Решение № 994 от 26.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13856/2009 г.

Решение № 994 от 26.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13856/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Бисерка Петрова Момчилова и Владимир Димитров Момчилов, и двамата от гр. София, ул. "Лазарополе" № 1, за отмяна на решение № 7630 от 10.06.2009 г., постановено по адм. д. № 5051/2009 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. Ответникът - директорът на дирекция "Контрол по строителството" при Столична община, не заявява становище по искането. Ответникът - "Бигла III" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н "Лозенец", ул. "Любата" № 4 - 6, чрез пълномощника си по делото адвокат Запрянов от САК, пледира за неоснователност на подаденото искане за отмяна. Претендира разноски. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 2 АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С решение № 7630 от 10.06.2009 г., постановено по адм. д. № 5051/2009 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение е отменено решение от 29.12.2008 г. по адм. д. № 4786/2008 г. на Административен съд - София град и вместо него съдът се е произнесъл по съществото на спора, като е отхвърлил жалбата на Бисерка Петрова Момчилова и Владимир Димитров Момчилов срещу заповед № РД-20-19/1.08.2008 г. на директора на дирекция "Контрол по строителството" при Столична община. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 АПК страните, участвували в производството по административни дела, могат да искат отмяна на влезлите в сила и неблагоприятни за тях съдебни решения, на основанията и в сроковете по чл. 239 и чл. 240 АПК. Лицата, депозирали искането, са участвали в производството по делото пред Върховния административен съд, поради което са активно легитимирани да искат отмяна на постановеното по това дело съдебно решение. Отмяната като самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол е средство за защита срещу неправилни съдебни решения и то когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното фактическо положение и се дължи на изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК причини. Доколкото Бисерка и Владимир Момчилови не сочат на кое от изчерпателно посочените в текста на чл. 239 АПК основания за отмяна на решението се позовават, то ще следва да бъдат разгледани всички нормативноустановени основания. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която е била разкрита след като решенията са влезли в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Основание за отмяна са само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната. Към искането за отмяна не са приложени нови писмени доказателства, нито се твърдят нови обстоятелства от значение за правилното решаване на спора. Според чл. 239, т. 2 от АПК може да се иска отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Във всички тези случаи неправилността на решението е породена от извършено престъпление. Това престъпление обаче трябва да е установено по надлежния ред - с влязла в сила присъда. Такива доказателства в случая не са депозирани. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 3 АПК може да се иска отмяна, когато решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В тази хипотеза установяването на посочените основания също следва да стане с влязла в сила присъда или влязло в сила решение, каквито не са представени. В искането не се навеждат фактически обстоятелства, които да сочат на наличието на някоя от визираните в текста хипотези, липсват и доказателства, от които да се направи извод за постановяване на решението въз основа на документ, признат за подправен по предвидения в закона ред, респ. за основаването му на отменен акт на съд или друг държавен орган. Въз основа на чл. 239, т. 4 АПК може да се иска отмяна, когато между същите страни, за същото искане, на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. Данни за наличието на друго решение, постановено по реда на чл. 215, ал. 1, вр. с чл. 195, ал. 5 ЗУТ при тъждество на страните по делото липсват. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК предвижда няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Такива данни по делото не са представени. Като ответници по касационната жалба Владимир и Бисерка Момчилови са били редовно и своевременно призовани и не са лишени от възможността да участвуват лично или чрез повереник в съдебното производство. Няма данни да са били възпрепятствани да се явят в проведеното на 26.05.2009 г. открито заседание по адм. д. № 5051/2009 г. на Върховния административен съд, за което чрез упълномощения си адвокат, са депозирали молба - становище с искане за разглеждане на делото и доводи по съществото на спора. Последното основание за отмяна е това по чл. 239, т. 6 АПК и е налице, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. За успешното приложение на този текст е необходимо представянето на решението на Европейския съд за защита на правата на човека, каквото в случая няма. При липсата на условията за отмяна, посочени в чл. 239 АПК искането на Бисерка Петрова Момчилова и Владимир Димитров Момчилов е неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора в полза на ответника "Бигла III" ООД се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в установения с представеното пълномощно № 0928696/18.01.2009 г. размер от 420 лева. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,