Решение № 3862 от 10.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 768/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Асеновград, чрез пълномощник, против решение 10061 от 20.11.2024 г. по адм.д. 1775/2023 г. на Административен съд Пловдив, в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу т.3 от решение РД-02-36-718/ 21.06.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 (ОПРР) за отказ от верификация. Според касационния жалбоподател решението в оспорената му част е неправилно поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът е приел законосъобразност на административния акт на основание, на което актът не е издаден, като по този начин е подменил волеизявлението на органа. Сочи, че от изготвените по делото експертизи се установява по категоричен начин кои строително-монтажни работи (СМР) са непредвидени, като изискуемата обосновка за същите е представена по делото, но не е обсъдена от съда. Според общината доказателствената тежест е неправилно разпределена, като положителният факт, който следва да бъде доказан, е предвидимостта на спорните СМР и административният орган носи тежестта за неговото установяване. Ксаторът навежда доводи, че не носи такава доказателствена тежест и същата неправилно й е вменена от съда. Иска отмяна на решението в оспорената част и произнасяне по съществото на спора. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на исканите от другата страна такива. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че Община Асеновград е бенефициер по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР 2014-2020 г., процедура на директно предоставяне Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020-Асеновград, за изпълнение на проектно предложение Благоустрояване на част от централната зона и площад Акад. Николай Хайтов в гр. Асеновград I етап. На 21.03.2023 г. бенефициерът е подал искане за окончателно плащане по АДПБФП, придружено с окончателен технически и финансов отчет. Ръководителят на УО е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение РД-02-36-718/ 21.06.2023 г., с което е отказал верификация на разходи по направеното от бенефициера искане за окончателно плащане. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е отказът, обективиран в т. 3 от административния акт. Органът не е верифицирал разходи в размер на 87 496,09 лв., представляващи БФП, тъй като отчетените видове СМР не попадат в хипотезата за непредвидени разходи по смисъла на чл. 23, ал. 3 от административния договор и поради липса на предвидените чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) условия във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Първоинстанционният съд е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, в писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, като съдържа фактически и правни основания. Приел е, че актът е издаден в съответствие с административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и е съответен на неговата цел. Мотивирал е извод за недопустимост на посочените в т. 3 от отказа разходи. По делото са допуснати и приети единична и тройна съдебно-техническа експертиза. Заключенията по тях съдът е приел за компетентно и безпристрастно изготвени, като ги е кредитирал частично в изводите си и е изложил мотиви за това. Обосновавайки извод за законосъобразност на акта в частта по т. 3 , съдът е отхвърлил подадената от Община Асеновград жалба като неоснователна. Решението е правилно. Касаторът оспорва правилността на първоинстанционното решение частично, само по отношение СМР с отчетена стойност в искането за верификация от 59 315,53 лв., която се формира от стойностите на следните разходи: 199,64 лв. по позиция Доставка и монтаж на гофре Ф75 за възстановяване на кабелни трасета; 382, 48 лв. по позиция Доставка и монтаж на КРШ; 198,04 лв. по позиция Направа на зидария с бетонови тухли; 35 732, 37 лв. по позиция Доставка на земни маси вкл. разтоварване; 8336, 50 лв. по позиция Насипване на земни маси с комбиниран багер; 4550, 28 лв. по позиция Качване на земни маси с автокран; 5290, 95 лв. по позиция Превозване на земни маси с ръчни колички; 2305, 91 лв. по позиция Полагане на геомрежа за укрепване на земни маси; 494, 88 лв. по позиция Доставка и насипване на пясък за дренаж; 345, 60 лв. по позиция Доставка и полагане на дренажна тръба; 64,16 лв. по позиция "Доставка и монтаж на укрепители за канал ф160; 335,78 лв. по позиция Доставка на кабел СВТ 3 х 1,5мм2; 431,42 лв. по позиция Суха разделка и свързване към съоръжение на кабел СВТ 3 х 1,5мм2; 327, 76 лв. по позиция Изпитване на кабел СВТ 3x1,5 5 мм2; 272, 70 лв. по позиция Доставка и монтаж на гофрирана тръба Ф11 и 47, 06 лв. по позиция Доставка и монтаж на гофрирана тръба Ф16. Решението в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗУСЕФСУ процедурата по верификация започва по искане на бенефициера за авансово, междинно или окончателно плащане и той е този, който следва да представи пред УО всички документи по искането за плащане. Окончателните плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо. Според нормата на чл. 60, ал. 2 ЗУСЕФСУ писмените доказателства за извършване на съответното плащане се определят с документите по чл. 26, ал.1. Безспорно е, че за да извърши верификацията, органът трябва, както изрично го задължава чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ, да направи проверка за допустимостта на разходите. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи.