Решение № 438 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2010/2011 г.

Решение № 438 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2010/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е инициирано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на вчнд № 102/2011 г. на Разградски окръжен съд /ОС/, отмяна на постановеното по него определение от 26.04.2011 г., и връщане делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, поради допуснати нарушения по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. В депозираното искане се релевират оплаквания за дерогиране на съдържимите се в чл. 13, 14 и 107 от НПК императивни процесуални предписания, довело до доказателствена непълнота и до повърхностна, субективна оценка на приобщените фактически данни, и предпоставило неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание на 11.10.2011 г. искането на Главния прокурор се поддържа от представителя на ВКП. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 1.03.2011 г., по чнд № 196/2011 г., Разградски районен съд /РС/, в рамките на предвидената по чл. 243, ал. 3 - ал. 7 от НПК процедура за съдебен контрол върху действията на досъдебните органи, е потвърдил прокурорско постановление от 11.02.2011 г. за прекратяване, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, на наказателно производство ДП № 633/2010 г. на РУП - Разград, образувано срещу неизвестно лице, за престъпление по чл. 127 от НК. Съдебният акт е бил предмет на въззивна проверка и придобил юридически стабилитет с обявяване на определение № 74 от 26.04.2011 г., по вчнд 102/2011 г. на Разградски ОС, с което е потвърден. Актуалната процесуална уредба, лимитирана от нормите на чл. 419 - чл. 426, вр. чл. 243, ал. 5, т. т. 1 и 2 от НПК сочи на допустимост на искането на главния прокурор на Република България, като същото, преценено в контекста на предложената аргументация за възобновяване на делото, обуславя и неговата основателност. Установеният регламент в чл. 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ и в чл. 28 от Конституцията на България, гарантира най-ценното човешко благо - правото на живот. В аспекта на значимостта на охраната на тази основна ценност в демократичните общества на Съвета на Европа, сред които и нашето, националният съд трябва да подлага оплакванията, свързани с лишаване от живот на внимателна, задълбочена и обективна проверка, съобразно всички относими и необходими доказателства. При обсъждане на релевантните обстоятелства е изискуем стандарт на доказване "извън разумното съмнение", който следва от съвместно съществуване на достатъчно силни, ясни и непротиворечиви индиции или на подобни неопровергани фактически презумпции. В коментирания смисъл константната практика на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ е категорична и последователно очертава, че произтичащото от чл. 2 на КЗПЧОС задължение, интерпретирано в кореспондираща връзка с общото задължение на държавите по чл. 1 от КЗПЧОС, да "осигуряват на всеки под тяхната юрисдикция правата и свободите, определени в тази Конвенция", имплицитно включва необходимост от ефективно официално разследване, в случаите на насилствена смърт, с цел осигуряване прилагане на националните закони, които защитават правото на живот. За да бъде ефективно разследването, то трябва да е всеобхватно, безпристрастно и годно да доведе до идентифициране и наказване на отговорните лица. Това не е задължение за резултат, а за средства. Нужно е предприемане на разумни и достъпни стъпки за събирането на всички относими и необходими фактически данни по случая /свидетелски показания, писмени материали, съдебни експертизи за психическото и физическо състояние на жертвата преди насилствения акт и за акуратна клинична картина на нараняванията, довели до летален изход/, с последващ обективен доказателствен анализ. Всеки недостатък на разследването, който подкопава годността му да установи причините за смъртта или отговорното лице, рискува да го направи несъответстващо на този стандарт. /параграфи 161-163 на решение от 27.09.1995 г. на ЕСПЧ по делото М. срещу Обединеното кралство (Великобритания); § 105 на решение от 28.03.2000 г. на ЕСПЧ по делото К. срещу Турция; параграфи 136, 139 на решение от 13.06.2002 г. на ЕСПЧ по делото А. срещу Р България; параграфи 102-105 на решение от 2.