Решение № 10964 от 30.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Матева от гр. София, подадена чрез адв. Гелева против решение 2311 от 08.04.2022 г., постановено по адм. дело 11663/2021 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й против заповед ЧР-П-85/28.10.2021 г. на министъра на икономиката, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение. В касационната жалба се твърди, че оспорваното решение е неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът министърът на иновациите и растежа, чрез юрк. Янкова, оспорва жалбата. Счита постановеното решение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнагражение пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура излага мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна участник в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, намира същата за основателна, по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Р. Матева срещу заповед ЧР-П-85/28.10.2021 г. на министъра на икономиката, издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, с която е прекратено служебното й правоотношение за длъжността гл. експерт в отдел Програмиране и договаряне на ГД Европейски фондове и конкурентноспособност в Министерство на икономиката. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗДСл; отговаря на изискванията за форма посочени са фактическите и правни основания за издаването й; издадена е при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Констатира се, че административната преписка е непълна, тъй като не са представени от органа по назначаването поименните длъжностни разписания, действали преди съкращаването, към 28.10.2021 г., когато е издадена процесната заповед и към 01.11.2021 г., откогато влиза в сила новото длъжностно разписание. Само при тяхната наличност би могло да се установи дали към датата на издаване на оспорената министерска заповед са съществували незаети щатни бройки, което е едно от основните възражения на жалбоподателката. Като не е изискал тези разписания, които са релевантно доказателство, АССГ е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до неизясненост на спора от фактическа страна, а оттук и до необоснованост на изводите на решаващия спора по същество съд. Предвид изложеното решението следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да изясни дали конкретните промени в щатното разписание в случая се дължат на обективна необходимост или са в разрез с принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,