разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение и платена държавна такса. Ответницата по тази касационна жалба – И. А. И., чрез процесуални представители, оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски. Касаторът И. А. И., оспорва решението, в частта, в която е отхвърлена жалбата й срещу РА. Преповтарят се основните възражения, направени пред административния съд. Счита, че на И. е ангажирана отговорността за задължения на „Сий Старс 88“ ЕООД за 2018 и 2019 г., но образуваното през 2018 г. изпълнително дело не може да има за предмет публични задължения от бъдещата 2019 г., като в обжалвания РА и предхождащия го доклад няма дори индиция кога и на какво основание са възникнали задълженията. В хода на ревизията не е доказано И. И. да е използвала изтеглените от банковите сметки и касата на дружеството средства за свои лични нужди, при положение че в писмените си обяснения И. е заявила, че тези средства са използвани „за изплащане на заплати, за стопански разходи и за бъдещи проекти, свързани с дейността на фирмата“. Освен това приходните органи не са установили как се са отразили пандемията от СОVID-19 и последиците от нея на финансовото положение на „Сий Старс 88“ ЕООД, което през ревизирания период 2018 - 2019 г. не е оставало без налични финансови средства и не е спирало плащанията си. Излага съображения, че административният съд не е съобразил, че между изготвения РД и издадения въз основа на него РА са налице съществени противоречия и несъответствия. Според касатора, първоинстанционният съд необосновано е приел, че обжалваният РА бил издаден на основание, чл. 19, ал. 2 ДОПК, като по този начин съдът се е опитал да „санира“ едно от допуснатите в акта съществени нарушения на административно-производствените правила - макар и в началото на обжалвания РА приходните органи действително да са посочили, че го издават на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК. Административният съд не е съобразил, че упълномощеният счетоводител на ревизираното дружество С. Х. е лице по чл. 19, ал. 12 ДОПК, респ. тя е субект на визираната в чл. 19 ДОПК отговорност. Касаторът твърди, че съдът не е спазил правилата за превалутиране на публичните задължения в евро, като е нарушил императивните разпоредби на чл. 12, чл. 13 и чл. 42, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Съдът неправилно е посочил сумите, които според него били дължими от касатора, в отменена парична единица - лева, което нарушава правото на защита на И., тъй като тя не знае в какъв размер са претендиралите от ответника вземания срещу нея, респ. и обективно не би могла да ги плати доброволно. Твърди, че съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка /ОФГ/ в постановеното решение № 1207 от 30.01.2026 г. по адм. дело № 2977/2025 г. на Административен - Варна, като е уважил молба вх. № 2187/03.02.2026 г. от М. М., без да съобщи на ревизираното лице исканата поправка и без да й даде възможност да представи отговор. Иска решението да бъде отменено в оспорената му част и претендира разноски по делото, съобразно представен списък на л. 52. Ответникът по тази касационна жалба - директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Марчева я оспорва в писмено становище. Претендира държавна такса в размер на 157.38 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 450.86 евро. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби, направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбите процесуално допустими, като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество – жалбата на ревизираното лице е неоснователна, а тази на ДДОДОП е основателна, поради следното: Делото е за втори път пред касационната инстанция. С решение № 12376 от 03.12.2025 г. по адм. дело № 10062/2025 г., Върховният административен съд е отменил Решение № 6098/05.06.2025 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 3122/2024 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Варна. ВАС е дал указания при новото разглеждане на делото съдът да изложи собствени фактически установявания и собствени правни изводи по всеки един от спорните между страните въпроси, след разрешаването на които да се произнесе по формирания спор относно правилното определяне на размера на задължения на ревизираното лице и приложението на чл. 19, ал. 2 ДОПК. С обжалвания пред първоинстанционния съд РА е ангажирана отговорност на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК на И. А. И. като управител на „Сий Старс 88“ ЕООД, с който са установени задължения в общ размер на 74 632.37 лв. главница и 43 497.66 лв. лихва, както следва: КД за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. в размер на 14 687,11 лв. – главница, и 7 708,35 лв. – лихва; ДДФЛ от трудови и правоотношения и приравнени на тях за периода от 01.12.2018 г. до 31.10.2019 г. в размер на 3 897.50 лв. – главница и 2 384.33 лева – лихва; ДДФЛ свободни професии за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. в размер на 43.56 лв. – главница и 25.83 лв. – лихва; ДДС за периода от 01.12.2018 г. до 31.08.2018 г. в размер на 33 443.83 лв. – главница и 19 815.34 лв. – лихва; ДОО за периода от 01.12.2018 г. до 31.10.2019 г. в размер на 12 446.96 лв. – главница и 7 481,99 лв. – лихва; ЗО за периода от 01.12.2018 г. до 31.10.2019 г. в размер на 4 969.99 лв. – главница и 2 985.55 лв. – лихва; УПФ за периода от 01.12.2018 г. до 31.10.2019 г. в размер на 2 805.13 лв. – главница и 1 685.68 лв. – лихва; ППФ за периода от 01.12.2018 г. до 31.10.2019 г. в размер на 2 338.29 лв. – главница и 1 410.59 лв. – лихва. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане ревизия (ЗВР) № Р-03000324003163-020-001/01.07.2024 г. /л. 2/, издадена от М. Т. Ганева, на длъжност началник на сектор в ТД на НАП – Варна. Обхватът на ревизията включва установяване на отговорност за задълженията на „Сий Старс 88“ ЕООД, гр. Варна, както следва: 1. Отговорност за корпоративен данък за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г.; 2. Отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.12.2018 г. до 31.10.2019 г.; 3. Отговорност за данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др. за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г., 4. Отговорност за данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2018 г. до 31.08.2019 г.; 5. Отговорност за ДОО – за осигурители за периода от 01.12.2018 г. до 31.10.2019 г.; 6. Отговорност за вноски за здравно осигуряване – за осигурители за периода от 01.12.2018 г. до 31.10.2019 г.; 7. Отговорност за универсален пенсионен фонд – за осигурители за периода от 01.12.2018 г. до 31.10.2019 г.; 8. Отговорност за Професионален пенсионен фонд за периода от 01.12.2018 г. до 31.08.2019 г. Резултатите от ревизията и предложенията на органите по приходите са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-03000324003163-092-001/17.09.2024 г. /л. 236-253 от преписката/. Ревизията е приключила с издаване на обжалвания в първоинстанционното производство ревизионен акт, който е обжалван пред административния орган и е потвърден с решение № 233/13.12.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл. 120 ДОПК като в хода на ревизията не са констатирани съществени процесуални нарушения. При ревизията е установено, че И. А. И. е местно физическо лице, с постоянен адрес в гр. Варна. Същата е едноличен собственик на капитала и управител на „Сий Старс 88“ ЕООД, ЕИК 203850504 от 30.12.2015 г. до настоящия момент. Декларираната дейност на „Сий Старс 88“ ЕООД е била ремонт и поддържане на плавателни съдове; строителство и ремонт на плавателни съдове, без тези за развлечение и спорт. За периода 11.04.2016 г. – 01.03.2020 г. И. е била самоосигуряващо се лице в „Сий Старс 88“ ЕООД. Задълженията на дружеството са установени въз основа на подадени от „Сий Старс 88“ ЕООД декларации обр. 6, справки-декларации по ЗДДС и ГДД на ЗКПО, в които дружеството само е декларирало задълженията си за данъци и задължителни осигурителни вноски. Приходните органи са анализирали движението на паричните средства по банковите сметки на „Сий Старс 88“ ЕООД и са установили изтеглени суми, постъпили в касата на дружеството, платени суми по изпълнително дело /ИД/ на НАП и др., с изключение на: платена през м. май 2018 г. сума чрез ПОС в размер 832.96 лв., към Wizz Air, за която органите по приходи са приели, че е неотносим към дейността на дружеството разход на парични средства /л. 125-гръб от преписката/; суми, които не са намерили отражение в сч. с/ка 501 „Каса“: през м. 07.2018 г., изтеглени касово от Уникредит Булбанк и чрез АТМ общо 39 700 лв. /л. 122-120 и л. 17 от преписката/, внесени чрез операция с карта 25 200 лв.; през м. 08/2018 г. изтеглени касово и чрез АТМ общо 23 000 лв.; изтеглени през 2019 г. суми от ЦКБ в общ размер 31 900 лв. /л. 55-49 и л. 107, л. 17/, които не са постъпили в касата на „Сий Старс 88“ ЕООД /описани по дати и размер в таблица на стр. 9 от РД/. Обосновали са извод, че за изтеглените от банковите сметки суми не са представени документи за заплатени с тях разходи или връщането им на дружеството. Направен е и анализ на записванията в представените счетоводни регистри на с/ка 501 „Каса“ /л. 17, 93, 98, 102 от преписката/ и с/ка 499 „Други кредитори“ /л. 142, 64 от преписката/, въз основа на който е установено, че през 2018 г. ревизираното лице е изтеглило 500 000 лв. от касата на дружеството и е върнало 450 000 лв. /л. 64, 17 от преписката/; с РКО от дата 31.12.2018 г. на И. е изплатен и дивидент в размер 380 000 лв. /след удържане на данък/ /л. 17 от преписката/; през 2019 г. е изтеглила 80 000 лв. /л. 17-14 от преписката/; през 2022 г. е изтеглила 10 000 лв. /л. 102 от преписката/. Направен е извод, че към 31.12.2022 г. общият размер на изтеглените от задълженото лице суми, невъзстановени на дружеството са 240 000 лв. За периода 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г. „Сий Старс 88“ ЕООД е формирало ликвидни изискуеми задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски в общ размер 117 451.89 лв. Образувано е изпълнително дело (ИД). Във връзка със същото на И. А. И. на 16.09.2019 г. са връчени общо 4 бр. разпореждания за присъединяване на публичен взискател и постановление за налагане на обезпечителни мерки /л. 228-215 от преписката/, като по ИД са постъпили суми за погасяване на задълженията в общ размер на 69 699.38 лв. Извършено е пълно проучване и е установено, че „Сий Старс 88“ ЕООД не притежава имущество, включително авоари по банковите сметки, които да послужат за обезпечаване на публичните му задължения и дългът е категоризиран като „несъбираем“. От правна страна в мотивите на съдебния акт са изброени кумулативно необходимите предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК и е направено заключение, че по делото са установени всички предпоставки от хипотезата на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. За неоснователно е прието оплакването на задълженото лице, че в РА не е уточнено по коя от двете алинеи на чл. 19 ДОПК е ангажирана отговорността за задълженията на „Сий Старс 88“ ЕООД. Първоинстанционният съд е приел, че този пропуск не представлява съществено процесуално нарушение и той е саниран в хода на административното обжалване на РА, при което решаващият орган е обосновал наличието на хипотезата по чл. 19, ал. 2 ДОПК в мотивите на потвърждаващото акта решение. Направен е извод за неоснователност и на възражението, че образуваното ИД през 2018 г. не може да има за предмет бъдещи задължения за 2019 г., тъй като е прието, че присъединяването на публични задължения, възникнали и установени през 2019 г., към ИД, образувано през 2018 г., е процесуално допустимо и законосъобразно, доколкото не е поставено ограничение присъединените задължения да са възникнали преди датата на образуваното ИД. За необосновани са приети възраженията, че органите по приходите не са събрали доказателства дали И. изобщо е знаела за възникналите задължения, тъй като е установено, че съобщенията по ИД са връчвани именно на задълженото лице. Не са приети за обосновани и възраженията на лицето, че на основание чл. 19, ал. 12 ДОПК, упълномощеният счетоводител на дружеството следва да е субект на отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, като съдът е приел, че законът не предвижда отпадане на отговорността за управителя на дружеството, в случай че същият е упълномощил трето лице да представлява дружеството и да извършва дейност от негово име. Съдът е обосновал извод, че различието на посочените задължения в РА и РД се дължи на начислена лихва за допълнителен период, а не на промяна в установените главници. Първоинстанционният съд е обсъдил представените доказателства и е приел за обосновани изводите в РА, че са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на ревизираното лице като управителят на дружеството по чл. 19, ал. 2 ДОПК. След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил извод, че през 2018 г. и 2019 г. от сметките на дружеството са изтеглени суми, които биха стигнали за покриване на голяма част от задълженията на „Сий Старс 88“ ЕООД, а към момента на теглене на средствата дружеството вече е било уведомено със Съобщение за доброволно изпълнение № С180003-048-0191301/12.09.2018 г. за образуваното изпълнително дело и неплатените публични вземания. Направен е извод, че И. е отклонила