Решение № 12749 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6810/2010 г.

Решение № 12749 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6810/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по две касационни жалби - от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - гр. Варна, представляван по пълномощие от гл. юрисконсулт Ивелина Малчева Йовкова и от адвокат Бранимир Балачев, в качеството си на процесуален представител на Георги Петров Милев от град Варна, срещу решение № 563 от 16.03.2010 г. по административно дело № 1923/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, ХХХI състав, с което е отхвърлена жалбата на Георги Милев срещу решение № 35 от 22.06.2009 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Варна и потвърденото с него разпореждане № 4305030984 от 26.02.2009 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване". С касационната жалба на директора на ТП на НОИ - Варна се обжалват мотивите на съдебното решение в частта, с която е прието, че за времето от 20.01.1978 г. до 05.05.1986 г., през което жалбоподателят е работил като "корабен бояджия", следва да бъде зачетено от първа категория труд по т. 5"б" от ПКТП (отм.). Навеждат се доводи за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът Георги Петров Милев в касационната си жалба, подадена от адвокат Бранимир Балачев, релевира доводи за неправилност на обжалваното решение на Варненския административен съд в частта му, с която е отхвърлено оспорването срещу решение № 35 от 22.06.2009 г. на директора на ТП на НОИ - Варна, с което е потвърдено разпореждане № 4305030984 от 26.02.2009 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при същото РУСО, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1-3 и чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Георги Петров Милев и за недопустимост на касационната жалба на директора на ТП на НОИ - гр. Варна. Излага мотивирано заключение, че първоинстанционното решение е обосновано и законосъобразно, а сочените за касационни основания, водещи до отмяната му - неоснователни. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав обсъди направените оплаквания и в двете касационни жалби, и събраните писмени доказателства, като прецени валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон в съответствие с чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното: С разпореждане № 4305030984 от 26.02.2009 г., издадено от ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Варна на основание чл. 68, ал. 1 - 3 и ал. 4 от КСО, е отказано да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Георги Петров Милев, поради това че лицето няма изискуемия за 2008 г. сбор от 100 точки осигурителен стаж и възраст (установено е, че сбора от осигурителен стаж и възраст възлиза на 97 години, 6 месеца и 26 дни). На това основание, както и поради това, че Георги Петров е започнал работа на 20.09.2006 г. и към момента на подаване на заявлението за пенсиониране трудовият му договор не е прекратен, пенсионният орган е приел, че не е прекратено осигуряването на лицето и не са налице законовите предпоставки за придобиване право на лична пенсия за ОСВ. С мотивирано решение № 35 от 22.06.2009 г., издадено по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ - Варна е оставил в сила обжалваното пред него разпореждане № 4305030984 от 26.02.2009 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Варна. Срещу това решение на директора на ТП на НОИ - гр. Варна оспорващият Георги Петров Милев е подал жалба пред Варненският административен съд и в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118 от КСО, ХХХI състав на този съд е осъществил съдебен контрол за законосъобразност на административния акт на основанията по чл. 168 от АПК. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства първоинстанционният съд е стигнал до законосъобразен извод, че трудът положен от Георги Петров Милев през периода 20.01.1978 г. до 05.05.1986 г. в ПВМУ "Електрон" на длъжността "корабен бояджия" е от първа категория и при зачитането му като такъв е налице изискването по чл. 68, ал. 1-3 от КСО за сбор от 100 точки осигурителен стаж и възраст. Този извод като правилен и законосъобразен се споделя изцяло от касационната инстанция. По аргумент от т. 5б от ПКТП (отм.), приложим към разглеждания период, трудът на бояджии в затворени съдове и двойни дъна на плавателни съдове се признава за първа категория. Предвид данните за естеството и условията на работата, изпълнявана от жалбоподателя, съдържащи се в писмото на "Електрон универс" ООД до РУСО - гр. Варна от 22.12.2005 г., в приложените записки и фактури за периода 1978-1984 г., както и в съобразените от вещото лице разплащателни ведомости, правилно по съображения, основани на показанията на разпитания по делото свидетел, решаващият състав е приел, че положеният труд отговоря на критерия на т. 5б от ПКТП (отм.) и че като такъв е от първа категория. Независимо от горното съдът е приел, че към датата на подаване на заявление вх. № 15658 от 25.10.2006 г. не е било изпълнено изискването на чл. 94, ал. 1 от КСО за прекратяване осигуряването на лицето и поради това не е била налице основната материално-правна предпоставка за отпускане на заявената лична пенсия за ОСВ. При този извод, с постановеното от Варненския административен съд решение жалбата на Георги Петров Милев е отхвърлена, като неоснователна. По предмета на настоящото касационно производство - решение № 563 от 16.03.2010 г. по адм. дело № 1923/2009 г. на Административен съд - Варна - тричленният състав на ВАС намира, че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По касационната жалба на Георги Петров Милев Неоснователно е оплакването в касационната жалба срещу изводът на първоинстанционния съд, че не е било изпълнено изискването на чл. 94, ал. 1 от КСО за прекратяване на осигуряването. Този извод на съда се подкрепя от доказателствата по делото и съответства на материалния закон. Трудовото правоотношение на Георги Петров Милев е прекратено със заповед № - ЛС - 836 от 15.09.2006 г., издадена от работодателя ЕТ "Ив и Ан-6" на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда "при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст". На 20.09.2006 г. с лицето е сключен нов срочен трудов договор, а на 20.08.2007 г. е сключен безсрочен такъв, който не е бил прекратяван. В съответствие със събраните доказателства - Заявление от 25.10.2006 г. за отпускане на пенсия и Справка от персоналния регистър на НОИ за осигурителен период м. 01.2006 г. - м. 12.2008 г., обосновано административният съд е приел, че към датата на упражняване на правото на пенсиониране не е било изпълнено изискването на чл. 94, ал. 1 от КСО, а именно, да е прекратено осигуряването на лицето и поради това не е била налице основната материално-правна предпоставка за отпускане на заявената пенсия за ОСВ. По касационната жалба на директора на ТП на НОИ - гр. Варна Касационната жалба на директора на ТП на НОИ, с която се обжалват мотивите на съдебното решение, е недопустима за разглеждане по същество. Съгласно чл. 209, ал. 1 от АПК на касационно оспорване, изцяло или в отделни негови части, подлежи първоинстанционното съдебно решение с определеното в чл. 236, ал. 1 от ГПК съдържание. Именно с решението, формулирано като диспозитив на съдебния акт, въз основа на съображенията, представляващи неговите мотиви, съдът подвежда установените от него факти под съответната правна норма и ги обявява като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. По аргумент от ал. 2, като съдържащи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда, мотивите не са част от решението и не подлежат на самостоятелно обжалване. Тяхната правилност се преценява в рамките на касационната проверка на правилността на съдебното решение. На второ място, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая, с постановеното съдебно решение е прието, че решение № 35 от 22.06.2009 г. на директора на ТП на НОИ - Варна, което е предмет на съдебно оспорване, е законосъобразно и е отхвърлена жалбата срещу него. Следователно, същото не е неблагоприятно за тази страна. От всичко изложено до тук касационният съдебен състав намира, че следва да остави без разглеждане като процесуално недопустима касационната жалба на директора на ТП на НОИ - гр. Варна. Касационната жалба на Георги Петров Милев като неоснователна следва да се остави без уважение и поради липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК решението на Варненския административен съд следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд-шесто отделение