Решение № 1117 от 31.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4443/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Петрургия" ООД гр. София, [ЕИК], представлявано от управителя Р. Гайтански-Юнг, чрез процесуалния представител адв. Ковачка, срещу решение 1373/02.03.2023 г., постановено по адм. дело 10980/2022 г. на Административен съд - София-град (АССГ). В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска решението да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се уважи изцяло предявения иск и да бъде осъден директорът на РИОСВ Велико Търново да одобри осъществяването на направеното от дружеството инвестиционно предложение. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника адв. Георгиев, който поддържа касационната жалба. Ответникът директорът на Регионална дирекция по околната среда и водите (РИОСВ) Велико Търново, чрез процесуалните представители гл. юрк. Гинева и адв. Коджабашев, в писмен отговор, писмени бележки и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност касационната жалба, навежда аргументи за недопустимост на съдебното решение, поради което иска то да бъде обезсилено, алтернативно ако бъде прието за допустимо, иска то да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1000 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред Административен съд София-град е образувано по искова молба (наименувана жалба­) от "Петрургия" ООД гр. София, първоначално подадена пред Административен съд Велико Търново и изпратена по подсъдност на АССГ, с която се иска да бъде задължен директорът на Регионална дирекция по околната среда и водите Велико Търново на основание чл. 256, ал. 1 от АПК да одобри осъществяването на инвестиционно предложение "Изграждане на логистична и складова база за каменни фракции, цех за производство на каменна вата, енергоизточник за нуждите на производството, сграден фонд и площадка за находище "Върбовка", [населено място], община Павликени, област Велико Търново". В хода на производството пред първоинстанционния съд искането е конкретизирано, като се иска от съда да бъде задължен директорът на Регионална дирекция по околната среда и водите Велико Търново да се произнесе по осъществяването на инвестиционното предложение. С обжалваното решение Административен съд - София-град е: 1. осъдил директора на РИОСВ Велико Търново в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение да приключи събирането на доказателствата, необходими за произнасяне на административния орган с решение по ОВОС по осъществяването на инвестиционно предложение "Изграждане на логистична и складова база за каменни фракции, цех за производство на каменна вата, енергоизточник за нуждите на производството, сграден фонд и площадки за находище "Върбовка", [населено място], община Павликени, област Велико Търново, като в указания срок да предприеме действията по събиране на цялата информация по чл. 18 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, преценена като необходима за вземане на решение по ОВОС и 2. отхвърлил исковата молба на "Петрургия" ООД в останалата част. Първоинстанционният съд е достигнал до извод за допустимост на иска. Съдът е счел, че дали обективно е налице бездействие или не са извършени дължими от административния орган фактически действия, следва да се установи в хода на съдебното производство и съдът да се произнесе с решение по предмета на спора. Според съда, ако административният орган не дължи изпълнението на определено задължение или извършването на определени фактически действия, съдът не прекратява производството по делото, а отхвърля искането като неоснователно. Първостепенният съд е приел, че по реда на чл. 256 от АПК не може да бъде предмет на защита задължението на административния орган за издаване на административен акт, респективно отказ за издаване, тъй като те представляват актове по чл. 21 от АПК, които подлежат на контрол за законосъобразност по друг процесуален ред. Дали да постанови изричен акт и какво да бъде волеизявлението, е въпрос изцяло в компетентността на съответния административен орган, като е недопустимо съдът да се намесва при тази преценка. Оспорването на законосъобразността на акта или на отказа да се издаде такъв акт подлежат на контрол от съда по друг процесуален ред. Съдът е счел, че приложното поле на чл. 256, ал. 1 от АПК обхваща онези дължими действия, с извършването на които се осъществява подготовката за издаване на индивидуален акт. Съдът приел, че искането по своята същност представлява искане за приключване на административното производство по вземане на решение по ОВОС, което включва поредица от фактически и правни действия. Действията по събирането на доказателствата по чл. 18 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни, които според първата инстанция са фактически действия, необходими за произнасяне на административния орган с решение по ОВОС, следва да бъдат извършени в срок, предхождащ 45-дневния срок за произнасяне на административния орган и неизвършването им нарушава принципа за бързина по чл. 11 от АПК и засяга правото на дружеството да получи отговор по направеното инвестиционно предложение. Касационната жалба, в частта, с която се оспорва решението, в частта му, с която е осъден директорът на РИОСВ Велико Търново в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение да приключи събирането на доказателствата, необходими за произнасяне на административния орган с решение по ОВОС по осъществяването на инвестиционното предложение на дружеството, е процесуално недопустима. В тази част касационната жалба е насочена срещу позитивен за касатора съдебен акт, поради което за последния липсва правен интерес от обжалването му. Решението в тази част се явява благоприятно за дружеството, тъй като осъждайки ответната страна да извърши посочените в диспозитива на съдебния акт действия, които са във връзка с искането на дружеството, и с определяне на задължителен срок за това, съдът е постановил по същество позитивен за ищеца акт. Нормата на чл. 210, ал. 1 от АПК императивно изключва правото на касационно оспорване за тези от страните по делото, за които постановеното решение е благоприятно, поради отсъствие на правен интерес. С оглед изложеното, касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство - да се прекрати. Касационната жалба, в частта, с която се оспорва решението, в частта, с която е отхвърлена исковата молба на "Петрургия" ООД да бъде задължен директорът на Регионална дирекция по околната среда и водите Велико Търново да се произнесе по осъществяването на инвестиционното предложение, е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество е неоснователна. Съдът е обосновал правилен извод за допустимост и неоснователност на искането. Правилно решаващият съд е приел, че искането е допустимо. Дали в случая действително е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие е въпрос на основателност, а не на допустимост на иска /в този смисъл решение 401 от 10.01.2012 г. по адм. д. 14701/2011 г., ІV отд., решение 534 от 14.01.2019 г. по адм. д. 8569/2018 г., VІ отд. и посочените в него определение 7141 от 07.06.2017 г. по адм. д. 5812/2017 г., І отд., решение 10568 от 16.08.2018 г. по адм. д. 9045/2017 г. на ВАС, VII отд./. По делото се поддържа, че органът бездейства да издаде административен акт в образуваното административно производство и се иска осъждането му да се произнесе с решение по направеното искане за одобрение на инвестиционното предложение. Административният съд правилно е приел, че твърдяното бездействие на административния орган не попада в хипотезите на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК, обосноваващи защита срещу фактическо бездействие. В първия случай административният орган не изпълнява свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а във втория административният орган следва да е сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата на закон, но в продължение на 14 дни бездейства. По посочения ред не са предмет на защита задълженията за волеизявления, т.е. за издаване на административни актове. Защитата обхваща фактически бездействия, но не и неизпълнение на задълженията за волеизявление, т.е. за извършване на правни действия и издаване на индивидуални административни актове. Искането на дружеството е именно за издаване на индивидуален административен акт решение по ОВОС, поради което правилно първоинстанционният съд е отхвърлил искането на жалбоподателя. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение в частта му, с която съдът е отхвърлил исковата молба на дружеството, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и заявената своевременно претенция на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски по делото, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на РИОСВ Велико Търново разноски по делото в размер на 1000 лв. договорено и заплатено по банков път възнаграждение за един адвокат. Мотивиран така, Върховният административен съд, шесто отделение