в своя полза суми, достатъчни за покриване на голяма част от задълженията на дружеството. Според съда са останали недоказани възраженията на лицето, че изтеглените суми са били свързани с покриването на разходи за дейността на фирмата. Съдът е приел, че в случая е налице пряка причинно-следствената връзка между действията по отчуждаване на имущество и неплащането на установените публични задължения, тъй като управителят на дружеството, вместо да погаси изискуемите публични задължения, е извършил действия, представляващи скрито разпределение на печалбата. Според съда, по делото не е имало твърдения и не е била установена друга причина за непогасяването на публичните задължения на дружеството. Направен е извод, че COVID-19 пандемията и свързаните с нея ограничения, в това число и икономически последици от нея, не могат да повлияят на възникването и дължимостта на публичните задължения за процесния период. По изложените съображения първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу РА по отношение на установените задължения за главница. Съдът е приел за основателни направените оплаквания за изтекла погасителна давност, във връзка с установените в РА задължения за лихви. За да достигне до този извод, първоинстанционният съд е приел, че задълженията за лихви за неплатените в срок публични задължения по ЗКПО за период 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., както и по ЗДДФЛ, ЗДДС, КСО и ЗЗО за периода м. 12.2018 г. – 31.10.2019 г., е следвало да се платят през 2019 г., съответно давността по отношение на тях започва да тече на 01.01.2020 г. и в случая намира приложение нормата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съобразно цитираната разпоредба, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви и за други периодични плащания. Въз основа на изложеното е направен извод, че задълженията са погасени по давност към датата на започване на ревизионното производство – 01.07.2024 г., тъй като давността е изтекла на 01.01.2023 г. Прието е, че чл. 171, ал. 3 ДОПК, който предвижда че лихвите за публични вземания се погасяват по давност с изтичане на сроковете за главното вземане по ал. 1 и ал. 2, независимо от начина на погасяване на главницата, е в сила от 05.08.2023 г., поради което разпоредбата не намира приложение в настоящия казус по отношение на. В тази насока съдът се е позовал на практика на ВАС (Решение № 1413/17.02.2025 г. по адм. дело № 10866/2024 г. на ВАС; Решение № 7769/24.06.2024 г. по адм. дело № 3685/2024 г. на ВАС). Прието е, че нормата на чл. 171, ал. 3 ДОПК следва да бъде приложена за задължението за лихви за неплатените в срок публични задължения по ЗКПО за период 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г., по отношение на които погасителната давност е започнала да тече на 01.01.2021 г. и към момента на влизане на разпоредбата в сила /05.08.2023 г./ не е изтекъл тригодишният давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което е направен извод, че по отношение на тези задължения се прилага петгодишният давностен срок по чл. 171, ал. 1 вр. ал. 3 от ДОПК, който не е изтекъл. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е направил извод, че оспореният РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен в частта, с която е ангажирана отговорността на И. А. И. по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за лихви върху гореизброените непогасени задължения на „Сий Старс 88“ ЕООД в общ размер на 38 475.37 лв. и е законосъобразен и жалбата срещу РА следва да бъде отхвърлена по отношение на ангажираната отговорност на ревизираното лице по реда на чл. 19, ал. 2 ДОПК за непогасени задължения на „Сий Старс 88“ ЕООД общо в размер на 74 632.37 лв. – главница и 5 022.29 лв. – лихва. По касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП: Касационната жалба е основателна. Решението е неправилно, в тази обжалвана част като постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът обжалва решението в частта, с която РА е отменен във връзка с установените задължения за лихви в размер общо на 38 475,37лв.. Предмет на спора в тази част е дали по отношение на установените с РА задължения за лихви следва да се приложи 3-годишният давностен срок по ЗЗД или 5-годишният давностен срок по ДОПК. Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че по отношение на установените задължения за лихви е приложима разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД, тъй като нормата на чл. 171, ал. 3 ДОПК е в сила от 05.08.2023 г. и тя не намира приложение по отношение на процесните задължения за лихви. Основателно в касационната жалба се поддържа, че доколкото задължението за лихви, също като това за главниците, е публично вземане (арг. от чл.162, ал.2, т.9 ДОПК), за погасяването му по давност се прилага петгодишният давностен срок по чл.171, ал.1 ДОПК, а не тригодишният по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВАС – вж Решения по адм.д.№10667/2013, първо отд.; адм.д.9579/2016г. на осмо отд.; адм.д.№8747/2018 на осмо отд., адм.д.№7474/25г. на първо отд. и др. В настоящия случай 5–годишният давностен срок за лихвите е започнал да тече на 01.01.2020г. и към 01.07.2024г. – началото на ревизията не е бил изтекъл, а с възлагането на ревизията давността е спряна на основание чл.172, ал.1, т.1, като в рамките на предвидения там едногодишен срок е издаден ревизионният акт от 11.10.2024г.. По тези съображения първоинстанционното решение в отменителната му част и в съответната част за разноските подлежи на отмяна, като вместо него в тази част следва да се постанови ново решение по същество, с което жалбата против посочената част на РА следва да се отхвърли. По касационната жалба на И. А. И.: Касационната жалба е неоснователна. Всички направени оплаквания по същество на спора са били релевирани пред административния съд, който е изложил подробни мотиви по всяко възражение. Мотивите на административния съд се споделят напълно и от настоящият състав, поради което не следва да се повтарят, а на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК настоящият състав препраща към тях. Решението е правилно, в обжалваната му част. Касаторът обжалва първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу процесния РА. Спорът по делото в тази част се свежда до кумулативното наличие на предпоставките на чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизираното лице за установени публични задължения на „Сий Старс 88“ ЕООД. При разглеждане на делото решаващият състав не е допуснал нарушение на съдопроизводствени правила като спорният предмет на делото е определен точно, доказателствената тежест в процеса е правилно разпределена, а фактическите изводи са обосновани на събраните доказателства, при което са обсъдени всички доводи и възражения на страните. Неоснователно е оплакването на касатора, че има несъответствия между установените факти в РД и РА. В тази насока първоинстанционният съд правилно е приел, че установеното разминаване е единствено във връзка със задълженията за лихва, но не е бил спорен размерът на главницата. Настоящият съдебен състав намира, че изводите направени в РД съответстват на тези в РА в частта, с която са потвърдени с решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна. Нормата на чл. 19 ДОПК, в приложимата редакция, урежда два отделни състава на отговорността и различни прояви на неправомерно поведение на третото лице (укриване по ал. 1 и извършване на плащане или отчуждаване на имущество по ал. 2), които водят до невъзможност установени публични задължения да бъдат събрани. В случая в РА е посочено, че отговорността на задълженото лице е ангажирана на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ДОПК, но в решението на горестоящият орган, РА е потвърден на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК, поради което е неоснователно оплакването на касатора, че от РА не става ясно на кое от двете основания е ангажирана отговорността на И.. По делото не е спорно, че предмет на съдебно оспорване е РА единствено в потвърдената му част. Приложимият в случая фактически състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК урежда изчерпателно елементите, които следва да са дадени кумулативно: 1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 3. Недобросъвестно извършване на някое от посочените в т. 1 или т. 2 на чл. 19, ал. 2 ДОПК действия; 4. Невъзможност да бъде погасено вземането - чрез допустимите доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество да покрие съществуващите публични задължения; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намаляването на имуществото на задълженото лице, водещо до невъзможност да бъдат погасени задълженията; 6. Лицето отговаря до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Страните по делото не спорят, че през ревизираните периоди И. А. И. е управител на „Сий Старс 88“ ЕООД. Настоящият състав на