Решение № 7052 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7366/2018 г.

Решение № 7052 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7366/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", гр. С. срещу решение № 757/18.04.2018 година на Административен съд гр. Б. по адм. д. № 3335/2017 година, с което е отменена негова заповед № РД – 01 – 672/10.08.2017 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че съгласно чл. 6, ал. 13 от Наредба № 11/31.10.2002 година за международен автомобилен превоз на пътници и товари, превозвачът като доказва спазване на изискванията на финансова стабилност, представя удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. "ДС ТРАВЕЛ" ЕООД подало заявление рег. № 30-06–09–663/02.03.2017 година за увеличаване на броя на заверените копия на лиценза на Общността № 10003. Към заявлението били приложени документи, включително и удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с изх. № 020201700022196/24.02.2017 година, издадено от ТД на НАП Б. – офис Б. на 24.02.2017 година. В отговор на направено запитване от ИА "АА" до ТД на НАП гр. Б. – офис Б., било получено писмо рег. № 30-06-09-663/4/10.04.2017 година, според текста на което на "ДС ТРАВЕЛ" ЕООД не било издавано удостоверение с изх. № 020201700022196/24.02.2017 година при ТД на НАП Б. – офис Б. на 24.02.2017 година. Предвид тези фактически установявания, органът прекратил издадения на дружеството лиценз на общността на основание чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "г" от Закона за автомобилните превози. Възприема като неправилни изводите на съда за неправилно приложение на материалния закон от страна на административния орган. Заявява, че по-големият брой копия от лиценза на общността означава необходимост от доказване на финансова стабилност за осъществяване на дейност в по-голям обем. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "ДС ТРАВЕЛ" ЕООД срещу заповед № РД–01–672/10.08.2017 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба, "ДС ТРАВЕЛ" ЕООД оспорва същата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че не е налице хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "г" от Закона за автомобилните превози, тъй като липсват доказателства т. нар. "неистински документ" да е използван от жалбоподателя при осъществяване на дейността му.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес.

Р. по същество, касационната жалба е неоснователна:

Производството пред АС гр. Б. е образувано по жалба на "ДС ТРАВЕЛ" ЕООД срещу заповед № РД–01–672/10.08.2017 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Жалбоподателят посочва съображения за незаконосъобразност на заповедта в няколко пункта: 1. Със заповедта едновременно се прекратяват правата, произтичащи от лиценз на Общността № 10003 за превоз на пътници, издаден на 27.02.2013 година на "ДС ТРАВЕЛ" ЕООД и се отписват от регистъра по чл. 6, ал. 1 от ЗАвП моторните превозни средства към лиценз на Общността № 10003 за превоз на пътници. Като правно основание за издаване на заповедта обаче била изписана единствено разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "г" от Закона за автомобилните превози, касаеща прекратяването на лиценза на общността; но не и разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2, б. "а" от Наредба № 11 от 31.10.2002 година за международен автомобилен превоз на пътници и товари, съгласно която МПС се отписват от регистъра с писмена заповед на изпълнителния директор на ИА "АА" или оправомощено от него длъжностно лице при прекратяване на правата, произтичащи от лиценза на общността. По този начин, мярката по т. 2 от заповедта се явявала без правно основание, изписано в същата; на жалбоподателя не била дадена възможност за възражение по този пункт, поради което обосновава нарушения на чл. 26, ал. 1 АПК и на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. 2. С чл. 21, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 1073/2009 били определени основанията, на които компетентните органи можели да отнемат лицензите на общността: а/ когато притежателят му престане да отговаря на условията, предвидени в чл. 3, пар. 1; б/ когато притежателят му е представил невярна информация относно данните, които са били необходими за издаване на лиценза на общността. Чл. 22 от същия регламент също предвиждал възможност за временно или постоянно отнемане на лиценза на общността при нарушения свързани с правилата, приложими за превозните средства, периодите на управление на превозното средство, почивка на водачите и прочие. Според жалбоподателя изписаното в процесната заповед нарушение не попадало в нито една от хипотезите на регламента, поради което и не били налице материалноправните предпоставки от същия за налагане на мярката. Твърди, че на основание чл. 288 от Договора на функциониране на Европейския съюз, регламентът е общо и пряко приложим акт. Като цитира разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Закона за нормативните актове, сочи, че при противоречие между нормативен акт и регламент на ЕС, се прилага регламентът. 3. И на последно място, твърди, че органът не е изложил мотиви защо налага на превозвача именно тази най-тежка мярка, което немотивиране представлявало самостоятелно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен.

Въз основа на събраните по делото доказателствени средства, съдът е установил фактическа обстановка, която не се спори между страните:

За пълнота на изложението, съдебният състав на ВАС изписва от фактическа страна няколко основни фактически постановки, от значение за решаване на поставения пред касационната инстанция спор:

1. Страните не спорят, че "ДС ТРАВЕЛ" ЕООД притежава лиценз на Общността № 10003 за превоз на пътници, издаден на 27.02.2013 година.

2. На 02.03.2017 година "ДС ТРАВЕЛ" ЕООД подава заявление рег. № 30 -06 – 09 – 663/02.03.2017 година за увеличаване на броя на заверените копия на лиценза на Общността № 10003 /л. 18 по делото/. Към заявлението са приложени документи по опис, включително и удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с изх. № 020201700022196/24.02.2017 година, издадено от ТД на НАП Б. – офис Б. на 24.02.2017 година.

3. В отговор на направено запитване от ИА "АА" до ТД на НАП гр. Б. – офис Б., е получено писмо рег. № 30-06-09-663/4/10.04.2017 година, подписано от директор ТД на НАП гр. Б., според текста на което на "ДС ТРАВЕЛ" ЕООД не било издавано удостоверение с изх. № 020201700022196/24.02.2017 година при ТД на НАП Б. – офис Б. на 24.02.2017 година.

4. С писмо изх. № 30 – 06-09-668/5/13.04.2017 година изпълнителният директор на ИА "АА" уведомил затова Районна прокуратура при Районен съд гр. С..

5. С писмо изх. № 14-00-00-1185/12.06.2017 година изпълнителният директор на ИА "АА" уведомил управителя на "ДС ТРАВЕЛ" ЕООД за започване на производство за прекратяване на правата, произтичащи от издадения на дружеството лиценз на общността за извършване на международен автомобилен превоз на пътници, на основание чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "г" от Закона за автомобилните превози, като дал възможност на същия в 7 дневен срок от получаване на съобщението да изрази становище.

6. Със заповед № РД – 01 – 672/10.08.2017 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", на "ДС ТРАВЕЛ" ЕООД, на основание чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "г" от Закона за автомобилните превози се прекратяват правата, произтичащи от лиценз на Общността № 10003 за превоз на пътници, издаден на 27.02.2013 година на "ДС ТРАВЕЛ" ЕООД и се отписват от регистъра по чл. 6, ал. 1 от ЗАвП моторните превозни средства към лиценз на Общността № 10003 за превоз на пътници.

При анализ на така установените факти, във връзка с приложимото право, съдебният състав на ВАС обосновава извод за правилност на обжалваното съдебно решение като краен резултат, при следните съображения от правна страна:

Касационната инстанция споделя възраженията на жалбоподателя ДС ТРАВЕЛ" ЕООД за допуснати от административния орган съществени процесуални нарушения, които дори и най-общо да не са споделени от първоинстанционния съд, не повлияват общия краен извод за правилност на съдебното решение:

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК, органът е длъжен да уведоми страните за започване на производството пред него, а съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от същия н. а. административният орган осигурява на страните възможност да изразят становище по фактите и правната квалификация на спора.

В производството по издаване на обжалваната заповед, изпълнителният директор на ИА "АА" с писмо изх. № 14-00-00-1185/12.06.2017 година е уведомил управителя на "ДС ТРАВЕЛ" ЕООД за започване на производство за прекратяване на правата, произтичащи от издадения на дружеството лиценз на общността за извършване на международен автомобилен превоз на пътници, на основание чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "г" от Закона за автомобилните превози, като е дал възможност на същия в 7 дневен срок от получаване на съобщението да изрази становище. Липсват доказателства по делото дружеството да е уведомено за започналото производство по отписване от регистъра по чл. 6, ал. 1 от ЗАвП на моторните превозни средства към лиценза на Общността № 10003 за превоз на пътници. Касационната инстанция не споделя възражението на изпълнителния директор на ИА "АА", че тъй като отписването на тези средства е последица от отнемането на лицензията, притежателят на лицензията не следва да се уведоми затова, като му са даде възможност да вземе становище. Напротив: Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2, б. "а" от Наредба № 11 от 31.10.2002 година за международен автомобилен превоз на пътници и товари, МПС се отписват от регистъра с писмена заповед на изпълнителния директор на ИА "АА" или оправомощено от него длъжностно лице при прекратяване на правата, произтичащи от лиценза на общността. При тази нормативна регламентация, отписването на МПС, вписани към съответния регистър се извършва с нарочен административен акт на административен орган, като дори и същият да е инкорпориран в друг акт на същия орган, това не освобождава същият орган от задължението му да уведоми носителя на лиценза за започване на това производство. Оттук, като е обективирал в обжалваната заповед под т. 2 волеизявление за отписване на МПС от лиценза на общността, без да даде възможност на дружеството да вземе становище, както и без да изпише правна квалификация на волеизявлението си, изпълнителният директор на ИА "АА" е постановил незаконосъобразен административен акт в нарушение на чл. 26, ал. 1, чл. 34, ал. 3 и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, при допуснати съществени процесуални нарушения.

По отношение на изразените от първоинстанционния съд съображения за неправилно приложение на материалния закон от страна на административния орган:

Касационната инстанция споделя възражението на жалбоподателя "ДС ТРАВЕЛ" ЕООД за приложимост към случая на Регламент № 1073/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози и за изменение на регламент № 561/2006. При пряко приложение на същия /пар. 5 международният превоз на пътници с автобус изисква да бъде обвързан с условието за притежаване на лиценз на Общността. Според регламента, от превозвачите следва да се изисква във всяко тяхно превозно средство да има заверено копие от лиценза на Общността, с цел да се улесни ефективното извършване на проверки от правоприлагащите органи, особено извън държавата-членка, в която е установен превозвачът. Следва да се определят условията за издаване и отнемане на лицензи на Общността, сроковете на валидност и подробните правила за използването им. Необходимо е също така да се установят подробни спецификации относно формата и други характеристики на лиценза на Общността и заверените копия от него. Чл. 21 и чл. 22 от Регламент № 1073/2009 регламентират мерките, свързани с ограничаване или отнемане на този лиценз, както и материалноправните предпоставки за отнемането/ограничаването му. Касационната инстанция споделя възражението на дружеството в насока, че съгласно същите разпоредби на регламента, основанията, на които компетентните органи могат да отнемат лицензите на общността са както следва: а/ когато притежателят му престане да отговаря на условията, предвидени в чл. 3, пар. 1; б/ когато притежателят му е представил невярна информация относно данните, които са били необходими за издаване на лиценза на общността; в/ при тежки нарушения, свързани с правилата, приложими за превозните средства, периодите на управление на превозното средство, почивка на водачите и прочие нарушения по чл. 22 от регламента. При анализ на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "г" от Закона за автомобилните превози, касационната инстанция установява, че тази хипотеза на прекратяване на лиценза на общността не е конкретно предвидена в чл. 21 и чл. 22 от Регламент № 1073/2009 година. Невярната информация може да бъде основание за прекратяване на лиценза, когато касае данните, които са били необходими за издаване на лиценза на общността /б. "а"/. Правилен е изводът на АС гр. Б. в насока, че в случая не се касае за процедура по издаване на лиценз на общността. От друга страна, липсва и елемента от фактическия състав на хипотезата по т. "г", а именно: "документът да е използван при осъществяване на дейността на дружеството" /ако се разсъждава в хипотеза на друго тежко нарушение по чл. 22 от регламента/.

Касационната инстанция споделя изводите на касатора досежно необходимостта от доказване на финансова стабилност на превозвача и в хипотеза на заявление за увеличаване на броя на заверените копия от лиценза на общността. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, за всяко моторно превозно средство, с което превозвачът извършва дейността, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице издава съответно заверено копие от лиценза на общността. Завереното копие се издава, ако моторното превозно средство е с българска регистрация и превозвачът е доказал финансова стабилност за него по реда определен с наредбата по ал. 3. Съгласно чл. 7, ал. 6 от същия нормативен акт, финансова стабилност се доказва по посочен ред за всяко следващо превозно средство, което превозвачът иска да бъде вписано към лиценза на общността, и за което иска да му бъде издадено заверено копие от този лиценз. Т. е., в конкретната хипотеза се касае за процедура по издаване на заверени копия от лиценз на общността, в рамките на която дружеството следва да доказва финансова стабилност във връзка с искането си за регистриране на нови МПС към лиценза на общността. Страните не спорят, че в рамките на това искане е представен документ, за който директор ТД на НАП удостоверява, че не е издаден от ТД на НАП гр. Б., както и не спорят относно факта, че дружеството не е престанало да отговаря на изискванията за изпълнение на дейността, за която вече му е издаден лиценз на общността, към който момент всички изисквания са били спазени.

При така направения анализ на фактите във връзка с приложимото право, съдебният състав на ВАС приема изводите на АС гр. Б. в насока, че така изписаната от фактическа страна процесна хипотеза не субсумира състава на чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "г" от Закона за автомобилните превози, доколкото представеното удостоверение не касае дейността на дружеството /в каквато насока е и мотивираното становище на ВАС/. По делото няма данни такъв документ да е представен в производството по издаване на лиценза на общността на дружеството превозвач, нито същото да е престанало да отговаря на изискванията на закона за притежание на посочената лицензия, нито относно дейността на превозвача да се констатирани нарушения на ЗАвП или подзаконовите актове по прилагането му, или многостранни договори, по които Република България да е страна.

Административният орган не е изложил и съображения (мотиви) защо приема, че мярката "прекратяване на лиценза на Общността" в случая се явява приложима и съответна на тежестта на извършеното нарушение. Мотивът за доказване на финансовата стабилност, изложен в касационната жалба, не обосновава друг извод, тъй като при недоказване на финансова стабилност при искане за издаване на две допълнителни заверени копия от лиценза на общността, органът има правомощие да откаже издаването им. В случая обаче се прекратява вече издаден лиценз на Общността на превозвач, без да се доказва нито една от хипотезите на чл. 21 и чл. 22 от Регламент № 1073/2009 година.

Горното обосновава извод за правилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на Върховния административен съд

Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 757/18.04.2018 година на Административен съд гр. Б. по адм. д. № 3335/2017 година.

Решението е окончателно.