Решение № 13277 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11561/2012 г.

Решение № 13277 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11561/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Румяна Лъчезарова Станчева от гр. София, срещу решение № 3536 от 25.06.2012 г., постановено по адм. дело № 5597/2011 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Иска се отмяната му. Ответникът - Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА), в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изказва мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Румяна Лъчезарова Станчева срещу решение № 222 от 18.05.2011 г. на КРДОПБГДСРСБНА. За да постанови този резултат, съдът е приел, че принадлежността на жалбоподателката като доверено лице - секретен сътрудник, е установено по безспорен начин, както и че от представените по преписката документи може да се обоснове правилен извод за извършването на такава дейност. От приложимата в случая разпоредба по чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, относно алтернативно посочените документи, въз основа на които се установява принадлежност, по отношение на жалбоподателката били налице документи от ръководилия щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), като същите отговаряли на определението за документ, дадено в § 1, т. 1 от ДР на закона. Представените документи били от кръга на посочените в чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и носели достатъчно информация, за да може да се направи извод, че Станчева е била секретен сътрудник на ПГУ на ДС. С оглед на това, че при издаване на процесното решение, комисията била действала при условията на обвързана компетентност, и като административен орган не била имала възможност да прави свободна преценка по отношение на проверяваното лице, единствената възможност била да обяви принадлежността на жалбоподателката към ДС. Решението е правилно. По силата на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, установяване на принадлежност към органите по чл. 1 е задължително за лица, заемали или заемащи публични длъжности, както и извършвали или извършващи публични дейности от 10 ноември 1989 г. до извършването на проверката. В чл. 3 от същия закон са изброени изчерпателно публичните длъжности, за които е задължително да се разкрие принадлежността им към ДС или разузнавателните служби на БНА, като в ал. 2, т. 2 са посочени като публични и дейностите, извършвани от председателят, заместник-председателите, главният научен секретар, членовете на управителни съвети, директорите, заместник-директорите, научните секретари в Българската академия на науките и в нейните научни институти и други самостоятелни звена. По делото не се спори, че жалбоподателката е заемала длъжността Научен секретар на Института по балканистика при Българската академия на науките в периода от 22.12.2006 г. до настоящия момент, поради което за нея е извършена законосъобразно проверка за принадлежност към органите на Държавна сигурност. В мотивите към решението първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви по основното възражение в жалбата, касаещо документите, на които се е позовал административният орган в преценката си да обяви принадлежност на лицето към органите по чл. 1 от закона. Според приложимата за конкретния случай разпоредба на чл. 25, т. 3 установяването на дейност като секретен сътрудник се извършва на базата на следните документи, съдържащи се в информационните фондове: собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител; наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители. Анализът на цитираната разпоредба сочи, че изброяването на тези документи е алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да е тях, в случая - данни за лицето в справочните масиви и документи от ръководилия го служител, е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на специалния закон. Изброените в решението на комисията документи, обосноваващи издаването му, са безспорно от кръга на посочените в чл. 25, т. 3 на закона. Затова и правилно съдът е приел, че наличието на записване в регистрационните дневници на Държавна сигурност и съставянето на документи от трети лица, които не изхождат от лицето, до което се отнасят и не носят неговия подпис, може да обоснове извод за принадлежност на това лице към органите на Държавна сигурност. Правилни са изводите на съда и относно условията на обвързана компетентност, при които административният орган упражнява правомощията си в процесното административно производство. При осъществяване на своята дейност комисията няма възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. След като изискващите се по чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА предпоставки са налице по отношение на проверяваното лице, то за комисията не съществува друга възможност, освен да обяви принадлежността му към ДС. Следователно административният орган правилно и в съответствие със ЗДРДОПБГДСРСБНА е разкрил принадлежността на жалбоподателката към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, поради което и съдът правилно е отхвърлил оспорването на този административен акт. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,