Решение № 7346 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2518/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "УИН КЛУБ" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ж.к. Химик, бл. 1, ап. 2, чрез адвокат М. Чочова, против Решение № 1894/ 21.11.2025г., постановено по административно дело № 268/ 2025г. на Административен съд-Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № РД 04-800/28.05.2025г. на кмета на Община Дупница за отнемане на удължено работно време на обект: ресторант-пицария „Уин Клуб“ с адрес в гр.Дупница, ж.к..“Бистрица“, кв.205, УПИ - Х. В жалбата са изложени оплаквания, че оспореният съдебен акт е неправилен. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като делото е останало неизяснено от фактическа страна, както и че съдебният акт е постановен в противоречие с материално-правни разпоредби. Смята, че е налице необоснованост на съдебното решение. Счита решението за немотивирано, тъй като констатациите на съда не се основават на материалите по делото. Касаторът счита, че по отношение на обжалваната заповед не са били налице материалноправните предпоставки за нейното издаване, а именно три констатирани нарушения по жалби. Твърди, че опазването на обществения ред извън търговския обект не е отговорност на адресата на оспорената заповед. Моли съда да отмени решението на Административен съд – Кюстендил и да постанови решение по същество, с което да отмени оспорената заповед на кмета на община Дупница. Претендира разноски. Ответникът – кметът на Община Дупница, в представено преди съдебното заседание писмено становище чрез процесуален представител, поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото и извърши проверка по реда на чл.218, ал.2 вр. с ал.1 от АПК, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Административният съд е бил сезиран с жалба на „Уин Клуб“ ООД, гр. Дупница, срещу Заповед № РД 04-800/28.05.2025г. на кмета на община Дупница. С оспорената заповед кметът на общината е отнел разрешението за удължено работно време на обект ресторант-пицария „Уин Клуб“. От фактическа страна административният съд е установил, че с Удостоверение № РВ-381/10.12.2024г., издадено от кмета на община Дупница по заявление на „Уин Клуб“ ООД, на ресторант-пицария „Уин Клуб“ е разрешено удължено работно време до 24.00 ч. за периода 10.12.2024г. – 09.12.2025г., при условие след 22.00ч. озвучаването не нарушава обществения ред и спокойствието на гражданите. Предвидено е, че при неспазване на условията разрешителното подлежи на отнемане. През м. май 2025г., в община Дупница са постъпили писма от началника на РУ – Дупница, съдържащи данни за няколко сигнала и проверки, свързани с нарушения на обществения ред и неспазване на работното време на ресторант-пицария „Уин Клуб“. Въз основа на тази информация кметът е издал процесната заповед, с която на основание чл. 25, ал. 6 от общинската наредба е отнел разрешеното удължено работно време и е възстановил обичайното работно време на обекта от 06.00ч. до 22.00ч. Заповедта е връчена на 02.06.2025 г., а жалбата срещу нея е подадена на 16.06.2025 г. По делото е разпитана свидетелката К. К. – служител в заведението, която заявява, че музиката не е била силна и по време на нейните смени не е имало оплаквания от шум. Разпитан е и Е. М. – служител в община Дупница, осъществяващ контрол по обществения ред, който потвърждава извършването на проверки по сигнали за неспазване на работното време и сочи, че са постъпвали и сигнали за инциденти в района на заведението. От правна страна административният съд е приел, че атакуваната заповед е допустима, издадена от компетентен орган, спазена е установената от закона писмена форма и същата отговаря на изискуемото законово съдържание, включително с отбелязване на правното и фактическо основание за издаването й. На следващо място, първоинстанционният съд е приел, че при издаване на оспорената заповед не са констатирани нарушения на административнопроизводствените правила, които да са от категорията на съществените такива. Правното основание за издаване на заповедта е разпоредбата на чл.25, ал.6 от Наредба за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на община Дупница, съгласно която в компетентността на кмета на общината е отнемане на издаденото удостоверение за удължено работно време на обекта при наличието на определени условия. Върховният административен съд преценява така постановеното решение като валидно и допустимо, но НЕПРАВИЛНО. Основателно е възражението на касационния жалбоподател, че заповедта е издадена в нарушение на общите процесуални правила по чл.26, чл.34 и чл.35 от АПК. Нарушението на императивното правило на чл. 26 АПК е достатъчно основание за отмяна на процесната заповед. От доказателствата по делото не се установява жалбоподателят да е бил уведомен за откриването на производството по отнемане на разрешението за удължено работно време. С това е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК, като адресатът на акта е бил лишен от възможността да участва в административното производство и да защити своевременно правата и законните си интереси. В тази връзка, нарушени са и разпоредбите на чл. 34 и чл. 35 АПК, тъй като на дружеството не е била предоставена възможност да се запознае със събраните доказателства, да изрази становище по тях и да представи свои доказателства. В резултат на това административният орган е постановил акта при неизяснена фактическа обстановка и без да събере всички относими данни от значение за случая. Основателно е и възражението на касационния жалбоподател, че заповедта е издадена в несъответствие с материалния закон. Предпоставките за издаване на процесната заповед се съдържат в нормата на чл.25, ал.6 от Наредба за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на община Дупница. Фактическият състав на нормата включва 3 констатирани нарушения по жалби към обект, работещ с удължено работно време. При наличие на посочените предпоставки кметът на общината действа в условията на обвързана компетентност, поради което следва да отнеме удостоверението на обекта, който се връща към нормално работно време. Изводите на административния орган относно наличието на материалноправните предпоставки за отнемане на разрешението за удължено работно време съгласно чл.25, ал.6 от Наредбата не намират опора в установените по делото факти. От съдържанието на Заповед № РД 04-800/28.05.2025 г. се установява, че едно от трите основания за издаването ѝ касае нарушение на обществения ред, настъпило извън заведението. Заведението не следва да носи отговорност за нарушения на обществения ред, настъпили извън него и такива не могат да бъдат основание за промяна на вече установеното работно време. Липсват и данни констатираните прояви да са в пряка връзка с дейността на обекта. В допълнение, съгласно разпоредбата на чл. 19 (отм.) от Наредба за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на община Дупница, лицата, които ползват и стопанисват заведения за развлечение – дискотеки, ресторанти, барове, нощни клубове и др. подобни, с разрешено работно време след 22.00 часа, са длъжни да осигуряват обществения ред в и около тях, е отменена като незаконосъобразна. При така установените обстоятелства следва изводът, че оспорената заповед е издадена както при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, така и при липса на надлежно установени фактически основания, поради което следва да бъде отменена. Неотносимо към предмета на настоящото производство е възражението на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от Наредбата създавала предпоставки за злоупотреба с права, тъй като позволявала отнемане на разрешение за удължено работно време въз основа на подадени жалби, без да осигурява достатъчни гаранции за защита на собствениците на търговски обекти. Доколкото чл. 25, ал. 6 от Наредбата не е оспорен по предвидения за това ред, съдът дължи преценка единствено дали административният орган е приложил действащата нормативна уредба при наличие на предвидените в нея предпоставки. Поради това доводите относно целесъобразността и съдържанието на разпоредбата са ирелевантни за разрешаването на настоящия спор. По изложените мотиви, обжалваното решение е неправилно, поради което същото следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора, в полза на касатора следва да се присъдят направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 536.75 евро и направените в касационното производство разноски в размер на 700.47 евро. Воден от горното и на основание чл.221, ал.1, изр. 1, предл. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия