Решение № 3153 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10774/2020 г.

Решение № 3153 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10774/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, подадена чрез процесуален представител Е. Димитрова против Решение № 3803/13.07.2020 г., постановено по административно дело № 4466/2019 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена негова Заповед № РА50-77/06.02.2019 г. и преписката е върната за ново произнасяне по заявление вх. № САГ17-ГР00-697/04.04.2017 г. от 16.06.2017 г., съобразно мотивите на решението в едномесечен срок от получаване на преписката. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като се твърди, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 135, ал. 1, 2 и 3 ЗУТ, постановил е решението без да съобрази събраните доказателства в цялост и при неправилно изясняване на относимите факти. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата против заповедта на главния архитект. Касационната жалба се поддържа от надлежния процесуален представител, който моли да бъде уважена, ведно с последиците от това. Ответната страна – А. Христова се представлява от адвокат К. Стоянова, която оспорва касационната жалба по съображения, съдържащи се в отговор, като моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспорената пред административния съд заповед, главният архитект на Столична община е отказал да разреши изработването на проект за план за регулация и застрояване за поземлен имот с идентификатор 68134.802.1485 /номер по предходен план – 1485 по административна преписка № ГР-08-08-16/2004 г. с предвиждане за средноетажно застрояване с административно-делова сграда за кв. 65, м. "Изток – Изток", район "Изгрев", както и изработването на план за регулация на поземлен имот с идентификатор 68134.802.1485, за създаване на нов УПИ XII-1485 с предназначение "за комплексно застрояване", алея и УПИ XIII-1485 с предназначение "за комплексно застрояване" в кв. 65, м. "Изток – Изток", част I и II, район Изгрев. Въз основа на приетите по делото доказателства – относимата административна преписка и изслушани заключения по съдебно-технически експертизи, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал в хронология развилото се административно производство, приключило с издаване на оспорената заповед, представляваща акт по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. За да отмени заповедта, съдът е приел, че е постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Съдебното решение е правилно, тъй като първостепенният съд е достигнал до правилни и обосновани правни изводи. На първо място, верен е изводът за допуснато от административния орган нарушение на чл. 35 АПК, който се е произнесъл без да уточни действителната воля на заявителя, която е била обективирана в заявлението от 16.06.2017 г., съдържащо ново предложение за разрешаване изработването на проект за план за регулация за образуване на три нови урегулирани поземлени имоти. На следващо място е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 30, ал. 2 АПК, която задължава органът да укаже на заявителя за недостатъците, от които страда искането му, с предоставяне на възможност за тяхното отстраняване. Един от мотивите за постановяване на процесния отказ е отсъствие на задание за изработване на ПУП, тъй като се касае за първа регулация на имота, в който случай е приложима нормата на чл. 124 а, ал. 7 във връзка с чл. 125 ЗУТ. На заявителя обаче не е указано, на основание чл. 30, ал. 2 АПК, че следва да представи в определен срок липсващото задание. Отново на същото основание, компетентният орган е следвало да изиска от заявителя да посочи какво би било конкретното предназначение на новообразуваните проектни урегулирани поземлени имоти, съобразно изброяването, съдържащо се в чл. 8, т. 1 ЗУТ, тъй като видно от предложението към заявлението от 16.06.2017 г., такова не е посочено. В предложението е посочен начина на трайно ползване на имота съгласно данните от кадастралната карта и регистър – "комплексно застрояване", но това отразяване не е меродавно, тъй като конкретното предназначение на поземления имот се определя единствено с подробен устройствен план, съгласно чл. 8 ЗУТ. Едва след изпълнение на гореописаните административнопроизводствените действия, главният архитект е следвало да се произнесе със заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Другият мотив, послужил за постановяване на оспорения акт е наличието на дървесна и храстова растителност в имота на заявителя, от което е прието, че следва да бъдат съобразени нормите на чл. 19, ал. 4, чл. 11, ал. 1 и чл. 10 ЗУЗСО. Правилен е изводът на съда за неприложимост на тези разпоредби на този предварителен етап от административното производство, който е само по допускане изработването на проект за план за регулация, а не по одобряване на самия план. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Не се установиха допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Проведени са редица открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице и необоснованост на съдебното решение, тъй като релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. Оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответната по касация страна следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 800 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,