Решение № 2209 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15775/2014 г.

Решение № 2209 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15775/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на министъра на земеделието и храните против решение № 6289/22.10.2014 г. по адм. дело № 12165/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № РД-18-41 от 21.07.2011 г. на изп. директор на АГКК, в частта за одобряване на КККР за част от територията на природен парк "Витоша", относно имот с идентификатор 68134.2095.590.5 и преписката е изпратена на адм. орган за ново произнасяне в 1-месечен срок от влизане в сила на решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответната страна Българска академия на науките оспорва жалбата. Ответниците, изп. директор на АГКК и ИАГ не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената част от заповедта за незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с приложимите материалноправни норми и фактическото положение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд обстойно се изследвал събраните по делето доказателства и правилно е установил всички правнорелевантни факти, които са съществували към момента на издаване на оспорената заповед. Фактическите и правни изводи са верни и изцяло се споделят от настоящия състав, като не следва да се приповтарят. Решението е обосновано и съответно на материалния закон, в приложимите редакции към момента на издаване на заповедта - на чл. 41, ал. 1 и ал. 2 ЗКИР, чл. 10, ал. 2 ЗБАН. По делото липсват актове, удостоверяващи право на собственост на МЗХ, респ. ИАГ, поради което записването им в КР е незаконосъобразно. Дадените указания по тълкуването и прилагането на закона при новото произнасяне от административния орган са подробни и точни. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва в полза на отв. БАН да се присъди юрисконсултско възнаграждение, за което е направено своевременно искане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,