касационната инстанция споделя изводите на административния съд, че управителят е бил наясно с финансово-икономическото състояние на дружеството. Той е заел за образуваното изпълнително дело и е платил част от установените задължения, предмет на изпълнение. От събраните по делото доказателства е установено, че в случая е ангажирана отговорност за подадени от дружеството данъчни декларации по ЗКПО и по ЗДДФЛ, справки-декларации по ЗДДС, декларации обр. 1 и обр. 6 и управителят е знаел и сам е декларирал сумата по невнесените задължения. Обоснован е изводът на съда, че задълженията по декларации са годно изпълнително основание по смисъла на чл. 209, т. 2 ДОПК и в случая не е било необходимо издаването на ревизионен акт по установяването им, за да възникне правно задължение за тяхното погасяване. По тези съображения е неоснователно оплакването на касатора, че не е ясно как са формирани задълженията на дружеството. Съдът с право е съобразил, че в потвърждаващото РА решение, приходният орган е конкретизирал приложимата хипотеза на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. Задълженото лице, в качеството си на управител, е знаело за задълженията на дружеството, тъй като са били декларирани от него, като изтеглените пари в брой от банкова сметка на юридическото лице от неговия управител в лична полза и разпределеният дивидент, безспорно представлява намаление на имуществото на дружеството, поради което обосновано е прието от съда, че управителят отговаря за невъзможността за събиране на декларираните публични вземания до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. При това положение, безспорно е налице и субективната страна на състава на отговорността в случая, тъй като ревизираното лице е разбирало свойството и значението на действията си и съзнателно е искало или допускало настъпването на резултата - публичните задължения да не бъдат събрани. Обосновано в обжалвания съдебен акт е прието, че както недобросъвестността на ревизираното лице, така и причинно-следствената връзка между действията му и описания резултат са доказани и осъществяват състава на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. Настоящият състав споделя извода на административния съд, че чрез намаление на имуществото на дружеството, управителят е причинил невъзможност за събиране на публичните му задължения в процесния размер. Неоснователни са оплакванията на касатора, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като е уважил подадената от приходния орган молба за отстраняване на ОФГ, като не е изпратил препис от нея за вземане на становище от ревизираното лице. В разпоредбата на чл. 175, ал. 1 АПК е посочено, че по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. В случая се касае за допусната поправка в мотивите и диспозитива, в която периода на дължимите задължения е изменен от 01.12.2018 г. до 31.08.2018 г., на от 01.12.2018 г. до 31.08.2019 г. В случая не се касае до изменен размер на задълженията, а за допусната техническа грешка в изписване на последната година, касаеща задълженията. В чл. 175, ал. 2 АПК е посочено, че решението за поправката се постановява в закрито заседание и подлежи на обжалване по реда на самото решение, поради което не е ограничено правото на защита на задълженото лице. Неоснователно е и оплакването за допуснато от съда нарушение, във връзка с непревалутирането на сумите установени като задължения по процесния РА в евро, вместо в лева. Предмет на спора е процесният РА, в който задълженията са установени в лева и не е в правомощията на съда да установява размера на задължения в новата в Република България национална валута. По изложените съображения първоинстанционното решение в тази част не страда от пороците, обосновани в касационната жалба на ревизираното лице и следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на спора и своевременната претенция за разноски в полза на НАП, следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция. При действието на чл. 161, ал. 1 от ДОПК (в приложимата по време редакция, след изм. ДВ бр.17/2026 г.), дължимото юрисконсултското възнаграждение на НАП е в размер на 450 лв., съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Превалутирани съгласно чл. 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България разноските са в размер на 230.08 евро. Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 и чл.221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,