Решение № 11962 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12987/2015 г.

Решение № 11962 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12987/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Св. Св. К. и Е.- Групова практика за първична медицинска помощ" ООД- гр. П. подадена, чрез адвокат Ж. Д. срещу Решение № 579 от 09.10.2015 г., постановено по адм. дело № 504/2015 г. на Административен съд- П., с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск против Районна здравноосигурителна каса гр. П. (РЗОК- П.). Направени са оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се изводите на съда, че не може да се ангажира отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ, като намира за установени всички елементи на отговорността на ответника по чл. 1 ЗОДОВ. Моли за отмяна на решението и за уважаване на исковата молба, предявена срещу РЗОК П.. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от адв. Х. К.. Подробни доводи в подкрепа на искането за отмяна на съдебното решение са развити в представената писмена защита. Претендират се и направените съдебни разноски за двете инстанции. О. Р. здравноосигурителна каса- П. в постъпил писмен отговор моли да се остави без уважение жалбата, като счита същата за неоснователна, а оспореното решение за правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Посочва, че с оглед Тълкувателно решение № 1/2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС платеното адвокатско възнаграждение по дело с предмет отменено наказателно постановление може да се претендира по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: С обжалваното решение на Административен съд- П. е ОТХВЪРЛЕН изцяло предявения иск от "Св. Св. К. и Е. - ГППМП" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. "Ц. О." .№..., ет. ... с ЕИК *********, против Районна здравноосигурителна каса гр. П., с искане ответника да бъде осъден да заплати сума в размер на 100 лева, за нанесени вреди от направени разноски, по повод защита на правата и законните интереси във връзка с издадено наказателно постановление, ведно със законната лихва в размер на 29.74 лева, считано от 05.04.2011 г. - датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено атакуваното наказателно постановление до 25.02.2014 г. - датата на подаване на исковата молба в Районен съд гр. П., като неоснователен и недоказан. Със съдебния акт е ОСЪДЕН "Св. Св. К. и Е. - ГППМП" ООД, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. "Ц. О." .№..., ет. ... с ЕИК *********, да заплати в полза на Районна здравноосигурителна каса гр. П. направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева. Административният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен, поради отсъствието на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността на юридическото лице по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Счита се, че наказателното постановление не е типичен административен акт, поради което не попада сред актовете, посочени в чл. 1 от ЗОДОВ. Посочено е, че разноските, направени от ищеца за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателното постановление пред съда, не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, поради което и не представляват вреди и пропуснати ползи по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Решението на АС П. е процесуално недопустимо. Исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се разглеждат по реда, установен в АПК, като за производството по чл. 203- чл. 207 от АПК законодателят изрично е посочил срещу кого трябва да се насочи искът, като в този случай изискванията за пасивна материалноправна легитимация, съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация. Съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действия или бездействия са причинени вредите. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставки за възникване на правото на иск и нейната липса има за последица недопустимост на иска. В случая изискванията на закона не са изпълнени, като искът не е предявен срещу носещото отговорност юридическо лице. От съдържанието на исковата молба се установява, че искът е насочен срещу РЗОК П., която е и конституирана като ответник по делото и спрямо нея е постановено съдебното решение. Настоящият съдебен състав на ВАС счита, че РЗОК П., неправилно е конституирана като ответник по делото. Съобразно правилото на чл. 205 от АПК ответник по искове от вида на процесния е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) С., осъществява държавната политика в областта на здравеопазването и регулира обществените отношения във връзка със задължителното здравно осигуряване. Според чл. 6, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) Национална здравноосигурителна каса е юридическо лице със седалище С.. Според чл. 6, ал. 2 ЗЗО и чл. 36, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на националната здравноосигурителна каса (Правилника) Районните здравноосигурителни каси и техните поделения са организационни структури на НЗОК. Според ЗЗО и Правилника, РЗОК не са юридически лица. Следователно искът е насочен срещу ненадлежна страна, която и не е правосубектна, тъй като няма качеството на юридическо лице. Посоченият ответник не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск и не е надлежна страна в процеса. В полза на този правен субект липсва процесуална легитимация, което означава, че искът е ненадлежно предявен. Това води до процесуалната недопустимост на развилия се исков процес. Първоинстанционният съд, като не е върнал недопустимата искова молба и не е прекратил производството по делото е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,