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото О. и Ч. срещу Р България/ Конкретиката по настоящото наказателно дело не удовлетворява предявените изисквания за ефективност на наказателното разследване. В разглеждания казус са извършени различни процесуално-следствени действия. Непосредствено след инцидента са направени огледи на местопроизшествието и на трупа; снети са множество свидетелски показания; изискани са справки от "Космо България Мобайл" ЕАД за принадлежността на определени мобилни телефонни номера, съответно за входящите и изходящи обаждания на тези абонати; изготвена е съдебна експертиза за медикобиологичния характер на телесните увреждания и за механизма на получаването им. ВКС констатира обаче проявен формален подход при проведените разпити на свидетелите. Депозираният от съпругата на починалия - С. М. разказ, кредитиран с неоправдано доверие от наблюдаващия прокурор и контролираните съдилища, не допринася за изчерпателно изясняване на възникналите конфликти в семейството и на влошените брачни отношения, преди самоубийството. В разисквания обхват е игнорирана изключителната интензивност на телефонните обаждания на М. до пострадалия /58 на брой/ в навечерието на суицидния акт, като са останали загадка действителните повод и причина за демонстрираната от съпругата настоятелност. В коментираната насока схематизъм се съдържа и във волеизявленията на близките родственици, съседи и колеги на Е. Х., които не установяват с изискуемата се определеност и точност времевите и пространствени параметри на предхождащия самоубийството, и упражняван от М. спрямо жертвата "физически и психически тормоз" /твърдян от М. Х., Т. М., Р. Г./, неговите конкретни проявления и непосредствено свързаните с това видими травматични следи, визуално възприемани от околните. Правят впечатление и сериозните пропуски и празноти в писмения доказателствен материал. Не е издирена и приобщена нужната информация за регистрираните входящи и изходящи повиквания, и съобщения от използваните от пострадалото лице мобилни телефони, различни от телефонен номер 359898628338, визирани в свидетелските показания на д-р М. О. Пренебрегнати са и лимитираните в заявеното от Р. Г. фактически данни, индиректно възпроизведени от свидетеля М. Х. досежно исканата от съпругата на починалия парична сума, във връзка с предстоящата данъчна ревизия на д-р Е. Х. Последното, доказуемо чрез установяване на реализирано плащане /с банков превод или по друг път/, не е изследвано в хода на досъдебното производство по настоящото дело. Недоумение буди и липсата на психиатрична експертиза, която, базирайки се на събраните доказателства за характеровите особености и личността на Е. Х. и за неговото психическо състояние преди самоубийството, да изготви психологически портрет на жертвата и да предложи аргументирано научно заключение за възможните причини за суицидните действия. Очертаните и неизяснени обстоятелства са от значение за фактическия състав на престъплението по чл. 127 от НК и за авторството му. Релевантността е относима към времето, мястото, основните форми на изпълнителното деяние по чл. 127, ал. 1 от НК /подпомагане на самоубийство - улесняване на взелия решение да сложи край на живота си пострадал, чрез създаване на подходящи условия, снабдяване с нужните средства или затвърдяване на намерението за извършване на суициден акт; и склоняване към самоубийство - подбуждане (мотивиране) на жертвата, довело до вземане на фаталното решение/, и към виновното поведение на дееца. Тя е необходима и за установяване на обективните и субективни признаци на правната квалификация на неправомерното посегателство, предпоставило суицидните действия по ал. 3 и 4 на чл. 127 от НК, чрез жестоко отнасяне или системно унизяване на достойнството на лице, намиращо се в материална зависимост или в зависимост, основана на семейни връзки и брачни отношения; съответно осъществено по непредпазливост от съпричастните към самоубийствения акт. Изложените съображения несъмнено обосновават отсъствие на задължителните всестранност, обективност и задълбоченост на досъдебното разследване - факт, който подкопава способността му да докаже по категоричен и безспорен начин причините за нараняванията на д-р Е. Х. и за последвалата от тях смърт, неминуемо и логично довело до неправилното приложение на материалния закон. Констатираните недостатъци и налични непълноти в доказателствената дейност на досъдебните органи не са надлежно оценени, и своевременно отстранени по предвидения ред, в обсега на регламентираните от чл. 243, ал. 3 - ал. 7 от НПК съдебни правомощия, което опорочава постановеното и влязло в сила определение. Допуснатите процесуални нарушения, предпоставили несъответно прилагане на относимата материалноправна уредба в обявения на 26.04.2011 г. съдебен акт, с оглед предписаното в чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК, формират вътрешното убеждение на настоящия касационен състав за уважаване на искането на главния прокурор за възобновяване на вчнд № 102/2011 г. на Разградски ОС, отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд